Познание за вярата 103. Изпитание на вярата

За изгнанията на еврейския народ, включително последното, четвърто изгнание — изгнанието в Едом. Поглед към изгнанието като изпитание на вярата

Изпитания на вярата

Рамбам обяснява, че и четирите изгнания са изпитания за народа на Израел, дали той ще остане твърд във вярата си. Има царства, които се опитват да принудят народа на Израел да се отрече от вярата си, както и такива, които се опитват да го изкушат да го направи. „Тримата противници са: групата на насилниците, групата на убеждаващите и групата на тези, които се представят като нашата вяра — всички те ще загинат“ (Рамбам, Писмо до Йемен). Там той поставя основата, че целта на откровението на Синай, в което Творецът се разкри пред целия Израел, е да създаде народ, способен да устои на тези изпитания:

„Защото това велико нещо, което се вижда в реалността и за което свидетелства избраният от всички свидетели, на когото не е имало подобен и няма да има занапред — че целият народ като един чува словото на Всевишния и вижда славата Му със собствените си очи. И това стана, за да се укрепи тяхната вяра, така че нищо да не може да я промени и тази вяра да достигне до нас в своята истинност, за да можем да устоим и да не се поддадем по времето, когато ще настъпят нещастия или гонения срещу евреите, и ръката на насилника ще бъде силна. Както е написано (Шмот 20:20): „Защото за да ви изпита дойде Бог, и да бъде страхът Му над вас, за да не съгрешите.“ Тоест това бе разкрито пред тях по този начин, за да могат те да устоят на всяко изпитание, което ще ги сполети впоследствие, така че сърцата им да не се разколебаят и да не съгрешат.“

Там той обяснява стиховете от Песен на песните относно това: „Цар Соломон ни оприличава на жена със съвършенна красота, в която няма недостатък, както е казано (Песен на песните 4:7): „Цялата си прекрасна, любима моя, и няма недостатък в теб.“ И той уподобява другите вярвания и възгледи, към които се опитват да я склонят и да я обърнат към своята вяра, на тези нечестиви, които се предават на разврат и съблазняват достойни жени, за да утолят своята низка страст. Така също бе и с нас, от тези, които ни съблазняваха и опитваха да ни обърнат към своите религии, с надеждата, че ще ни уловят и ще се заплетем в техните мрежи на глупостта и лъжата. И след това, в своята мъдрост, той повтаря отговора на народа, като че ли той говори на всички, които искат да го съблазнят и да им покаже, че неговото възприятие е по-добро от тяхното: „Можете ли да ми покажете танца на Маханаим?“ (Песен на песните 6:13). Тоест народът им отговаря и казва: покажете ми събитие, равно на откровението на Синай, в което имаше два лагера („Маханаим“): лагерът на Бога и лагерът на Израел, един срещу друг, и тогава ще послушам вашия съвет.

И това съответства на притчата: „Върни се, върни се, Шуламит, върни се, върни се, и ще те погледнем, какво ще видите в Шуламит? Подобно на танца на Маханаим.“ Значението на името Шуламит е „съвършена“ („шлема“), а смисълът на Шуламит е съвършена и благочестива, а танцът на Маханаим („два лагера“) е радостта на Синайското откровение, в което беше лагерът на Израел, както е казано (Шмот 19:17): „И изведе Моше народа, за да се срещне с Бога от лагера. И застанаха те под подножието на планината.“ И лагерът на Бога бе там, както е казано (Теилим 68:18): „Колесниците Божии са безброй, хиляди хиляди; Господ е сред тях, на Синай, в светилището.“ Разбери мъдростта на притчата и тайната ѝ. Защото думата „върни се“ е повторена четири пъти в този стих, за да ни покаже, че ще бъдем преследвани четири пъти, като ни принуждават да изоставим вярата си във всяко от тези четири царства, в последното от които живеем днес.“

Три изгнания и четвъртото

„След това видях в нощното видение, и се появи четвърти звяр, страшен и ужасен, още по-силен“ — това е Едом. Даниел видял три звяра в една нощ, а този в друга нощ, защо? Раби Йоханан каза: защото той е равен на онези тримата“ (Ваикра Раба 13:5).

Маарал обяснява, че у човека има три части: тяло, душа и разум. Четвъртият аспект, който е човекът като цяло, включва всички тях. Всяко от тези три изгнания съответства на една част от човека, а четвъртото изгнание, което обединява всички изгнания, съответства на идеята за човека като цяло.

Страхът на Яков

Нашите мъдреци разкриват, че нашият праотец Яков видял всички тези видения на Даниел за четирите изгнания. Великият страх, който той изпитал, се отнася до четвъртото изгнание, краят на което не бил разкрит. Маарал обяснява, че силата на четвъртото изгнание идва свише от Небесата и, ако Творецът не беше ограничил неговата власт, то би разрушило целия свят. И трябва да поясним: това царство черпи цялата си сила от падението на Израел, както са ни учили нашите мъдреци: „пълна и разрушена“. Това е така, защото то е пълната противоположност на идеята за човека, какъвто трябва да бъде в творението, предлагайки друга религия вместо истинската, свой Месия вместо сина на Давид! Основавайки всичко това на лъжа: ние сме Израел, и с нас Творецът сключи Новия Завет. По-късно ще разгледаме това в повече подробности.

На това четвърто царство е дадена власт над света, възможността да използва неговите сили. В това се състои смисълът му: развитието на цивилизацията, извличането на максимума за човешко удоволствие.

Това е царството на Едом, показващо лицето на културата на нравственост и просвещение, развитие на цивилизацията, удовлетворяваща човешките нужди. Подобно на прасе, което показва своите раздвоени копита и заявява: аз съм чисто животно. Но вътре в него е бездната на злото и жестокостта, които потопиха света в реки от кръвта на стотици хиляди евреи.

Неговият стремеж към все по-голямо задоволяване на страстите си доведе до упадък на неговата моралност. Разрушението на нравствеността му, разпадането на семейното огнище с всичко, което се свързва с него, стремежът му към власт разрушава света, на всеки няколко години го довежда до състояние на тотална война. Върхът на гордостта му заради неговата сила и мощ доведе човечеството от падение към падение: от материализацията на Бога, създаването на нова религия, заменяща религията на Израел, към вярата в способността на човека да властва над природата и до пълното отричане на Твореца. Всички тези аспекти характеризират това царство на ереса.

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *