Как да се отнасяме към чуждите недостатъци. Освен че не трябва да се изказваме за тях, е важно да се опитаме да съдим човека от положителната му страна, вместо да подчертаваме недостатъците му.
Научете се да не забелязвате грешките на другите
А) Хазон Иш пише: „Има хора, които се стремят да правят добро на ближния. Срещата с тях радва сърцето; такъв човек винаги посреща ближния с приветливо изражение, внимава дали не е направил нещо, което да го обиди, или не е казал нещо неподходящо. За него най-голямата болка е да засегне честта на другия. Той се страхува да не пропусне възможност да стори добро и никога не се обижда, защото сърцето му, пълно с любов, прощава и прикрива всички грехове на другите хора. Той е готов предварително да приеме с любов и раните, нанесени от ближните, и техните упреци, защото знае, че повечето хора не притежават благородни и възвишени качества. Въпреки това той уважава и цени хората, като в душата му няма презрение или други лоши чувства. Неговото благородство го кара да намира висше духовно наслаждение в две неща: да се обвинява дори за най-малкия недостатък в собственото си съвършенство и напълно да оправдава ближния, дори когато греховете му са големи и тежки.
Такъв човек не трябва да полага усилия, за да сдържа раздразнителността, гнева и болката, които унижението може да предизвика, защото душата му е пречистена и изпълнена с радост, щастие и красота“ (Емуна Убитахон 1:11).
Б) „Нима е забранено да казваме истината на хората?“ — попитал някой Хазон Иш, свикнал постоянно да посочва чуждите недостатъци.
„Разбира се, че е забранено,“ отвърнал Хазон Иш. „С изключение на особени случаи, когато мълчанието е недопустимо, не трябва да критикуваме хората за техните качества и поведение, освен ако те не поискат мнението ни и не сме сигурни, че това ще им помогне. Дори тогава трябва да сме много внимателни, за да не кажем нещо, което няма да могат да приемат или използват“ (Паир Хадор, т. 4, с. 162).
В) Добрият човек притежава множество добродетели, но също така има и няколко недостатъка. Порочният човек обаче винаги ще се фокусира само върху недостатъците на праведника (Хохма Умусар, т. 2, с. 253).
Г) Ако някой е направил за вас нещо добро и нещо лошо, опитайте се да забравите лошото и да помните само доброто. Не казвайте: „Той може и да е направил нещо добро, но също така ми причини зло, следователно е лош човек“. Вместо това оставете в съзнанието си само добрите му дела и се постарайте да забравите лошите (Томар Двора, гл. 1).
Д) Много често се случва така, че ако някой е направил много добрини, но веднъж сгреши, другият забравя всичко добро и изпитва враждебност заради тази грешка. Правилният подход е дори ако човек е направил само едно добро и хиляда пъти е сбъркал, да се опитаме да помним само доброто (Мусарей Рабейну Йонатан, с. 69).
Е) Има стара еврейска поговорка: „Който търси човек без недостатъци, няма да намери такъв“. Всички имаме недостатъци. Ако не се научим да прощаваме тези недостатъци, които не можем да поправим, ще срещаме трудности в отношенията си с хората.
Ж) Ако не харесвате някого, трябва особено да се стараете да не забелязвате грешките и недостатъците му. Когато изпитвате неприязън, вероятно ще се радвате на неговите грешки. Дори когато го критикувате, ще се опитате да го засрамите, защото основната ви цел ще е да го накарате да се чувства неудобно (Дубнер Магид; Сефер Хамидот; Шаар ха-сина, гл. 4).
З) Хафец Хаим казвал: „Когато бедняк дойде при вас за помощ, не започвайте да търсите недостатъците му, за да оправдаете отказа си. Точно както се грижите за семейството си, въпреки техните недостатъци, така трябва да помагате и на непознати, дори ако те са далеч от съвършенството“ (Хафец Хаим, т. 3, с. 953).
И) Ако човек се старае да се избави от своите недостатъци, не обръщайте внимание на това, което още не е успял да поправи. Вместо това оценете дори и малките подобрения, които е постигнал, и се замислете колко усилия са му били нужни (Ахават Мейшарим, с. 33).
К) Раби Симха Зисел от Келм казвал за свой ученик: „Ако този човек не работеше над себе си, вероятно щеше да стане убиец“. Дори да изглежда, че човек е далеч от това, което трябва да бъде, той е по-добър, отколкото би бил, ако не се стараеше (Имрей Бина, с. 152).
Каква е ползата от това да не се придиряме към чуждите недостатъци?
А) Постоянното търсене на недостатъци в околните и обръщането на внимание на техните грешки показва сериозни пороци у самия човек, който го прави. Истински благородният човек ще вижда добрите качества у другите, а не това, което им липсва. Благодарение на тази положителна нагласа той ще се учи от всеки, защото винаги ще намира добродетели, на които може да подражава (Мусар ХаТора, стр. 97).
Б) Никой не иска да бъде човекът, който постъпва неподобаващо. Следователно, ако не фиксирате вниманието си върху грешките на другите, а вместо това ги съдите благосклонно, и вие самите ще проявите по-голяма предпазливост да не извършите нещо осъдително (Баит Неаман, стр. 10).
В) Човек, който не се оплаква от другите хора, ще бъде уважаван в техните очи (Раби Нахман от Бреслав, Сефер Хамидот, Каас, №18).
Г) Някои хора притежават много неприятно качество — постоянно намират недостатъци у другите, изразявайки своето недоволство. Те забелязват и най-малката грешка, дори ако е направена без умисъл, и винаги съдят хората неблагосклонно. Човек с такова качество няма да има близки приятели, защото хората ще избягват неговото общество (Маане Рах, гл. 21).
Д) Можете да научите нещо от учителя си само ако го съдите благосклонно. В противен случай, ще виждате само недостатъците му (Раби Хаим от Воложин; Руах Хаим 1:6). Тъй като всеки има някакви слабости, ако постоянно търсите пороци в потенциалните си учители, никога няма да се научите на нищо от тях. Ако основната ви цел е да станете по-добър човек, ще се стараете да учите от всеки, независимо от неговите слабости.
Е) В класната стая и при частни разговори е много важно учителят да обръща внимание на това, което е правилно в думите на ученика, а не само на грешките му. Макар грешките да трябва да се коригират, учениците ще обикнат и ученето, и учителя, ако той постоянно акцентира на това, което те са казали правилно.
Автор-Рав Зелиг Плискин
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com