Да бъдеш в радост е важно правило в еврейската традиция. Разбира се, възможно е човек да бъде винаги радостен, но върху това трябва да се работи сериозно. Известни са праведници, които са пребивавали в радост постоянно. На нас, обикновените смъртни, едва ли ще ни се отдаде да бъдем радостни на сто процента през цялото време, но несъмнено е по силите ни да увеличим времето, в което пребиваваме в радост.
Истинска и фалшива радост
Преди всичко трябва да се разграничат истинската и фалшивата радост. Истинската радост изпълва с енергия, увереност и жизнена сила; благодарение на нея човекът и неговата дейност стават по-добри, по-бързи и по-силни. Тя е необходима за реализирането на нашия потенциал и представлява дълбоко вътрешно щастие, което се постига чрез растеж, самореализация, преодоляване на трудности и придобиване на дълбоко разбиране. Това е резултат от осъзната реакция спрямо живота.
За разлика от нея, илюзията за радост е истеричен изблик на ликуване, който неизбежно води до емоционално изтощение, спад и депресия. Еуфорията от печалба от лотарията, която бързо отминава, или безредиците на футболните фенове са красноречиви примери за това. Такава радост е като пламък, който гори ярко за миг, след което угасва и оставя след себе си само пепел.
Смисълът като основа на радостта
Рав Ноах Вайнберг [1] посочва, че един от най-сигурните пътища към истинска и трайна радост е намирането на задачи, изпълнени със смисъл. Когато човек се бори за постигането на важни за него цели, радостта идва като естествена последица от самото усилие, не само от крайния резултат. В еврейската традиция висшата цел е приближаването към Б-г, и именно тази цел е неизчерпаем извор на смисъл и радост.
Действието предхожда чувството
Класическите еврейски мъдреци са формулирали принципа „Ахарей ха-маасим нимшахим ха-левавот“ [2], което означава „След действията се увличат сърцата“. Това е дълбока психологическа истина: промяната в поведението предизвиква промяна във вътрешното емоционално състояние. Не е нужно да чакаме да се почувстваме радостни, за да действаме радостно. Напротив, именно „радостните“ действия, като усмивката, пеенето и позитивното мислене, постепенно преобразяват вътрешния ни свят.
Благодарността като духовна практика
Радостта е естественото състояние на човека, което може да се наблюдава при всяко дете. Възрастните буквално се „учат“ да бъдат нещастни, натрупвайки обиди, разочарования и неоправдани очаквания. Пътят обратно към радостта минава през благодарността. Да се научим да ценим онова, което вече имате: здравето, разума, самия живот. Неслучайно утринната молитва започва с благодарност към Всевишния за найпростите неща. Освен това очакването на приятни бъдещи събития, колкото и малки да са те, изпълва настоящия ден с предвкусване и радост.
Трудностите като извор на растеж
Голяма пречка пред радостта е начинът, по който гледаме на трудностите. Когато ги възприемаме единствено като заплаха, те ни лишават от покой и равновесие. Когато обаче ги разглеждаме като предизвикателство, което изгражда и закалява личността, те се превръщат в повод за гордост и удовлетворение. Важно е също така да се прави ясна разлика между грижата, която е активно и конструктивно решаване на проблем, и безпокойството, което е безплодна тревога, разрушаваща човека отвътре.
Тора като извор на радост
Тора и мъдростта не са просто интелектуално занимание. Те са извор на дълбока и трайна радост, защото обясняват смисъла на живота и посочват пътя към Твореца. Толкова голямо е значението на радостта в еврейската традиция, че нейната липса се смята за грях. Писано е: „Задето не служи на Господа, твоя Бог, с радост и с добро сърце при изобилие на всичко, ще служиш на врага си, когото Господ ще изпрати срещу теб, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко…“ (Дварим 28:47, 48).
Заключение
Радостта не е лукс и не е дар, запазен за щастливците. Тя е умение, което се усъвършенства с практика и осъзнатост. Полезно е да се съставя списък на моментите в живота, когато сме изпитвали искрена, непринудена радост, и да се открие онова, което я поражда у нас. Това откритие може да се превърне в истинско тайно оръжие срещу меланхолията и унинието. Помнете, че радостта е чиста енергия, която позволява да се преодоляват ограниченията на живота и да се решават проблемите. Не си струва да чакаме животът да стигне до своя край, за да разберем колко е хубаво да се живее.
Рав Моше Акселрод
Източник – toldot.com
[1] Раби Ноах бен Ицхак-Матитяу Вайнберг (1930, 2009, САЩ и Израел) е изтъкнат деятел на еврейското образование и основател на движението „Еш ха-Тора“, което се занимава с приобщаването на евреите към Тора и заповедите.
[2] „Ахарей ха-маасим нимшахим ха-левавот“ означава „След действията се увличат сърцата“ (или „Ахарей ха-пеулот“). Този израз се среща в класическите еврейски трудове при рав Саадия Гаон, Рабейну Бахье ибн Пакуда в „Ховот ха-Левавот“, както и при автора на „Сефер ха-Хинух“.