За позицията на Рамхал относно твърдението, че Бог е изоставил народа Израил
Разкриването на единството е възможно само чрез царството на Израил
Рамхал определя онези, които твърдят, че Господ е заменил Израил с тях, като отричащи единството на Твореца: „Четвъртото мнение е възгледът на народите по света, които твърдят, че Израил е съгрешил и няма повече спасение за него от Бога, да не бъде, и наричат Израил ‘презряно сребро’. Защото Светият, благословен Той, избра тях и им даде свободата на избор — да бъдат праведни или грешни, а те в своето зло избраха злото и лишиха, ако може да се каже така, Благословения от възможността да продължи да им върши добро, както е казано: „Ти отхвърли Канарата, която те роди“ (Дварим 32:18), и на Него се наложи да ги изостави и да ги замени с друг народ, да не бъде, защото те не могат повече да бъдат спасени. А дължината на изгнанието указва за това, на пръв поглед, и кара сърцата, които не са укрепени в истинската вяра, да треперят“ (Даат Твунот 36).
Те се считат за отричащи единството на Бога, защото няма възможност за разкриването на единството на Твореца, освен чрез Израил — единния народ: „И трябва да знаеш, че Господ, благословен Той, е Един, и светлината Му е явна само в това, че има едно, и ето, Израил, макар като отделни хора да са много, се наричат един народ, и са достойни да бъде явена върху тях светлината на Бога; а народите са много и напълно разединени, и те не са усъвършенствани в единство, и се намират в пълно отдалечаване от поправянето, и няма за тях друго поправяне, освен да се подчинят на Израил, и тогава, макар и сами по себе си да са множество, във връзка с Израил те ще се свържат в единство и ще се върнат в аспект на единството, и тогава ще бъдат достойни да получат малко светлина от единството на Твореца. И за това говори Писанието: „И ще станат една връзка“, тоест, като клони и множество платна, които се свързват в една връзка, и макар сега да надделява у тях каменното сърце, и всички се клонят към нечистота и отстъпват от светостта на Бога, но тогава, в бъдещето, ще бъдат поправени, ще получат изправено сърце и ще мислят само за това да изпълняват волята на Твореца, и за това е казано: „Да изпълняват волята Ти с цялото си сърце“ (Рамхал, Маамар а-Хохма).
Поправянето на света е свързано със съвършенството на Израил и затова е невъзможно Бог да не ги избави, въпреки техните грехове: „Единството на Неговата власт включва и това, че Той няма никаква принуда или необходимост. Всички порядки и закони, които е установил, зависят изцяло от Неговата воля и Той не е обвързан от тях. Така, когато пожелае, Той, ако можем да се изразим така, привежда Своята Воля в съответствие с човешките постъпки, както се учи в Авот 3:19: „И всичко следва мнозинството на делата.“ “. А когато Той пожелае, Той не взема под внимание делата изобщо и оказва благо на когото пожелае, както е казал на Моше Рабейну, да пребъде той в мир: „И ще помилвам когото помилвам“ — дори и да не е достоен“ (Брахот 7а).
И вече е казано: „Ако си съгрешил, какво ще стане с Него и ако прегрешенията ти се увеличат, какво ще Му направиш?“ (Йов 35:6), и за онова време е казано: „Ще търсят греха на Израил, но няма го — защото ще простя на онези, които оставя“ (Йирмеягу 50:20), и за това време е казано: „Ще търсят греха на Израел, но няма да го намерят – защото ще простя на тези, които съм запазил“ (Йирмияху 50:20), и също е казано: „Заради Себе Си, заради Себе Си ще го направя – защото какво унижение…“ (Йешаяху 48:11), „Аз, Аз съм този, който изтрива твоите грехове заради Себе Си и няма да си спомням за твоите грехове“ (там същото, 43:25). И също е казано: „И ще изтрия греха на тази земя за един ден“ (Зхария 3:9).
Това е утеха за нас в нашата слабост, защото Той не си спомня за нашите грехове и не очаква нашите заслуги или, поради недостатъците на нашите дела, да ни замени с други – да не бъде така! – а поради клетвата, която даде на праотците ни, и завета, който сключи. И така, дори Израел да няма заслуги, когато дойде определеното време, денят, скрит в Неговото сърце, Той ще ни избави, без съмнение, защото Той е Господар на всичко и може да направи както пожелае.“ (Даат Твунот).
И вече казахме, че така постанови Рамбам: „И вече ни обеща Творецът чрез своите пророци, че няма да загинем и Той няма да ни унищожи, и няма да престанем да бъдем благочестив народ. И както е невъзможно да прекрати съществуването си Творецът, така е невъзможно ние да загинем и да изчезнем от света. Защото така е казано: „Аз Господ не съм се променил, и вие, чеда на Яков, не бяхте изтребени“. И също Той ни извести и ни укрепи, благословено името Му, че е невъзможно Той да се отвърне от нас като цял народ, и въпреки че ще Го гневим и ще престъпваме заповедите Му. Защото така е написано: „Така каза Господ: ако могат да се измерят небесата отгоре и да се изследват основите на земята отдолу, то и Аз ще се отвърна от цялото семе на Израил за всичко, което те са извършили, каза Господ“. И в същия смисъл Той ни даде обещание в Тора чрез Моше Рабейну, да пребъде той в мир, защото така е написано: „И още, когато ще бъдат те в страната на враговете им, няма да ги презра и няма да се отвърна от тях до степен да ги унищожа, да разруша Завета Си с тях, защото Аз съм Господ Бог техен“ (Рамбам, Послание до Йемен).
„И така, избраните сред човечеството — това е народът Израил, хората, предназначени за единение с Твореца, и подобава да бъдат украсени с короната на велика святост, и ще обитава Шхината на Всевишния върху тях и ще се прилепи към тях, за да постигнат чрез нея съвършенство, и тогава ще бъдат достойни за истинско благо.
И трябва да знаеш, че въпреки че истинското благо се постига от всеки човек поотделно според делата му, цялото творение в своята цялост ще достигне съвършенство, когато избраният народ бъде подреден според дължимото и придобие съвършенство във всичките си достойнства, и Шхина се прилепи към него, и след това светът ще достигне съвършено състояние, и всеки отделен човек ще бъде в своето си положение и ще се радва на истинско благо, каквото е установено за него“ (Дерех а-Шем 2:4).
Дните на Месията са подготовка за бъдещия свят — целта на творението.
„И ето, шест хиляди години е срокът, който висшата мъдрост е определила за служенето на хората и техните усилия в постигането на съвършенството. След това светът ще бъде обновен и ще придобие нова форма, необходима за случващото се в него по-нататък, тоест за вечното блаженство на онези, които ще го заслужат. Преди да изтекат тези шест хиляди години, е необходимо избраният народ да достигне състояние на съвършенство, така че това положение да може след това да премине във вечността. Това е обещанието, дадено ни, че ще се случи, и за посредник в това ще бъде избран човек от рода на Давид, когото Владиката, благословен Той, ще избере и ще му помогне да успее, и това е царят Машиах. В неговото време и с негова помощ Израил ще бъде поправен с велико поправление, а след него и целият свят, в който доброто ще се умножи във всички аспекти, а злото ще отстъпи напълно — както по отношение на душата, така и на тялото, тоест, каменното сърце ще стане сърце от плът. Желанието за добро ще укрепне в хората, така че те съвсем няма да се увличат към материалното, а постоянно ще се стремят към служба и към Тора и ще укрепват в това. В съответствие с това ще се умножат покоят и достатъкът, и няма да има никаква вреда и загуба, и това е обещаното чрез пророците: „Няма да вършат зло и да нанасят вреда по цялата Моя свята планина…“. В света няма да има повече безумие, но всички сърца ще бъдат пълни с мъдрост, и светият дух ще бъде излян върху всяка плът, така че всички ще го получат без никакво усилие, и за това каза пророкът: „Ще излея духа Си върху всяка плът“. И така, те ще се радват и веселят от изобилието на доброто, в единство с Твореца, благословен Той, служейки Му в съвършено служение, и по този начин ще се издигат все по-високо и по-високо, докато не достигнат онова, което е необходимо, за да преминат вечното състояние в обновения свят“ (там).
И това са думите на Рамбам: „Мъдреците и пророците не се стремяха към дните на Месията, за да властват над целия свят, не за да управляват над другите народи, не за да ги възхваляват езичниците, не за да ядат, пият и се веселят, а за да бъдат свободни да се занимават с Тора и нейната мъдрост, и няма да имат пречки и смущения, за да достигнат до живот в бъдещия свят“ (закони за царете, гл. 12).
След разкриването и яснотата на тази идея, разбираме защо идването на Месията е основа на вярата.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com