Както казва Рамхал (Месилат Йешарим, част 7), за човека е много по-лесно да промени действията си, отколкото чувствата си. Но как, все пак, можем да повлияем на своите чувства? Рамхал обяснява (пак там), че външните действия на човека влияят на неговия вътрешен свят – на чувствата и емоциите му. Когато човек привикне да реагира външно спокойно на различни ситуации, това постепенно ще окаже въздействие и на неговия вътрешен свят. Външното равновесие ще му помогне да остане и вътрешно спокоен и невъзмутим.
И тук бих искал да добавя още един съвет. Той е основан на принцип, който почерпих от думите на моя инструктор по шофиране. Той каза следното:
„Когато трябва да преминеш близо до някакво препятствие, не гледай към него, а гледай в противоположната посока, за да определиш на какво разстояние можеш да се отдалечиш от препятствието. Ако гледаш към препятствието, непременно ще се удариш в него, защото човек неволно се движи натам, накъдето гледат очите му.“
Аз си помислих, че това правило е валидно не само за шофирането на кола, но и за поведението на самия човек („шофиране на самия себе си“). Ако човек прекалено много мисли за своите недостатъци, той няма да може да се отдалечи далеч от тях. Но ако бдително следи пътя си (своето поведение) и забележи някакво препятствие (лошо качество), той трябва да размишлява за „противоположните“ на тези недостатъци положителни качества – как да ги създаде и развие. Така постепенно ще се отдалечи от своите отрицателни черти.
Може би това е урокът, който цар Соломон ни дава, когато казва (Мишлей 15:24):
„Пътят на живота на благоразумния е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.“
Има се предвид, че ако човек не желае да падне (в духовността, „да попадне в преизподнята“), той трябва да гледа нагоре и да се стреми нагоре.
Това се отнася и за обуздаването на гнева. Ако човек постоянно се замисля за гнева, ще му бъде трудно да постигне вътрешно спокойствие. Обаче, ако той привикне да приема всичко с радост и желание, ще може да придобие истинско спокойствие.
В Пиркей Авот (2:9) се разказва, че рабби Йоханан бен Закай попитал учениците си по кой път трябва да върви човек, за да може това да повлияе на всичките му действия. Всеки от учениците дал своя отговор.
Рабби Елазар (един от учениците) казал, че най-важното е да се придобие „добро сърце“. Рабейну Йона обяснява, че се има предвид радостно и приветливо отношение към всички. Рабейну Йона казва, че по този начин човек говори с всички спокойно и се отдалечава от гнева.
Рабби Йоханан казал: „Думите на Рабби Елазар (този път, който той предложи) са най-добрите от всички думи на учениците.“
Автор – Реувен Куклин
Източник – toldot.com