В света е обичайно да се класифицира като духовност почти всичко, което не е свързано с плътските нужди на човека. Затова мнозина смятат за примери за духовен живот четенето на книга, слушането на музика, посещението на кино и театър, интересът към изкуството като цяло и дори понякога пътуването и просто прекарването на времето културно.
Може би от гледна точка на семантиката такова разделение на чисто плътско и неплътско е оправдано, но по същество то няма нищо общо с описанието на истинската духовност.
Факт е, че горните примери за „духовност“ не са нищо повече от задоволяване на различни нужди на душата. Тоест, както тялото се нуждае от задоволяване на своите физиологични нужди, така и наличието на „физиология” на чувствата и емоциите, въображението и ума изисква своята „храна”.
Например, интересен и оживен разговор носи радост не на тялото, а на душата, но това не е нищо повече от задоволяване на емоционалните нужди на човек. По същия начин вълнуващите филми, театралните представления и „интернет“ удоволствията задоволяват нуждите на развитото въображение. Изглежда обаче, че умствената дейност, като решаване на проблеми, игра на шах, решаване на пъзели и кръстословици и други подобни, е духовна и това само проявява естествената потребност на ума от присъщия му вид дейност.
И така, какво е истинска духовност?
Като цяло това е в зоната на сблъсъка на духовното и материалното. По-специално там, където умът полага усилия да преодолее мързела на мисълта, слепите желания на въображението, чувствата и тялото. Само там, където въпреки всички духовни сили умът не губи контрол, а води човека към определена цел, се създава духовност, изгражда се със собствени усилия.
Следователно, за разлика от действието на потреблението, производственото действие, тоест самата творческа дейност и нейният резултат са духовни. Поради тази причина музиката, поезията, прозата могат да бъдат повече „духовни” и по-малко „духовни”, в зависимост от вложените в тях усилия и реализация на таланта.
Но що се отнася до самите творчески хора, те могат да бъдат наречени духовни хора условно, само в момента на „творческо мъчение“. Но през останалото време, както разкриват техните биографии и автобиографии, те не се различават много от обикновените, земни хора.
Да бъдеш духовен човек изисква да живееш духовен живот. Но за това е необходимо да се разбере в какво се състои той, тоест да се знае тайната на духовния живот.
В края на краищата човешката мисъл, усещайки величието на духовното и низостта на физическото, може да стигне до извода, че телесните желания са зло и че духовният живот ни задължава да потискаме телесното. Затова идеалът на всички истински търсещи духовност е аскетизмът, уединението в планините и горите, животът на отшелник в манастир. И това е максимумът, който човек би могъл да обхване с ума си.
Но Създателят е подготвил за човека съвсем различна възможност за духовно развитие, колкото и да е странно, използвайки материалния свят.
Както Рамхал описва в книгата Дерех-Хашем, за да може човек да разбере духовността на материалния свят, Създателят му е поставил граници и нареждания при използването му. Всички прелести на този свят ще бъдат разкрити, но не всичко е позволено. Ще искате всичко, но само част от него ще донесе добро, това, от което се нуждаете, а не това, което искате. И тогава, ако човек приеме това правило и действа в границите и според порядките, които Създателят е установил, то такова телесно действие дори само по себе си ще създаде духовност. Освен това, ако това е придружено от правилно смислено намерение. Границите и порядките са заповеди на Създателя, забраняващи и повеляващи.
Следователно този, който стриктно спазва указанията на Създателя, живее истински духовен живот. Изпълнението на заповедите изисква духовен контрол в действията, чувствата и намеренията. Ежедневната молитва изисква огромно усилие за концентрация. Изучаването на Тора изостря ума, изчиства го от нечистотиите на духовността, освобождава го от пристрастията на телесните желания и е изцяло насочено към развиване на чиста духовност.
Несъмнено е по-лесно да развиете духовността си, докато живеете като отшелник, но много по-трудно е да постигнете това, докато сте в рутината на живота сред хората, в ежедневието, със семейството, на масата. И точно това ни заповядва Създателят – да живеем духовно в материалния свят. Това е тайната на духовността и човек трябва да се стреми към такъв живот.
Тора разкрива, че всъщност в този свят няма Зло само по себе си. Материалният свят и телесните желания не са Зло, което трябва да бъде потискано. Само доброто може да произлезе от абсолютното добро. Следователно този свят е създаден за Доброто и трябва да служи като изпитание на човека дали иска и може да контролира и насочва своите слепи, земни желания към Доброто.
Оказва се, че именно в материалната телесност на този свят човек може да постигне духовни висоти и съвършенство. Слизането в материалното прави възможно издигането към духовното. Това е единственият начин да превърнем „тъмнината“ в „светлина“, издигайки и одухотворявайки материалното.
И така, човек сам изгражда истинската духовност, с усилието на ума си, изпълнявайки указанията на Създателя, а всичко останало е дар Свише.
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com