За човешките качества и как трябва да се държим. От раздела „Закони за начина на живот“.
1.1. Всеки от нас има много различни качества и всяка черта има полярни проявления. Има раздразнителни хора, които винаги са ядосани. Има спокойни хора, които никога не се ядосват. И ако се ядосат, е съвсем малко и само веднъж на няколко години. Има хора, които са много горди, а има и други, които са напълно смирени. Някои хора са обхванати от похоти – душата им няма да се насити в преследването на своето удовлетворение. Други са напълно чисти от материални желания, не желаят дори малкото, от което тялото се нуждае. Има хора, които обичат да живеят нашироко. Такъв човек не може да се удовлетвори от всички земни блага. За него се казва: „Който обича парите, няма да се насити на пари“ (Танах, Кохелет, 5:9). А има и икономични. За такива хора е достатъчно и малкото, което дори не задоволява нуждите им. Но такъв човек няма да се опита да получи всичко, от което се нуждае.
1.2. Има и хора, които се изтощават от глад и трупат – няма да изхарчат и стотинка от имуществото си без големи страдания. Други прахосват цялото си състояние. Нека назовем и останалите качества: весел и тъжен, избухлив и хладнокръвен, жесток и състрадателен, страхлив и смел и други подобни.
1.3(2). Между всяка двойка качества, отдалечени едно от друго до степен на противоположност, има и средни качества, които се различават едно от друго. Освен това сред всички качества има такива, които са присъщи на човек от раждането, в съответствие с неговата природа; Има такива, за които човек има естествена предразположеност и може да ги придобие по-бързо от другите качества. Има и такива, които човек не притежава от раждането си, а ги е придоби или сам се е обърнал към тях в резултат на собствените си размисли. Например е чул, че това качество е полезно за него и си струва да се придобие. Така той започна да се държи съответно, докато придоби това качество.
1,4 (3). И двете крайности, които съществуват във всяко качество, далеч не са най-добрият образ на поведение. Човек не трябва нито да се държи в съответствие с тях, нито да се опитва да ги придобие. И, ако (човек) чувства, че има естествена склонност към някое от тях (тези противоположности) или е придобил такава черта и се държи по съответния начин, той трябва да се върне в правия път и да следва пътя на праведния, който се нарича „правия път“.
1,5 (4). „Правият път” е средната мярка, която съществува във всяко качество… И това е качество, което е еднакво отдалечено от двете крайности и не е подобно на никоя от противоположностите. Затова мъдреците от предишните поколения са посочили, че човек трябва винаги да държи своите качества под контрол, да ги регулира и да ги насочва по средния път, за да бъде цялостен.
1.6. По какъв начин? (Човек) не трябва да бъде раздразнителен, лесно да се ядосва, но и да не бъде като мъртвец, който не чувства нищо. Трябва да бъде по средата, способен да се ядосва само за неща, които си заслужават – за да не се случва друг път това.
1.7. И (човек) не трябва да желае нищо друго освен това, от което се нуждае тялото, без което е невъзможно да се живее. Както се казва: „Праведният яде, за да насити душата си“ (Мишлей – Притчи 13:25). И нека не прекалява с печеленето на пари, а да работи толкова, че (със спечеленото) да може да си купи всичко, от което се нуждае в момента, както е казано: „На праведния малко му стига“ (Техилим – Псалми). 37:16). И той няма да бъде твърде голям скъперник, но също така няма да пропилява цялото си имущество, като дава милостиня в разумни предели и заема в разумни граници на тези, които се нуждаят. Не е нужно да сте весели и смеховити, но също така не е нужно да сте тъжни или мрачни. Човек трябва да живее в спокойна радост през всичките си дни, в приятно настроение. Съшото и с останалите човешки качества. Този път – е пътят на мъдреците.
1.8. Всеки човек, на който всички качества на характера са осреднени и балансирани, се нарича мъдрец; (5) а този, който изисква твърде строго от себе си, отдалечавайки се малко от средното качество в една или друга посока, се нарича благочестив.
1.9. Този, който се отдалечава от гордостта към другата крайност и става напълно смирен, се нарича благочестив; и това е нивото на благочестие. И ако се дистанцира само до средата и стане скромен, той се нарича мъдрец. И това е нивото на мъдрост. По същия начин с всички останали качества. Благочестивите хора от миналото са насочвали качествата на своя характер от средната линия леко към една от крайностите. Има качества, които сочат към едната крайност, и има други, които сочат към другата крайност. А това е повече от изискваното от закона.
1.10. И ни е заповядано да следваме средния път. И това са добри и прави пътища, както е казано: „И следвайте пътищата Му” (Второзаконие, гл. 28, ст. 9).
1,10 (6). Така са ни учили мъдреците, обяснявайки тази заповед: „Той се нарича милостив – и ти бъди милостив; Той се нарича милосърден – и ти бъди милосърден; Наричат го светец – а ти бъди свят.” Затова пророците са назовавали Всевишния – дълготърпелив и велик в милостта, праведен и справедлив, съвършен, смел, силен и други подобни – за да предадат, че това са добри и прави пътища. И човек е длъжен да се държи в съответствие с тях, уподобявайки се на Създателя според силите си.
1,11 (7). Как човек да се приучи към тези качества, за да ги затвърди в себе си? Той трябва да прави определени постъпки. Връщайки се отново и отново към действия, в които се проявяват средните качества, и винаги се дръжи в съответствие с тях. Докато тези действия не станат лесни и няма нужда да се влага в подобно поведение усилия. И тези качества ще бъдат фиксирани в душата му.
1.12. Линията на поведение, обозначена от качествата, с които наричаме Всевишния, когато говорим за Него, е средната линия, която сме длъжни да следваме. Тази линия се нарича „пътят на Създателя“. И нашият праотец Авраам научи на това своите потомци, както се казва: „В края на краищата аз го приближих, защото той щеше да научи синовете си и потомците си след него да следват пътищата на Всевишния“ (Берейшит, глава 18, статия 19). И този, който следва този път, ще получи добро и благословение, както е казано: „… така че Творецът да даде на Авраам това, което му е обещал“ (пак там).
Автор – Равин Моше бен Маймон Рамбам
Превод – bneinoah-bg.com
I have been surfing online greater than three hours today, yet I never discovered any interesting
article like yours. It’s beautiful price sufficient for me.
In my opinion, if all site owners and bloggers made good content as you probably did, the net will likely be a lot more useful than ever before.
I’ll right away grasp your rss feed as I can not to
find your email subscription link or newsletter service.
Do you have any? Please allow me realize so that I
may subscribe. Thanks.
Съжалявам за сега няма абонамент по имейл.
Слушах няколко лекции, че крайностите или прекомерните разделения от средното положение, е показателно какво човек трябва да преодолее, останало му като грях от предишния му живот. Бог за това го е довел отново в света за да изчисти точно този недостатък.