Автор – Джонатан Д. Гордън
Въпросът дали животните имат душа — и каква е природата на тази нечовешка душа — се обсъжда отдавна. Малцина знаят обаче, че тази тема е била предмет на дълго и сложно писмо, написано от рабби Шмуел, четвъртия Любавически Ребе, известен като Ребе Махараш, в което той обяснява, че и животните притежават вечни души¹.
Душите преди раждането
Позовавайки се на пророк Илия, чиято душа е съществувала съзнателно — обичала и се е страхувала от Бога — още преди раждането му във физическия свят², Ребе Махараш установява, че човешките души със сигурност съществуват, преди да получат физическо тяло, съхранявани в това, което Кабала нарича „Съкровищницата на душите“.
Същото важи и за душите на животните.
Той отхвърля разпространеното погрешно схващане, че животинските души са просто временна духовна енергия, която се изгубва при смъртта, като подчертава: „Дори животните имат животинска душа още преди да влязат в своите тела.“
Това интересно откровение отваря врата към разбиране на животните не просто като част от природата, подобно на вятъра или дъжда, а като духовни същества, чийто живот може да има по-дълбок, божествен смисъл.
Вечната природа на животинските души
Съществуването на животинските жертви, обяснява Ребе Махараш, означава, че животните трябва да имат трайни души, които продължават да съществуват и след смъртта на животното:
Чрез жертвоприношенията ние въздигаме душата на животното… Ако няма нищо, което наистина да бъде осветено, какъв е смисълът на жертвите върху олтара?
С други думи, цялата духовна стойност на жертвоприношенията зависи от факта, че животното има истинска душа, способна на въздигане и вечна връзка с Божественото.
Награда и наказание: животните като морални същества
Ребе Махараш дава примери от Писанието, които показват, че животните са морални същества, способни на духовно въздигане или оскверняване според собствените си действия.
- Животните, които се държали неправилно в Ноевия ковчег, били духовно наказани за своите неморални действия³.
- Рибите, които помогнали на израилтяните при Изхода, получили божествена награда⁴.
- Лъвовете, които отказали да наранят Даниил, били възнаградени за своята сдържаност.
Той въвежда и втори, ключов аспект: действията на хората спрямо животните могат да повлияят на душите на животните дори повече от собствените им постъпки. Това включва правилното спазване на кашрут, казване на благословия преди консумация на животно, използване на енергията от тази храна за добра постъпка (мицва) или просто проявяване на милост и състрадание към животните⁵. Когато извършваме мицви, включващи животни, тези действия директно освещават и въздигат душите на участващите животни.
Скрити дълбочини
Когато общуваме с животни, често усещаме, че в тях има скрити дълбочини — интелигентност, емоции и чувствителност, които не можем напълно да обясним.
Според Ребе Махараш духовният строеж на животните е изключително сложен, съдържащ елементи, аналогични на човешката животинска душа:
И при всичко това те не могат да говорят, защото потенциалът за реч не свети в тях по явен и функционален начин, а само по скрит или обгръщащ начин. Но понеже говорещата птица (папагалът) е междинно звено между категорията животно и категорията човек, способността за реч, идваща от „сияещата обвивка“, свети у нея [папагала]. Всъщност така може да е с всички животни, но не се проявява явно, както бе казано.
Той подчертава, че и животните притежават подобни качества — мъдрост, разбиране, емоция и разсъдливост, макар често те да са частично или напълно скрити за нас. Например, магарето на рави Пинхас бен Яир отказало да яде зърно, което не било отделено с десятък; а бикът на пророк Илия спорил с господаря си, отказвайки да бъде даден на идолопоклонници, докато не получи гаранция от пророка.
Тези примери не са изолирани чудеса, а случаи, които разкриват, че животните по природа притежават тези качества в душите си.
Обща духовна верига
Всички души съществуват по една непрекъсната духовна верига, която свързва хората, животните и дори растенията, обяснява Ребе Махараш.
Но за разлика от хората, които притежават и божествена, и животинска душа, животните имат само една душа, която е на същата „вълна“ като човешката животинска душа.
Ребе Махараш, цитирайки Зоар, описва как някои човешки души, по-специално тези на духовно неразвити хора, се класифицират като „животински по природа“. Например: „Духът на невежия се нарича ‘животно’.”⁶ И дори за по-духовно издигнатите хора: „Когато човек се ражда, му се дава душа от страната на животното.”⁷
Важно е да помним, че човекът е уникален сред Божиите творения, тъй като само на него е дадена душа, идваща от Божия дъх, докато останалите творения са създадени чрез Божието слово. Тези учения обаче разкриват, че и животните притежават много повече дълбочина и духовност, отколкото обикновено си представяме.
Бележки
- Igrot Kodesh Admur Moharash, стр. 92, Бруклин, Ню Йорк: Kehot Publication Society, 1993.
- I Царе 17:1, Torah Or 29b.
- Санхедрин 108б.
- Песахим 118б.
- Изход 23:5.
- Зоар, коментар към началото на Левит.
- Зоар към Изход 21:1.
Автор: Джонатан Д. Гордън
Източник – chabad.org