Виленският гаон сравнява „разноплеменната примес“ в Израел с четвъртото царство, описано в Книгата на Даниил. Тази примес включва инициаторите на раздори и клеветници, които преследват собствените си страсти, лицемерите, суетните и сребролюбците. Пълното очистване на народа е невъзможно без идването на Месията.
В думите на Виленския гаон, основаващи се на Тикуней Зоар, виждаме паралел между характера на четвъртото царство и „разноплеменната примес“ в Израел. „Петте вида ‘разноплеменна примес’ в Израел са: 1) инициатори на раздори и клеветници, 2) преследващи своите страсти, 3) лицемери, при които външното не отразява вътрешното, 4) суетни, които се стремят към силна известност, и 5) сребролюбци, търсещи печалба. Инициаторите на раздори и клеветниците са най-лоши от всички. Те се наричат амалекитяни, и синът на Давид ще дойде само когато те изчезнат от света. Всяка свада, която не е в името на Небето, произлиза от „разноплеменната примес“, която се стреми да наставлява и бърза да се короняса.“ (Виленски гаон, Евен Шлема, глава 11, 8).
Излиза, че очистването от това изгнание е вътрешно и тежко: „Също както в житните култури има три вида отпадъци: плява, слама и трици, така и по отношение на Израел, който се уподобява на жито, както е написано (Йеремия 2:3): ‘Свят е Израел за Бога — първите [житни] плодове Негови’, съществуват три вида отпадъци: Исмаил, Есав и ерев рав. Съответно на Авраам и Ицхак, от които произлизат Исмаил и Есав, ще дойдат двамата месии — Месията, син на Йосиф и Месията, син на Давид, и те ще очистят Израел от плявата и сламата. ‘Ще бъдат като плява пред вятъра’ (Теилим 1:4), ‘А домът на Есав [ще бъде] слама’ (Овадия 1:18).
Но пълно очистване няма да има, докато не бъде отстранена ерев рав, които съответстват на триците, много здраво свързани с житните зърна. Те (ерев рав) са отпадъци, които съответстват на Яков (и те са свързани с избягване на заниманията с Тора и отхвърляне на небесното владичество). Те са много прилепени към Израел, а евреите възприемат тяхното поведение. Те са богати и горделиви, и за тях Мъдреците казали (Санхедрин 98): ‘Синът на Давид няма да дойде, докато грубите хора в Израел не изчезнат.’ И както не е възможно триците да се отделят от житото, без то да се смели, така и отделянето на ерев рав от Израел може да стане само чрез тежестите на изгнанието.“ (Виленски гаон, Евен Шлема, същата глава, 7).
Ще обясним накратко, в съответствие с нашето малко разбиране. Отпадъците на чертите на Авраам и Ицхак, тоест чертите на добротата и съда, се проявяват в Исмаил и Есав, които са предците на народите на света и символизират гняв и страст. Яков, чиято черта е Тора („истината на Яков“), е безупречен — в неговото потомство няма никой, който да се е отделил към народите на света. Въпреки това, и в него има примеси, съответстващи на неговата черта — Тора. Тук очистването трябва да е вътрешно и тежко.
Идването на Месията представлява начало на общото изправление и изтръгване на злото от мирозданието, подготовка за заслужаване на възкресението на мъртвите и вечния живот в бъдещия свят. Необходимо е да се извърши абсолютното очистване — да се отделят онези, които ще заслужат това въздаяние, от онези, които няма да го заслужат. Бъдещият свят е изпълнен единствено с наслаждението на Тора и разбирането на волята на Твореца, така че тези, които се противят на Тора и не извършват покаяние, трябва да бъдат отделени от Израел преди идването на избавлението. И „по-скоро задържа изгнанието на Израел „разноплеменната примес“, отколкото народите на света“.
Грехът на изоставяне на Тора (чийто резултат е изоставянето на всички заповеди сред народа на Израел) е сравним по тежест с греха на отричане на вярата, както подробно обяснихме в предната част.
„И „разноплеменната примес“ е като квас в тестото… И те са по-лоши от идолопоклонниците, защото Израел се вслушва в тях… И това е причината за дългото изгнание… Съществува и четвърти вид — това са самите израилтяни, които се привързват към „разноплеменната примес“ и й подражават, както е написано: „…и се смесиха с народите, и се научиха на техните дела“. И те съответстват на четирите звяра на Даниил, като четвъртият звяр се равнява на всички (това е животното, което не преживя, както е описано в предната част)…
И това са онези отпадъци, които съответстват на Яков, и те съответстват на изоставянето на Тора и отхвърлянето на небесното владичество. Те са силно привързани към Израел, и Израел научава техните дела“ (Виленски гаон, по-горе).
Това изгнание, което съответства на Яков, чиято черта е Тора, нанася вреда на тази негова черта: уважението.
Виленският гаон сравнява униженото положение на мъдреците в поколението преди идването на Месията със срещата на Яков с Исав: „И намек за това се съдържа в думите: „и постави наложниците и техните синове отпред“ — това е „разноплеменната примес“, която се поставя начело на народа. „А Лия и нейните синове — след тях“ — това са добропорядъчните обикновени хора, които са под властта на „разноплеменната примес“. „А Рахил и Йосеф — последни“ — това са мъдреците на Тора, които са унижени повече от всички“ (същото място, в бележките).
И ще завършим тази тема с думите на Рамбам, върху когото пребиваваше духът на святостта, и които съвпадат с това, което беше разяснено тук от думите на Зоар относно вътрешното очистване, което трябва да бъде извършено в поколението преди Месията — очистването вътре в Израел от „разноплеменната примес“, и това е удивително.
…защото всичко това не е нищо друго освен изпитание и проверка, за да се покаже на света вашата вяра и любов и да се види, че пред лицето на тези ужаси ще устоят само мъдреците и благочестивите, произлизащи от семето на Яков, семе чисто и непорочно, за което е казано: „…и ще бъдат спасени тези, към които вика Всевишният“ (Йоел 3:5). По този начин ни се разяснява, че (ще бъдат спасени) само тези, чиито предци са стояли при планината Синай и са чули изреченото от устата на Всевишния, и изпълнени с вяра, са протегнали ръцете си към завета и са приели (бремето на) изпълнението и послушанието (бремето на Тора). И казали: „Всичко, което е казал Всевишният, ще изпълним и ще се покорим“ (Шмот 24:7). И поели отговорност за себе си и за своите потомци, както е казано: „…на нас и на нашите синове завинаги“ (Дварим 29:28).
Тогава Творецът Благословен ни увери, подобно на човек, който се застъпя за своя ближен, и Неговото поръчителство ни е (повече от) достатъчно, и ни извести, че всички, които са стояли при планината Синай, са повярвали в (истинността на) пророчеството на Моше, нашия учител, и във всичко, което му е било предадено — те и техните синове, и синовете на техните синове — завинаги.
Защото Пресветият, благословен да е Той, каза: „Ето, Аз ще дойда при теб в дебелината на облака, за да чуе народът, когато Аз говоря с теб, и да ти повярват завинаги“ (Шемот 19:9).
Затова трябва да се знае, че всеки, който се отклони от закона, даден ни на Синай, не е потомък на тези хора (които са стояли при Синай в часа на откровението). Нашите учители, благословена да е тяхната памет, казаха за всеки, който се съмнява в пророчеството (на Моше): „Неговите предци не са стояли при планината Синай“.
Сега нека преминем към обсъждането на втория аспект, характеризиращ тази епоха.
„Ако видиш поколение, върху което бедствията се изсипват като река — чакай го“ — Санхедрин 98а
„В поколението, в което ще дойде синът на Давид, мъдреците ще се намалят по брой, а очите на останалите ще се пълнят със сълзи в скръб и въздишки, и много бедствия и тежки укази ще следват едно след друго — едно бедствие ще се случва, а друго вече ще хлопа на вратата“ (същото място 96б).
Рамхал обяснява, че скриването на Божието лице и многото бедствия, които се случват — дори и на праведниците — в нашето време, времето преди идването на Месията, се дължат на това, че основното управление в нашето време е управлението на съдбата, което произлиза от управлението на единството. „В Мидраш Рашби има думи, които, въпреки дълбочината им, ще изглеждат странни за онзи, който не е запознат с въведението, което дадох. Ето тези думи: „По времето, когато Всевишният напуска трона на съда и трона на милосърдието, няма там нито награда, нито наказание“. Тоест случващото се изглежда така, сякаш няма награда и наказание, не дай Боже. Но смисълът на това изказване е, че има времена, когато Всевишният управлява света не чрез награда и наказание, а чрез „съдба“, т.е. доброто и злото идват според това, което е необходимо за общото поправление. Въпреки това, несъмнено е, че награда и наказание ще има в бъдещия свят и всеки ще получи според делата си.
Това ни бе разкрито, за да не остане неразбрано защо в периода преди идването на Месията праведниците ще бъдат изключително унизени и хората ще викат за помощ, без да получават отговор, и ще има и други злини, за които мъдреците са казали (Сота 49б): „В периода преди идването на Месията наглостта ще се издигне.“ Всичко това се случва, защото дори заслугите на праведниците не могат да поправят тези недостатъци, и времето изисква да се роди пълно поправление чрез разкриването на единството на Всевишния.“ (Рамхал, Даат Твунот 170).
Виленският гаон пояснява: „Избавлението е наречено „утро“, както е написано: „дойде утрото, но и нощта“, и също се нарича „раждане“, както е казано: „Защото Сион се разтресе и роди“. И както преди да настъпи светлината на деня, тъмнината има най-голяма сила, и както при бременна жена, когато е време да ражда, болките й са по-силни от всички дни на бременността, когато тя лежи, очаквайки раждането, така и преди избавлението изгнанието ще бъде най-тежко, надминаващо всички останали времена на изгнание“ (Виленски гаон, Евен Шлема, глава 11).
Защото колкото по-силно става злото и колкото по-мрачно става скритото, толкова по-силно ще се разкрие светлината, която излиза от тази тъмнина, и тогава всички ще видят със собствените си очи, че Господ е един, и името Му е едно.
И ще завършим тази глава с думите на Рамбам, които включват нещата, за които говорихме:
„…И все пак чуй поне малка част от това, което е казано в Тора за това. Знай, че когато Моше се издигна, за да поведе изхода от Египет, всички звездобройци в един глас твърдяха, че този народ (Израел) никога няма да възкръсне, че е обречен на вечно робство. И именно в този час, когато звездобройците смятаха, че звездната констелация за синовете на Израел е безнадеждна, се случи най-благоприятното събитие — роди се сред тях най-добрият от хората (Моше). Всички звездобройци бяха единодушни, че Египет го очаква период на изобилие и разцвет, а жителите му са осигурени с покой и благоденствие. Но именно тогава започнаха египетските язви, както каза Йешаяу: „Къде са твоите мъдреци? Нека ти кажат, нека узнаят какво е решил Бог на небесните войнства за Египет“ (Йешая 19:12).
Същото се случило и с царството на Навуходоносор. Когато всичките му астролози и предсказатели, наречени мъдреци, единодушно заявиха, че Вавилон го очаква възход, разширение и укрепване на властта над други народи, именно тогава властта му беше подкопана и приключи в пълно съответствие с предсказаното от Пресветия, благословен да е Той (чрез Йешаяу, Йеремияу и други пророци).
И Йешаяу каза, подигравайки се на Вавилон, на неговите мъдреци, които се гордееха със своята мъдрост, и на самите вавилонци, които твърдяха, че сред тях има мъдреци, чиято мъдрост (способността им да предсказват бъдещето) им благоприятства: „Изморена си ти (страна Вавилон) от многото си съветници, нека сега станат и те спасят, онези, които управляват небесата, наблюдаващите звездите, които месец след месец предсказват какво ще се случи с теб” (Йешая 47:13).
Подобно ще се случи и във времената на Месията, да дойде той скоро! Когато народите ще бъдат убедени, че този народ (Израел) никога повече няма да придобие независимост, че няма да се освободи от робството и подчинението, и ще бъдат единодушни в тази си увереност — именно тогава Пресветият, благословен да е Той, ще отхвърли техните убеждения и предсказания, които няма да се сбъднат. И тогава ще се яви Месията“ (Послание до Йемен).
Такова ще бъде случващото се в дните на Месията, да се разкрие той скоро. Когато езическите народи решат, че Израел никога повече няма да има власт, и че няма да бъде освободен от робството, в което се намира, и всички техни мъдреци ще говорят единодушно за това, а техните магьосници ще потвърдят думите им, тогава Бог ще унищожи техните намерения, и тогава ще се разкрие Месията.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com