За идеята за „стъпките на Месия“ — краят на изгнанието; време, от което се страхували най-великите хора, живели на земята.
Есав — това е Едом
Както е известно, четвъртото изгнание е изгнанието в Едом, чийто корен е в спора между два свята, между братя близнаци, които на пръв поглед изглеждат напълно еднакви. Този спор е стигнал до религията, приета от синовете на Едом, които твърдят: ние сме Израил, с който Творецът е сключил Новия Завет, а нашият Бог е Неговият Месия.
Както обяснява Рамбам пророчеството на Даниел за това царство: „И Творецът вече ни съобщи чрез Даниел, че това ще се случи, и че в бъдеще ще се появи човек, който ще измисли религия, приличаща на истинската религия, ще говори велики неща и ще заяви, че върху него е слязъл духът на пророчеството, и му е била дадена книга, и че Творецът е говорил с него и той е разговарял с Твореца, и подобни неща от многобройните му думи. И така каза Даниел, говорейки за възхода на царя на Едом (Даниел 7:8): „Гледах роговете, и ето друг малък рог, който израсна между тях, и три от предните рога изпаднаха заради него, и на този рог имаше очи като човешки очи и уста, говорещи велики неща“. Вгледай се в мъдростта на тази притча и ще видиш удивителното в нея. Каза, че е видял малък рог, който расте, и докато се учудвал на дължината му и на това, че е свалил три рога пред себе си, видял, че този рог има очи като човешки очи и уста, които говорят велики неща. Тоест този, който се въздига, ще измисли религия, приличаща на божествената, ще заяви, че е пророк и ще умножи думите си.
И Даниел ни обясни, че неговото намерение е било да изопачи и унищожи Тора, която е в нашите ръце, като я промени, защото така каза: „И замисли да промени времената и закона, и ще му бъде предадено до време, времена и половина време“. И Творецът обясни на Даниел, че ще го унищожи след величието му и дълголетието му, заедно с всичко, което ще остане от царствата, които му предшестваха…“ (Рамбам, послание в Йемен).
Небесната сила на това изгнание има своя корен в това, че тя се предлага като заместител на общността на Израил: когато единият пада, другият се издига. И затова се изплаши нашият праотец Яков, когато видя падението на Израил в последното поколение на стъпките на Месията и не видя как това царство ще изчезне. Защото неговата сила е самата същност на злото, а ние, Израил, увеличаваме силата на неговата власт с нашите грехове. „И неговият край се споменава само в контекста на покаянието“ (Рамбан, слово за избавлението). Корените на това изгнание трябва да се търсят в нашите грехове — недостатъците, които са били в народа на Израил и които са довели до неговото господство. Това изгнание започва с разрушаването на Втория храм, а по-точно още преди него, когато царството на Хашмонаите се разпада и в Ерусалим се възцарява домът на Ирод Идумеянина. От този момент започва духовната деградация на Израил, възниква ерес, а с нея и всичко, което води до разрушаването на храма и до изгнанието, чийто край не е разкрит.
Цел на изгнанието в Едом
„И ще поставя човек (Адам) вместо теб“ — чети не Адам, а Едом“ (Брахот 62б).
Защото именно от това изгнание трябва да произлезе съвършената форма на човека по образа на Бога и съвършената форма на царството на мирозданието: това е Машиах и царството на Израил. И както е известно, в тайната на управлението на единството, особено в поколението на стъпките на Машиаха, се отнася това, че колкото по-голяма е силата на тъмнината, толкова по-велико ще бъде разкриването, и ако в бъдеще трябва да се формира „Адам“ на Творението, това може да се случи само чрез превръщане отрицанието на тази форма в човешка форма – това е изгнанието на Едом. Защото небитието е причина за битието, изходът от това изгнание е придобиването на човешка форма; невъзможността да се постигне срокът на края на това изгнание произтича от тази идея: краят на това изгнание е краят на злото и изграждането на поправен свят. Всичко това надхвърля разбирането на този свят, в който властва принципът на съда и дава съществуване на злото. Същността на това изгнание е предоставяне на злото пълна власт, затова то изисква скриването на тази идея. „Трябва да знаеш, че наистина е невъзможно да се знае срокът на края, никога за нито един човек! Както каза за това Даниел (Даниел 12:9): „Защото тези думи са скрити и запечатани до срока на края“ (Рамбам, послание до Йемен).
Стъпките на Месията
За да разберем дълбочината на това изгнание и великото пречистване, което то изисква, ще представим тук идеята за „стъпките на Месията“ — краят и силата на това изгнание, съответстващи на краката в човешкото тяло. Това е времето, от което се страхували най-великите хора, живели на земята.
„Ще се очистят и избелят, и ще се пречистят мнозина, а злодеите ще продължат да злодействат и няма да разберат злодеите, но разумните ще разберат“ (Даниел 12:10). Още ни обяснява, че дори тези разумни и разбиращи, които са преминали бедите, устояли са в тях и са останали във вярата си в Бога и неговия пророк Моше, им предстои да преживеят още бедствия, по-тежки и по-лоши от предишните, в които са устояли, така че у тях ще се събуди съмнение, ще се спънат и ще започнат да се заблуждават, докато не им се разясни поне малко, както е казано: „А разумните ще се спънат, за да ги пречистят, избистрят и избелят до срока на края“ (Рамбам, послание до Йемен).
„Също и пророците треперели, когато мислели за тях, както е казано (Йешаяу 21:4): „Сърцето ми се скита, страх ме обзема…“ Също в книгата Брейшит Творецът казва: „Горко на този, който ще бъде в онова време, което ще доведе Бог“ (там също).
От думите на мъдреците излиза, че пречистването в това изгнание ще бъде вътрешно, защото силата на това царство идва от злото, примесено вътре в народа на Израил, който се нуждае от пречистване. Неговото усилване ще се случи в поколението на стъпките на Месията, в навечерието на изгнанието. В зависимост от силата на светлината, която трябва да се разкрие, ще бъде и величието на тъмнината, която я предшества. В речта на Рабейну Хаим Витал на Рош а-Шана се обяснява, че това изгнание е в ръцете на самия Самаел, и ние го усилваме с нашите грехове, а избавлението от него ще дойде едва с изчезването на властта на злото от лицето на земята, с унищожението на злото от вътрешността на човека и на целия свят – това е краят на борбата между доброто и властта на злото в света, и това ще изисква тежко вътрешно пречистване в самия народ на Израил, от което Яков се уплашил в своето видение за изгнанията, което видял онази нощ.
Пречистването на злото ще се осъществи чрез покаянието, което ще извърши Израил; именно то ще доведе до пълното избавление от изгнанието:
„Раби Шимон Бен Лакиш тълкувал тези стихове за изгнанието: „Земята беше пуста“ — това е изгнанието във Вавилон, както е казано (Йирмеяу 4): „Видях земята, и тя беше пуста“, „и безвидна (боhу)“ — това е изгнанието в Мидия (Естер 6): „И побързаха (йавhилу) да доведат Аман“, „и тъмнина“ — това е изгнанието под властта на гърците, които затъмниха очите на Израил със своите укази, казвайки им — напишете на рога на бика, че нямате дял в Бога на Израил, „над бездната“ — това е изгнанието под властта на злото царство, което е бездънно като бездна. Както тази бездна не може да бъде изследвана, така и тези злодеи. „И духът Божи се носеше“ — това е духът на царя Машиах, както е написано (Йешаяу 11): „и ще почива върху него духът Господен“. За каква заслуга той се намира и се носи? „Над водата“ — в заслугата на покаянието, което е подобно на водата, както е казано (Ейха 2): „Излей като вода сърцето си“ (Брейшит Раба 2:4).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com