Всевишният отново ще скрие лицето Си от света — заради голямото зло, което евреите са извършили преди, уповавайки се на идоли. Но това скриване няма да бъде като предишното.
„И не е казано „върне“, а „и ще се завърне““.
„Ето какво научихме от Бараита: Раби Шимон Бар Йохай казва: „Ела и виж колко обичан е Израил от Всевишния, защото навсякъде, където са били изпратени в изгнание, Шехина отивала с тях. И когато те се завърнат, Шехина ще се завърне заедно с тях, както е казано: „И ще се завърне Господ Бог твой с твоето завръщане“ — не е казано „ върне“, а „и ще се завърне“ — това ни учи, че сам Всевишният ще се завърне с нас от изгнание“ (Мегила 29а).
Шехина е черта на Божието царство, присъстваща в низшите светове и пребиваваща с тях в тяхната нечистота. Тя е обещание и източник на надежда за Избавлението. Коренът на тази черта е в последната буква „хей“ на святото име на Твореца. „Както е писано в светата книга Зоар, че идеята на покаянието е връщането на буквата „вав“ към буквата „хей“ или връщането на „хей“ към „вав“… Това е „Аз съм с разкаяния“ или „Разкаяния е с Мен“ (При Цадик, глава Вайелех).
Изумително и велико е знанието за това колко голяма е любовта на Твореца към Неговия народ Израил, с когото е свързал Своето име, дори когато те са в изгнание, и Който ще се завърне, ако може така да се каже, за да бъде избавен заедно с тях, а пълнотата на Неговото име е свързана с пълнотата на тяхното избавление. Това е коренът на обяснената тук идея, че покаянието е поправеният ред на мирозданието: „Защото в края на всичко няма истинско зло, понеже крайното благо е същността, и Той е замислил всичко така, че никой да не се отдели от Него“ (Раби Цадок а-Коен, Сихат Шедим 43).
Бъдещото избавление е разкриване на единството
По-горе представихме думите на рабби Йеошуа, с които се съгласил рабби Елиезер, че избавлението не зависи от нашето пробуждане към покаяние: „отговорил му рабби Йеошуа: ако не се разкаят, няма да бъдат избавени, но Светият, благословен да е Той, ще постави над тях цар, чиито укази ще са тежки като на Аман, и Израил ще извърши покаяние, и Той ще ги върне на пътя на доброто“ (Санхедрин 97б).
Рамхал обяснява, че това е тайната на разкриването на единството, че Творецът не се подчинява на Своето качество на съд: „Когато Той пожелае, Той не взема предвид делата, а дава добро на когото иска, както каза на учителя ни Моше (Брахот 7а): „Ще помилвам този, когото ще помилвам“ — макар и да не е достоен“. И вече е казано (Йов 35:6): „Ако си съгрешил — какво ще произведеш в Него, и ако са се умножили прегрешенията ти — какво ще сториш на Него?“; и за онова време е казано (Йирмеяу 50:20): „Ще търсят грях на Израил, но няма да го намерят… защото ще простя на този, който оставя“; и още е казано (Йешая 48:11): „Заради Себе Си, заради Себе Си ще сторя Аз, защото как иначе ще бъде осквернено…“; и (там същият 43:25): „Аз, Аз съм този, който изтрива греховете ти заради Мен, и прегрешенията ти няма да помня“. И още е казано (Зхария 3:9): „И ще изтрия греха на онази земя в един ден“.
Това е нашето утешение в бедността ни, защото Той няма да помни делата ни, няма да чака заслугите ни и заради липсата на заслуги няма да ни замени с други, не дай Боже, а заради клетвата, която се е заклел на нашите отци, и заради Завета, който е сключил. И така, дори да няма заслуги у Израил — когато настъпи определеното време — денят, скрит в Неговото сърце — все пак ще ни избави без съмнение, защото Той е Властелин на всичко и може да стори това, когато пожелае“.
Но тук трябва да се обърне внимание на специалния момент, от който зависи избавлението на Израил:
Избавлението зависи от изповедта
„И ще каже той (тоест народът Израил) в онзи ден: „Дали защото моят Всемогъщ не е сред нас, ме сполетяха тези беди??“ Това още не е съвършеното разкаяние, за което е казано: „Тогава ще признаят те… за беззаконията си“ (Ваикра 26:40), а само проблясък на разкаяние и признаване на вината си. И след това отново е писано: „А Аз ще скрия напълно лицето Си в онзи ден“.
На пръв поглед, понеже са разбрали, че Творецът не е сред тях заради техните грехове и именно поради това са ги сполетели тези беди, Всевишният, по Своето велико милосърдие, би трябвало да им помогне и да ги спаси. [Защото Неговият гняв е насочен, преди всичко, към онези, които отричат вината си], както е писано: „Ще те съдя заради това, че казваш: „Не съм съгрешил“ (Йирмея 2:35).
И все пак Всевишният отново ще скрие лицето Си от света — заради голямото зло, което евреите са извършили преди, уповавайки се на идоли. Но това скриване няма да бъде като предишното, когато Той скри от тях Своето милосърдие и ги сполетяха „много беди и нещастия“. Сега Той ще скрие само „лицето на избавлението“ (пней а-геула), а „лицето на милосърдието“ ще бъде леко открито, както е обещано: „Но въпреки това, когато ще бъдат в страната на враговете си, няма да бъдат отвратителни за Мен и няма да предизвикат отвращение…“ (Ваикра 26:44).
Така ще бъде, докато не добавят към тези проблясъци на разкаяние съвършеното разкаяние, както е писано по-горе: „И ще се завърнеш към Б-га, Всесилния твой, и ще изпълняваш волята Му във всичко, …ти и твоите синове, с цялото си сърце и с цялата си душа“ (Дварим 30:2)“. (коментар на Рамбана върху Тората — Дварим 31:18).
Избавлението зависи от „съвършената изповед“ — тоест от пълното покаяние, и тази идея се нуждае от пояснение.
Изповед
Целта на изповедта (освен разкаянието за вече извършеното и поетото задължение да не се повтаря — това са основите на покаянието) е изкуплението. Заедно с разкаянието и задължението за бъдещето, разкаялият се получава именованието „праведник“, но греховете му се изкупват едва след като ги изповяда. В това се състои смисълът на думите на Рамбана, че докато не изповядат греха си, дори и да не страдат, няма да бъдат избавени. Защото целта на Избавлението е поправлението на злото и пълното единение с Твореца, затова греховете на Израил следва да бъдат изкупени чрез пълно изкупление, а това зависи от изповедта.
Изповедта („видуй“) произлиза от думата „признаване“ („одаа“) — тя е израз на огромна отговорност за собствените грехове и осъзнаване на добрия дар на възможността за покаяние. Изповедта с уста разкрива скритото и тайното, противопоставяйки се на прикриването и отричането на отговорността. Това е знак за ръководството на Твореца дори над далечните и низшите светове. Това също така е знак за единството на Твореца — едно предвкусване на разкриването, което предстои в бъдещето, в света на разбирането, когато ще се разкрие всичко тайно, съществувало в света, и скритото зло ще бъде поправено. „Всеки, който побеждава своето зло начало и изповядва се за него, е приравнен от Писанието на този, който възхвалява Светия, благословен да е Той, в два свята: в този свят и в бъдещия свят“ (Санхедрин 43б).
В идеята на изповедта има също така и премахване на злото от вътрешното съдържание на човека, тъй като човекът разказва за злото като за чужд елемент, с който не се асоциира, и моли Всевишния да изкорени злото от живота му.
Изповедта е също така съд, който човек извършва сам над себе си, предавайки себе си на съда на Бога: „Нека попаднем в ръцете на Господа, защото Ти си праведен във всичко, което ни се случи“. Славата на Небесата се усилва чрез това самостоятелно преодоляване на злото начало от страна на човека.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com