Определение
Вярата във възкресението на мъртвите (Тхият а-Метим) е една от основните концепции на юдаизма и е включена в известните „Тринадесетте основи на вярата“, установени от Рамбам[1].
В Петокнижието (Чумаш) възкресението се споменава само като намек, но в книгите на пророците за него се говори изрично. Така в книгата на Данаил (12:2) се казва: „И мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят: едни за вечен живот, а други за укор и вечно омерзение.“
Дефиницията на това понятие е проста – повторното обединение на душата и тялото след като смъртта ги е разделила. Противно на материализма, който вижда смъртта като последен етап от функционирането и безвъзвратното изчезване на човек, Тора ни разкрива, че смъртта е само временен етап.
Фактът, че човешката душа по самата си природа е безсмъртна, се приема и от много нееврейски философи, но Тора ни казва, че вечен живот е подготвен не само за душата, но и за тялото! И въпреки че ще имат дълга раздяла след смъртта, това е само временен етап, необходим на тялото и душата да се съберат отново, когато получат вечен живот заедно!
Това е общо определение, но за по-задълбочено разбиране, а също и за да изясним ролята на възкресението на мъртвите в глобалния план на Сътворението, трябва накратко да се докоснем до няколко други фундаментални концепции.
Цел на Творението
Основната цел на цялото Творение е желанието на Създателя да даде Своите благословии на короната на Творението – човека[2]. Но за да може човек да възприеме тази полза, първо трябва правилно да се подготви за нея. Следователно, за изпълнението на Висшия план, съзнателно са създадени два свята, или два етапа на Сътворението: настоящият свят – място и време за служене и самоподготовка, и Бъдещият свят – място и време за дължимото възмездие. Тези два свята са противоположни по природа: материалният свят е свят на тъмнина, свят където нещата са скрити, тъй като скрива истинската реалност на Създателя и Неговото присъствие, докато Бъдещият свят, напротив, е свят на светлина и разкриването на Висшата реалност.
Нашият свят е като полигон, в който, поради скриването на реалността на Създателя, човек има свободата да избере да се наклони в посоката, която избере. А Бъдещият свят е производна на сегашния свят, където всеки ще получи полагащата му се награда според степента на подготовка, която е постигнал на първия етап. Важно е да се подчертае, че Висшата мъдрост е установила определено време за етапа на служене, докато етапът на възмездието не е ограничен от времеви рамки, т.е. Наградата и удоволствието на човека в Бъдещия свят са безкрайни!
Истинската същност на „наградата” в Бъдещия свят е непонятна за човешкия ум, намиращ се в рамките на този свят. Дори пророците, на които са разкрити много дълбоки явления и процеси, не са удостоени с ясно разбиране за този период. Но като цяло се знае, че става дума за един вид запознаване със съвършенството на самия Създател, което е най-голямата награда и най-висшето удоволствие, което не може да се сравни с никакви удоволствия на материалния свят.
Въз основа на това самото служене (подготовка) в този свят се състои в постигане на близост до Създателя на ниво, което позволява този свят. Намирането на тази близост е същността на изучаването на Тора (разбирането на Волята на Създателя) и изпълнението на заповедите.
Бъдещият свят за душата ли е или за тялото?
Но за кого е предназначена наградата на бъдещия свят – за душата или за тялото?! На пръв поглед отговорът изглежда очевиден – разбира се за душата, защото самият човек е част от Всевишния, а тялото не е нищо повече от спомагателен елемент, който позволява на душата да „слезе“ в материалния свят и по този начин да „спечели“ полагащата й се награда. Когато етапът на служене приключи, нуждата от тялото ще изчезне.
Въпреки факта, че има известна логика в този подход, Висшата мъдрост е постановила друго! Един от основните принципи на управление на света е възмездието с мяра за мяра (мида кенегед мида). И тъй като без тялото душата не би имала възможност да служи на Създателя и да постигне съвършенство, т.е. наградата в Бъдещия свят, за тези постижения се дължи и на двамата – и на душа, и на тяло![3]
Но в същото време е ясно, че състоянието на тялото в Бъдещия свят ще бъде коренно различно от днешното му състояние. Не само човешкото тяло, но и цялата вселена като цяло ще претърпи трансформация и издигане, съответстващи на нивото на разкриване на реалността на Създателя. Следователно в книгите се казва, че нивото на духовност на бъдещото тяло ще бъде подобно на сегашното ниво на душата (!), а самата душа също ще бъде невероятно издигната в сравнение със състоянието си в този свят.
Предназначение на смъртта
Но тогава възниква легитимен въпрос: защо изобщо е необходима смъртта? Защо след етапа на „служенето” човек не може да премине към етапа на „възмездието”, какъвто е – душа с тяло?
Отговорът на този въпрос намираме в първата глава на Тора – Берешит. От казаното там следва че понятието „смърт“ навлиза в света само в резултат на първородния грях на Адам и Хава. Всевишният им заповяда да не ядат от плодовете на „Дървото за познаване на добро и зло“ и ако не бяха нарушили забраната, те щяха да останат безсмъртни и в края на етапа на служба през живота те щяха да влязат в Бъдещия свят, за да продължат съществуването си завинаги [4]. Душата влияе на тялото и го издига, като заедно те непрекъснато се „издигат“ до все повече и повече нива на съвършенство и се радват на близостта на Създателя.
Но грехът на Адам коренно промени хода на събитията! Избирайки да наруши Висшата воля, той се отчужди от Създателя и се приближи до „силите на злото“, които сякаш бяха влезли в самата му природа, което значително увеличи негативното влияние на тялото и усложни пътя към корекцията и правилното съвършенство . Нещо повече, това доведе до факта, че за да бъде тялото напълно „пречистено” и готово да се присъедини към душата в нейното безкрайно пътешествие в Бъдещия свят, то ще трябва да претърпи процес на разлагане и деформация и едва след това ще може да бъде възстановено и готово да получи лечебно душевно влияние.
Същата съдба сполетя света като цяло: цялата вселена няма да може веднага да премине към състоянието на Бъдещия свят, без междинен етап, в който светът ще се върне към първоначалното си хаотично състояние, подобно на това в което е било в началото на Сътворението (вижте началото на глава . Берешит). И едва след това Творецът ще го обнови и подготви за етапа на Своето откровение[5].
Въз основа на това смъртта не е просто наказание, а необходим етап от пътя към изправлението[6]. Създателят, по милостта си, даде възможност на Адам и цялото човечество да се „върнат назад“, да поправят стореното и отново да се качат на изоставения пиедестал.
Освен това самата душа е слаба през целия си престой в ниското тяло и не е в състояние да функционира с пълната си сила. И едва в света на душите, освободена от оковите на материалността, тя възражда силите си и се подготвя за нова „среща” с пречистеното тяло, за да го издигне и извиси още повече[7].
Това е, което беше казано по-горе – пътят към изправянето на първородния грях минава през етапа на смъртта – временното разделяне на душата и тялото, необходимо, за да се подготвят за ново събиране.
Същността на възкресението
Сега сме готови да се върнем към основната ни тема – възкресението на мъртвите. Въз основа на всичко казано става ясна същността и значението на това явление. Възкресението от мъртвите е „входният билет” за Бъдещия свят. Душите на всички поколения, преминали през изпитателен период в този свят, оставиха телата си за пречистване на земята и се „издигнаха“ в света на душите в очакване на последния етап на наградата. В самия край на този свят пречистените тела ще бъдат изградени отново, за да позволят на душите да се върнат в тях. Тогава душата ще издигне тялото до правилното му ниво и така заедно ще влязат през портите на Бъдещия свят[8].
Как ще стане възкресението?
Но как да разберем, че по време на възкресението тялото ще бъде възстановено, тъй като много тела вече са се разложили отдавна и колко от тях са били предадени на огън и вода, така че от тях не са останали останки?
Отговор на това дава Устната Тора! Пише, че всъщност тялото не изчезва безследно! Както бе споменато по-горе, смъртта влезе в света поради забраненото удоволствие от „Дървото за познаване на добро и зло“, но в същото време Създателят искаше да даде на Адам възможност да коригира ситуацията. Следователно не всички части на тялото на Адам са се наслаждавали на забранения плод. Кост, наречена „Луз“, чието местоположение е в един от прешлените, не се радваше на забраненото и затова остана „безсмъртна“ в смисъл, че не се разлага напълно и именно от нея ще се получи предишното тяло да бъде възстановено в бъдеще[9] .
Днес науката знае, че развитието на човешкото тяло се извършва според генетичния код на ДНК, който се намира във всяка клетка на тялото. В светлината на това, за да се възстанови тялото, по принцип е достатъчна една такава клетка. Следователно е възможно да се предположи, че клетките на костта „Луз“ не се разрушават с течение на времето, така че от тях ще бъде изградено ново тяло. Това не е нищо повече от предположение[10], тъй като е невъзможно да се каже нещо определено за такова мистериозно и дълбоко явление като възкресението на мъртвите.
Прототип на възкресението
Първообразът на възкресението от мъртвите мъдреците виждат в сеитбата на пшеницата[11]. Семето се заравя в земята, където постепенно гние и се разлага и изведнъж… вместо да се разтвори напълно в почвата, то израства отново, и то в съвсем ново качество! Едно малко зърно се превръща във висок клас, който носи много семена! Същото е и с хората: това, което изглежда като неотменим край, всъщност е качествено ново начало.
И както растежът на зърното се осъществява чрез влага – роса и дъжд, така и за бъдещото възкресение се приготвя специална „роса на живота” – Тал Тия[12]. Когато тази „роса“ навлажни парче „Луз“, ще започне процесът на ново преустройство на тялото и в последния му етап душата му ще влезе в тялото.
Къде ще стане възкресението?
Според едно мнение[13], възкресението ще се случи само в границите на Светата земя, Земята на Израел, наречена „Земята на живота”! Всички тела ще бъдат изградени наново, всяко на мястото си и след това през специални тунели ще се преместят в Земята на Израел и именно там душите ще влязат в телата!
Какво ще стане с грешниците
От пасажа в книгата на пророк Даниил, цитиран в началото на тази статия, следва, че възкресението ще сполети не само праведните, но и грешниците… макар и с обратна цел! Както е казано: „И мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят: едни за вечен живот, а други за укор и вечна мерзост“. Паралелно с най-висшето удоволствие на праведните ще продължи и наказанието на грешниците[14].
Но защо пророкът казва „много от спящите“? „Много“ означава повечето, но не всички; има ли някой, който няма да възкръсне?
Отговорът е наистина, че не всеки ще бъде достоен за възкресение; например, поколението грешници, умрели по време на Потопа, няма да стане от гробовете си[15].
Възкресение по времето на Мошиах
Но освен това изразът „много” има и допълнително значение! Глобалното възкресение от мъртвите, за което говори пророкът, ще се случи в самия край на този свят, в навечерието на Бъдещия свят. Но някои праведни хора ще бъдат удостоени с възкресение на по-ранен етап, намирайки се в рамките на сегашния свят. Ето защо се казва „много” за общото възкресение, а не всички. Ние говорим за онези праведници, които ще бъдат възкресени по времето на Мошиах.
Последният период на този свят се нарича Месианската епоха (Йемот а-Машиах). Това е период на всеобщо човешко поправяне и осъзнаване на величието и силата на Твореца. Както бе споменато по-горе, истинското откровение на Всевишния ще се случи в Бъдещия свят, но отраженията на тази светлина ще се появят в рамките на този свят[16]. По това време войните и лошото време ще спрат и доброто ще надделее в целия свят. Тогава Йерусалимският храм ще бъде възстановен и всички закони на Тора ще бъдат изпълнени до съвършенство.
Праведниците от всички поколения, които с цялото си сърце се стремяха да достигнат до това време и безкористно изпълняваха Висшата воля в трудни условия на изгнание, ще бъдат удостоени да се върнат в този свят и да видят със собствените си очи обещаното благо[17].
Примери за възкресение в миналото
В заключение, нека споменем, че в известен аспект възкресението на мъртвите вече се е случило в еврейската история. В Танах се говори за възкресяването на мъртви деца от пророците Елияху[18] и Елисей[19], но не става въпрос за ново възстановяване на тялото, а за връщането на душата в нейното наскоро изоставено тяло. А в книгата на пророк Езекил [20] се говори за възкресението на цяла армия от убити войници, във време, когато от телата им са останали само купчина кости! Този случай е по-близо до бъдещото възкресение, макар и отново качествено различен от него.
Въпреки това мъдреците [21] виждат в тези събития нещо като „вест” от бъдещето и се изразяват по този въпрос по следния начин: „Всичко, което се случва в Бъдещия свят, вече се е случило (до известна степен) в настоящия свят. Точно както Всевишния ще съживи мъртвите по времето на Мошиах в бъдещия свят, така вече в този свят пророците съживиха мъртвите.”
[1] Коментар върху Мишна, предговор към гл. 10 от трактата Синедрион.
[2] Този пасаж е по думите на Рамхал, Дерех Хашем, част I гл. 2-3.
[3] Рамбан, Шаар а-Гмул.
[4] Рамхал, Дерех Хашем, част I гл. 3; Даат Твунот, гл. 126.
[5] Дерек Хашем, пак там.
[6] Равин Хаим от Воложин, Нефеш аХаим, част I гл. 6.
[7] Това се отнася за душите на праведните, но душите на грешниците, опетнени с мръсотията на греха, трябва да преминат през пречистване в Ада (Гейином) и други видове страдания и едва след това заемат полагащото им се място в света на душите. Има и грешници, които изобщо не са достойни за живот в бъдещия свят.
[8] Рамбан, пак там.
[9] Виж Берешит Раба (28:3), Ханукат а-Тора, ликутим 209 и др.
[10] Вижте книгата “Веашевота ел левавеха” стр. М. Д. Нойгершал, стр. 273.
[11] Талмуд, трактат Синедрион 90б.
[12] Зоар, част II 28б, Ялкут Шимони, гл. Хукат параграф 764 и др.
[13] Вижте трактат Ктубот 111a.
[14] Вижте Трактат Рош Хашана (17а), където се казва, че говорим за специален контингент от злодеи, които са извършили тежки грехове през живота си.
[15] Виж Синедрион 108a.
[16] Пример за това са законите за съботата. Шабат – седмият ден от седмицата – е прототип на Бъдещия свят и преди настъпването на Шабат, както знаете, трябва да добавите малко време от ежедневието – тосефет Шабат. Сиянието на съботната святост също влияе върху делничния ден, съседен на съботата.
[17] Виж. Тана двей Елияу (гл. 3 параграф 3; гл. 5 параграф 5; гл. 31 параграф 36), Ритво (Рош а-Шана 17а, Таанит 30б), Радваз (част 3, отговори 1069).
[18] Вижте книга Млахим I, глава 17.
[19] Виж книга Млахим II, гл. 4.
[20] Виж Езекил гл. 37.
[21] Тана двей Елияу гл. 3.
Автор-Натан Агрес
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com