Основното разбиране на идеята за изгнанието е, че то се случва като наказание за греха и служи за изкупление и поправяне на греха. Изгнанието представлява отклонение от нормалния световен ред, при който всеки народ пребивава на своето място.
В тази глава ще разгледаме целта на изгнанието и същността на четвъртото изгнание. Накратко ще се спрем на основните въпроси, тъй като обикновено не разглеждаме подробно извадки от мидраши и предания, а ще се фокусираме върху същественото.
Изгнание
Основната концепция за изгнанието е, че то служи като наказание и изкупление за греха, представлявайки отклонение от естествения ред, при който всеки народ обитава своето място. Но този процес крие и дълбоки пластове, които ще разгледаме по-детайлно.
Също както силата на злото е създадена, за да осигури възможност за свободен избор, така че човек да се самоусъвършенства и да разкрие скритите си сили, същата цел има и изгнанието. „Раби Шимон“ обяснява стиховете, свързани с изгнанията: „Земята беше пуста“ – това е вавилонското изгнание, „и безвидна“ – това е мидийското изгнание, „и тъмнина“ – това е гръцкото изгнание, „над бездната“ – това е изгнанието в злодейското царство“ (Берешит Раба 2:4).
Както злото е заложено в материята, така и идеята за изгнанието е вградена. Изгнанието е пречка към постигане на човешкото съвършенство – „закваската в тестото и игото на царствата“ (Брахот 17а).
Изгнанието показва недостатък в народа на Израел, и всеки вид изгнание има своя особеност. Когато Израел съгреши, те придобиват недостатък (защото грехът сам по себе си е недостатък) в определен аспект, който води до изгнание при народ с коренна сила, съответстваща на този аспект на злото, за да се очистят: „Всеки народ от народите на света има своя тъмнина, и 70-те народа съответстват на 70-те сили на душата. Израел, в телесен смисъл, може да прилича на народите, както вижда плътското око, но това поражда външна власт на тъмнината над тях. В това е и смисълът на изгнанието – да се разбере, че това не е така“ (Раби Цадок а-Коен, Ресисей Лайла, 8).
И така, според откритото управление на закона, изгнанието изглежда само като наказание за греха, но истинският му корен е в управлението на единството. Неговата цел е да доведе народа на Израел до пълното им поправяне чрез различни изпитания и разкриване на потенциалните им сили. „Йосеф слезе в Египет“ – това, което казва Писанието: „Отидете и вижте делата на Бога, и трепет докарват неговите дела на човешките синове“ – дори и ужасното, което носиш на нас, не е директно… Всемогъщият искаше да изпълни присъдата си „знайте това“ и уреди събитието по такъв начин, че Яков обичаше Йосиф, а братята му го намразиха и го продадоха ” (Танхума Ваешев 4) , и помислете внимателно.
Изгнанието на Шехина
„Ще сляза с теб в Египет и ще те изведа оттам“ (Брейшит 46:4). Причината, поради която Писанието споменава думата „Мицраим“ (Египет), с буквата „хей“ в края, и също така добавя думата „ало“ (извеждайки), буквата „хей“ намеква за Шехина се появява както при спускането, така и при извеждането, защото „Шехината слезе с Яков в Египет и се възкачи оттам заедно с тях – това е втората буква хей от четирибуквеното име на Всевишния… И тази „хей“ е с Израел във всички изгнания, и за това са учили мъдреците: „те слязоха в Египет – и Шехината с тях“ (Рабейну Бехайе).
От една страна, това е голямо страдание за Шехината, която остава с тях в изгнание. Но от друга страна, има велико обещание за избавление: „не се казва ‘и се върна’, а ‘и ще се върне’.“
„И ще погълнеш всички народи“ (Дварим 7:16)
Целта на изгнанието е придобиването на дълбоки сили и висши добродетели, които се разкриват в народа на Израел, когато издържи на изпитанията. И за това Писанието казва: „… и ще погълнеш всички народи“ – тук не става дума за това да унищожи всички народи до един. Ако смисълът беше такъв, би било казано „и ще унищожиш всички народи“. Но изразът „ще погълнеш“ означава, че няма народ, който да няма свои добродетели и съвършенства, уникални за него. Писанието казва „и ще погълнеш всички народи“ – тоест Израел ще наследи тези особени добродетели, а останалите народи ще заемат второстепенна роля, докато Израел ще придобие това съвършенство, което те притежават в света“ (Маарал, Хидушей Агадот, Бава Батра 75а). „Израел придобива всичко добро, което е у тях“ (Раби Цадок а-Коен, Ресисей Лайла, 61).
Разглеждаме дълбочината на тази тема според нашите възможности: защото злодеят, който подлага праведника на изпитание, поема ролята на злата сила, чиято цел е праведникът да достигне своето съвършенство. Праведникът, който устои на това изпитание, разкрива в себе си силата на своята душа и свещените сили, за да преодолее изпитанието. В този смисъл, той става целта на съществуването на злодея, като „взема своя дял и дела на своя събрат“.
По-конкретно: всяка сила на злото съществува единствено благодарение на святостта (защото злото няма собствен корен). Злото взема искрата на святост и я изкривява, обличайки я в лъжа и илюзия. Искрата е като огнено пламъче, което се отделя в началото на своя път. Праведникът, който сваля дрехите на илюзията и лъжата от тази реалност, която се разкрива пред него, открива в себе си корена и свещената искра на това изпитание, което стои пред него. Така тази искра святост се превръща в него в процес на служене и възход, и „взема своя дял и дела на своя събрат“. Помисли внимателно над това.
Важно е да се знае, че съществуването на злото черпи жизнеността си от искрата святост, която му е дадена. „Всички царства се наричат „Ашур“ (Асирия), защото получават благословия (меашрин) от Израел“ (Мидраш Вайикра Раба 13:5). В това се крие тайната: „пълно и разрушено“ – само след разрушението на Йерусалим Тир се изпълва.
Изходът от изгнанието се осъществява благодарение на всички придобивки, които Израел е получил, по този начин се изпълнява неговото предназначение.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com