Върхът на царството на наглостта се намира в тази ерес, за която говорихме в предната статия. Измислянето на нова религия, материализирането на Бог в роден човек, е връх на наглостта — „аз ще царувам“.
Наглостта ще се умножи — Сота 49б
„Наглостта е царство без корона“ (Йалкут Шимони Бемидбар, глава 22, ремез 768).
Няма нужда да се говори дълго по този въпрос — тези явления са описани в думите на мъдреците и са добре познати. В тези поколения на петите грубостта на духа — гордостта, възвеличаването на „аз“ — „аз ще царувам“ напълно блокират всяка възможност за наставление — „и няма наставление“. В тези поколения на наглост не съществува понятието уважение, а без стойността на уважението няма възможност за наставление.
Върхът на царството на наглостта се намира в тази ерес, за която говорихме по-горе. Измислянето на нова религия, материализирането на Бог в роден човек, е връх на наглостта — „аз ще царувам“. Такива са и всички други проявления на отрицание на вярата, идеали, предназначени да заемат мястото на вярата в Твореца и изпълнението на Неговите заповеди — това са порождения на тази наглост: „… и мъдростта на книжниците ще стане презряна, страхуващите се от грях ще бъдат отвратителни, и истината ще бъде изкоренена“.
Това царство се опира на своята сила и могъщество. Ръцете на Есав изграждат и развиват света. Като че ли всичко е в тяхната власт, всичко е насочено към техните нужди, към задоволяване на техните страсти, и наситата не идва, подобно на куче, което нагло и безсрамно изисква: хав хав (на арамейски „дай“). „Ликът на поколението е като муцуна на куче“ (Сота 49б).
Същността на това творение (кучето) мъдреците обясняват, посочвайки разликата между него и човека — това е обърнатата форма на човека: „И те знаеха, че човекът е цар над всички нисши творения, а кучето е обратното — най-нисшето и най-долното сред всички животни, много далечно от човека“ (Маарал, Беер а-Гола 5). Както обяснява Гемара: „Аз не съм куче, за да се ползваш от мен, без да се ползвам аз от теб… Аз не съм цар, за да те услаждам, без ти да ме услаждаш“ (Недарим 24а). Предназначението на човека е да бъде цар — даващ, влияещ на цялото мироздание, и това е в тайната на образа на Бог, който е в него. Кучето е най-нисшето от творенията — приемащ: хав хав (дай дай). Царство на вземането: „Пиявицата има две дъщери: хав, хав. Какво е хав, хав? Каза Мар Уква: това е гласът на двете дъщери, които викат от Гееном, казвайки в този свят: дай, дай. И кои са тези две дъщери? Ерес и Власт“ (Авода Зара 17а). И размишлявай над всичко това добре.
Младите позорят лицата на старците, а старците стават пред младенците
„Младите позорят лицата на старците, старците стават пред младенците, синът презира баща си, дъщерята се противопоставя на майка си, снахата — на свекърва си, и враговете на човека са неговите домашни“ (Сота, същото място).
Това поведение, което показва начин на вземане без благодарност, представлява наглостта на вземането. Това поведение свидетелства за върховната низост — изчезването на понятието за уважение. Страшното следствие от тези прояви е отказът от традицията на бащите и тяхната мъдрост, защото не е възможно да се предаде основите на религията и вярата, без да се разчита на традицията на предците. Оттук и отричането на вярата, което неизбежно е свързано с тези явления, и тук тази идея се присъединява към царството, което е станало ерес.
Безпричинната омраза
Именно тя разруши Храма и стана причина за дългото изгнание.
„Вторият храм, когато изучаваха Тора и заповедите и проявяваха милостиня, защо беше разрушен? Защото в него имаше безпричинна омраза, и това те учи, че безпричинната омраза е равна на три гряха: идолопоклонство, прелюбодеяние и кръвопролитие… Поколението на Първия храм, чийто грях беше явен, и краят на изгнанието им беше явен, а последното поколение, чийто грях не беше явен — не е явен и краят на изгнанието им. Раби Йоханан каза: нокът на първите е по-добър от корема на последните. Но Раш Лакиш му отговори: напротив, последните са по-добри, защото въпреки че царствата ги поробват, те изучават Тора. Йоханан му каза: градът (Йерусалим) ще покаже — защото първо беше възстановен, но не беше възстановен последния път“ (Йома 9б).
Маарал обяснява, че първият храм съществува в заслуга на тримата праотци и когато хората нарушиха трите тежки гряха, свързани с тях, Храмът беше разрушен. Вторият храм беше построен в заслуга на общността на Израел, и когато съгрешиха с безпричинна омраза, тоест разрушиха самата идея на общността на Израел, Храмът беше разрушен.
Виленският Гаон обяснява корена на греха на безпричинната омраза — че той се съдържа в липсата на упование в Господа. Той е по-тежък от греховете на хората от времето на Първия храм, защото е грях на вярата на дело. Това изпитание на упованието също е част от изпитанията на вярата в поколенията преди Месията.
Този грях е вътре в сърцето, той не е явен. Грехът на първото поколение беше явен, затова и краят на изгнанието им беше явен. Грехът на последното поколение беше скрит в тях, затова и краят на изгнанието им е скрит. Затова това изгнание под властта на Есав, който е уподобен на свиня, има външен признак на чистота, протяга разклонените си копита и заявява: „аз съм чист“, но в сърцето му има мерзости.
Това е и „мярката на чуждородната примес“ (Виленски Гаон, същото място). Тук навлизаме в темата за вътрешното съдържание на четвъртото изгнание: изгнанието под властта на „чуждородната примес“.
Но преди това трябва да се каже: В речта на Раби Хаим от Воложин за Рош а-Шана се обяснява, че това изгнание е под властта на самия Самеел и ние го усилваме със своите грехове, а избавлението ще настъпи само с унищожаването на властта на злото от лицето на земята. Затова срокът на избавлението е скрит, защото то зависи от покаянието, което е унищожението на злото, и затова очистването на това изгнание е вътрешно, в самия народ на Израел.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com