Рамбам обяснява, че изпитанието на вярата е основното изпитание на поколението, очакващо Машиах. Цялото царство се е превърнало в ерес – Санхедрин 97а.
Не само ерес, но и царството, чиято цел в по-низшите светове е разкриването на небесното царство, се е превърнало в ерес. В книгата „Йешуот Мешихо“ Абрабанел обяснява, че тези думи се отнасят както за четвъртото царство, така и за целия свят и за еретиците в Израел.
Рамбам обяснява, че изпитанието на вярата е главното изпитание на поколението, очакващо Машиах. Той вижда в еретическите секти – тези, които отричат основите на вярата, и тези, които изобретяват нови религии, главно в християнството – онези, които се стремят да лишат Израел от неговата вяра чрез насилие или съблазън, като пратеници на изпитанията на тези дни. Освен това, дългият период на изгнание и бедствията, които отслабват ръцете на вярващите във вечния избор на народа Израел и в надеждата за неговото избавление. Отричането е най-страшното бедствие – най-страшният грях, обединяващ всички други грехове, защото чрез него човек разрушава своя свят и се съдържа опасност за изчезването на народа Израел. Без съмнение, това са изпитанията, за които пророците и мъдреците говорят, описвайки онези страшни дни.
Ще приведем думите на Рамбам от посланието му до Йемен, където той обяснява изпитанията на вярата, на които е подложен Израел, като ги нарича „родови болки на Машиах“:
„Преследвания ни настигат в краищата на земята, на изток и на запад – синовете на Израел са обкръжени от врагове отвсякъде.“
Тежките времена, които преживяваме, са били видени от пророка в неговото видение и той се е молил за нас, както е казано: „Господи Боже, спри, моля Те! Как ще се изправи Яков? Та той е малък!“ (Амос 7:5). Да не позволим преследванията и нещастията да доведат вярващия до отчаяние. Няма съмнение, че това са родовите болки, предшестващи идването на Машиах. Нашите мъдреци молиха Създателя да не бъдат свидетели на тези болки. И пророците също, само при мисълта за тях, трепереха. Както е казано: „Сърцето ми трепери, страх ме обхваща…“ (Йешая 21:4). Създателят на вселената казва в Своята Книга: „Уви! Кой ще оцелее, когато Всемогъщият извърши това?“ (Тора, Бемидбар 24:23).
Пишеш, че част от нашия народ е отслабнал във вярата, че е възникнала обърканост в понятията, че сърцата им са завладяни от съмнения и мисълта им се е помрачила, но останалите не са се отклонили от вярата и не са се поколебали в нея. Всичко това е предвидено от вдъхновения пророк Даниил, да бъде мир над него, който казва, че с течение на времето в такова дълго, изпълнено със страдания изгнание много ще се разклатят във вярата, съмнението ще проникне в сърцата им и те ще изпаднат в заблуда. Причина за това ще бъде изтощението и жестокостта на преследвачите, които ги надделяват.
Но друга част от нашия народ няма да изпадне в съмнения и няма да отпадне, както е казано: „И ще се изяснят (душите им), и ще се осветлят, и ще се очистят мнозина; но нечестивците ще действат нечестиво. И никой от нечестивците няма да разбере (тайната на случващото се), а мъдрите ще я разберат.“ (Даниил 12:10).
Но и тези мъдреци и разумни, устояли в страданията и запазили вярата си във Всевишния и в неговия служител Моше, ще бъдат засегнати от нови бедствия, а страданията им ще бъдат по-горчиви от предишните, докато съмнение не се настани в сърцата им и не ги подведе в заблуда, така че нищо няма да им се открие, освен незначително количество знание, както е казано: „И (някои) от мъдреците ще се заблудят в изчислението, разкриването и разяснението на последния срок (за идването на Машиах), защото срокът още не е настъпил.“ (Даниил 11:35).
Рамбам разкрива и видовете преследвания, на които е подложен Израел:
След това възниква друга (разновидност на преследвачите), нова секта, която с особена ревност ни тормози едновременно чрез насилие, меч, клевети, лъжливи доводи и тълкувания, твърдейки за наличието на (несъществуващи) противоречия в нашата Тора.
Тази секта замисля да унищожи нашия народ по нов начин. Нейният водач коварно замисля да се обяви за пророк и да създаде нова религия, освен Божественото учение – Тора, и публично обявява, че и двете учения са от Бог. Неговата цел е да посее съмнение в сърцата ни и да внесе смут в тях.
Тора е една, а нейните учения — нейна противоположност. Утвърждението, че и двете учения идват от единния Бог, е насочено към подкопаването на Тора. Изтънченият план на този зъл човек се отличавал с необикновена коварност: първо да се опита да унищожи своя враг, като същевременно сам оцелее; но ако всички усилия се окажат напразни, да предприеме опит да погуби врага си на цената на собствената си гибел.
Този злонамерен човек бил Йешуа от Назарет — евреин. Макар че баща му не бил евреин, а само майка му била еврейка, законът гласи, че роденият от неевреин (дори роб) и дъщеря на Израел е евреин. Името, с което го нарекли, съдействало на неговата безмерна наглост. Той се представял за Божи пратеник, който се появил, за да разясни неяснотите в Тора, като твърдял, че е Месия, обещан ни от всички пророци. Неговото тълкуване на Тора, напълно в съответствие с неговия план, водело до премахване на Тора и всичките ѝ заповеди и допускало нарушаването на всичките ѝ предупреждения. Нашите мъдреци, благословена да е тяхната памет, разкрили неговия замисъл, преди той да стане широко известен сред народа, и постъпили с него така, както заслужавал. Всевишният чрез пророк Даниил ни известил предварително, че човек от нечестивците на нашия народ и вероотстъпници ще се опита да унижи и опровергае Тора, като се представи за пророк и ще стигне дотам, че ще се провъзгласи за Месия, но Всевишният ще обрече неговите планове на провал — както се и случило в действителност. У Даниил е казано: „И нечестивите от твоя народ ще се надигнат, за да изпълнят предсказаното, но ще претърпят поражение“ (Даниил 11:14).
Известно време след неговата смърт възникнала религия, чийто основоположник смятат че ее той. Тя се разпространила сред синовете на Исав, за чието обръщане самият той дори не мислел. Религията и вярата на евреите не претърпели никакви щети. Нито народът като цяло, нито отделни негови представители имали съмнения или колебания: неговата несъвършеност им била ясна — той бил загубен за нас и отхвърлен от нас още преди да му се случи това, което се случило.
След него се появил един безумец, който тръгнал по същия път, за да замени и анулира Тора. Рамбам подчертава, че за Мохамед е характерно стремежът към власт и към поробване на народите.
Тук Рамбам има предвид Мохамед и отбелязва, че — подобно на Йешуа — той също добавил към нашата Тора свои учения.
И двамата (Йешуа и Мохамед) страстно желаели да уподобят своята лъжа на Божествения закон. Но създаденото от човек може да се уподоби на създаденото от Всевишния единствено в очите на човек, който нищо не разбира.
Нашата религия се отличава от останалите религии, които се опитват да ѝ подражават, както живият и чувстващ човек се отличава от (човекоподобния) идол, изработен от занаятчия…
Само глупак, който не познава тайните на Свещеното писание и вътрешния смисъл на заповедите, може да намери прилики между нашата религия и фалшивите религии, изработени от човек…
Мъдростта на истинския Божествен закон е във вътрешното му съдържание и смисъл. В Тора няма такава заповед или предупреждение, което по своята същност да не носи на човека двойна полза — пълнота на душевното и телесното, избавяща го от несъвършенство и надаряваща го с високи морални и интелектуални достойнства: масите — според техните възможности, а изтъкнатите личности — според техните (високи) постижения в разбирането на Тора.
И благодарение на тези високи морални и интелектуални добродетели ще се осъществи реалното общество на Господа (човешкото общество), което ще постигне тази двойна пълнота.
Първата от тях е пълнотата и неотменимостта на съществуването в този свят с изобилие от блага, наистина необходими на човека. А втората пълнота е интелектуалното познание на мирозданието и неговата истинска същност в пълната мярка на човешките способности.
Известно е, че религиите, които подражават на нашата религия, са лишени от вътрешно съдържание и смисъл. Те представляват сбор от истории и фантазии, с които техният подражател (Йешуа, а след него и Мохамед) се стреми да постигне почитание, за да бъде казано, че е подобен на този или онзи (Моше или други пророци).
Но мъдреците разкрили неговото престъпление (в друга версия — „неговата голота“) и го осмели като маймуна, подражаваща на човек.
Творецът, чрез пророка Даниил, мир на него, ни предсказал, че с времето ще се появи човек, който ще провъзгласи религия с външно сходство с истинската религия и ще бъде многословен и високомерно ще обяви, че върху него е слязъл духът на пророчеството и му е дарено Писанието, че Творецът е говорил с него, а той е говорил с Твореца и т.н. Това ни е разказал Даниил, предсказвайки възвеличаването на царя на Едом (Рим, тук символизиращ християнството).
А възвеличаването на безумец (Мохамед, т.е. исляма), предсказвайки неговите победи над царете на Едом, Персия и Гърция, Даниил го сравнил с рог, който расте, удължава се и набъбва. Смисълът на тези стихове е ясен за всички — и за обикновения народ, а не само за отделни мъдреци. Всичко предсказано наистина се сбъднало в света. И тези стихове нямат друго тълкувание освен техния пряк смисъл.
Даниил казал: „Гледах роговете, и ето между тях се появи друг малък рог, и заради него три предишни рога отпаднаха. Този рог имаше очи, подобни на човешки очи, и уста, които говореха високомерно“ (Даниил 7:8).
Вникни в смисъла на притчата и ще видиш чудесата. Даниил казва, че е видял малък рог — растящ, и се удивил на неговата (нарастваща) дължина и размер и на това как той отстранил три предишни рога, докато не забелязал върху този рог очи, подобни на човешки, и уста, които говорели високомерно.
Тук става дума за това, че предсказаният (в пророчеството на Даниил) ще провъзгласи вяра, подражаваща на вярата във Всевишния, и ще обяви себе си за пророк и ще бъде многословен. Даниил ни разяснява, че намерението на този (лъжепророк) е да подкопае, анулира и замени Тора, която е в нашите ръце, както е казано: „И ще се опита да промени (времето на) празниците им и закона им, и ще им бъде дадено в ръцете му за време, времена и половин време“ (Даниил 7:25).
Творецът, благословен да бъде Той, открил на Даниил, че в бъдещето, след като този бъде възвеличен за дълго време, Той ще го унищожи заедно с всички останали народи, които го предшествали в стремежа си да изтребят вярата на Израел.
И трите тези вида преследвачи на нашата вяра — насилници, „опровергатели“ и „подражатели“ — всички ще загинат.
Те се възвисиха над нас и ни поробиха само за определено време. Обещаното ни от Твореца, благословен да бъде Той, запазва своята сила завинаги. Той ще унищожи всички, които ни преследват и ни унищожават. Давид, озарен от духа на светостта, говори за народа на Израел в изгнание, който страда от непоносимите страдания и жестокостта на народите-поробители, и че на враговете ни не е дадено да ни унищожат и да изличат името ни: „Тежко ме угнетяваха от младостта ми, но не ме надвиха!“ (Псалом 129:1, 2).
И ето какво определение дава Рамбам на това тежко изпитание на поколението на Петите на Машиаха:
И за Йешуа от Назарет, който си въобразявал, че е Машиах, и бил осъден на смърт от съда, Даниел предсказал: „И престъпните синове на твоя народ ще дръзнат да осъществят пророчеството и ще претърпят поражение“ (Даниел 11:14), защото може ли да има по-голям провал от този, който претърпял този човек? Всички пророци казват, че Машиах е спасителят на Израел и неговият избавител, че ще укрепи народа в спазването на заповедите. Но този е бил причината синовете на Израел да загинат от меч, а остатъкът им да бъде разпръснат и подложен на унижение. Тора е била заменена с друга, голяма част от света е въведена в заблуда, служейки на друг бог, а не на Всевишния. Но намеренията на Твореца на света са непостижими за човека, защото „не нашите пътища са Неговите пътища, и не нашите мисли са Неговите мисли“, и всичко, което се случило с Йешуа от Назарет и с пророка на исмаилтяните, който дошъл след него, било подготовка за царя Машиах, подготовка за това, светът да започне да служи на Всевишния, както е казано: „Тогава ще вложа в устата на всички народи ясни думи, и ще ги събера да призовават името на Господа и ще Му служат заедно“ (Цфаня 3:9).
Как [двамата са спомогнали за това]? Благодарение на тях целият свят се изпълни с вестта за Машиах, за Тора и заповедите. Тези вести достигнаха до далечни острови и сред много народи с необрязано сърце започнаха да разсъждават за Машиах и за заповедите на Тора. Някои от тези хора казват, че тези заповеди са били истинни, но сега са загубили своята сила, защото са били дадени само за определено време. Други казват, че заповедите трябва да се разбират иносказателно, а не буквално, и че Машиах вече е дошъл и е обяснил техния таен смисъл. Но когато дойде истинският Машиах, и успее, и достигне величие, всички ще разберат, че бащите им са ги научили на лъжа и че техните пророци и предци са ги въвели в заблуда. Всички тези страшни неща и религиозните изпитания, на които е бил подложен еврейският народ от разрушаването на Втория храм до днешния ден, са, в по-голямата си част, резултат от тези двама лъжепророци: назарянина (Йешу) и мюсюлманина (Мохамед).
„Без съмнение, това са родилните мъки на Машиаха, за които мъдреците са молили Твореца, за да не им се наложи да живеят в тези дни.“
Ересът, възникнал в дните на Втория храм, започнал с отричането на мъдреците на устната Тора. От това отричане до отричането на Тора и заповедите, спускането било много бързо, достигайки до приемането на нова религия от секта в Израел. Влиянието на тези еретични секти и техните разновидности съществува през всички поколения до днешни дни. Влиянието на християнството довело, от една страна, до отслабване на вярата в предназначението на народа Израел и в неговото вечно избрание, а от друга страна, до омраза към евреите, която, прониквайки в народите на света, довела до преследване и физическо унищожение на голяма част от еврейския народ. Това също се отнася към изпитанията на вярата, характерни за поколението на Петите на Машиаха.
Отричането от тези секти на тринадесетте основи на вярата или на част от тях оказва влияние през поколенията върху устойчивостта на вярата на Израел. Това е изпитание на вярата в сянката на царството, което се превърнало в ерес.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com