Познание за вярата 88. Думите на Рамбам за същността на „карет“

Сравнение мненията на Рамбам (Маймонид) и Рамбан (Нахманид) за наказанието „карет“

Думите на Рамбан

В предната глава представихме думите на Рамбам, че възмездието за злодея е разкрито в Тора и се състои в наказанието „карет“. Както Рамбам цитира източника на тази основа в Тора: „И думите на Писанието, които указват на тази основа, са тези, които казват: ‘И сега, ако понесеш техния грях, а ако не — заличи мен’, и Господ му отговори: ‘този, който съгреши срещу мен, ще го залича от Моята книга’, което означава, че Той знае кой Му служи и кой съгрешава срещу Него, за да въздаде награда на първия и да накаже втория“.

Рамбам пише в своето послание: „Обяснихме, позовавайки се на думите на Тора, съгласно това, както нашите мъдреци са ги тълкували, и всичко това с цел да разрешим голямото съмнение, което може да възникне у онзи, който реши, че в Тора няма указание за възмездие и наказание в бъдещия свят. Защото Тора посочва границата на наказанието, която е изгонването на душата от бъдещия свят. И това са същите неща, за които дълго и подробно говорихме в нашето съчинение за законите на покаянието“ (Послание за възкресението на мъртвите).

Трябва да се зададе въпросът: защо за отплатата на праведника не е споменато явно, а именно за пребиваването на душата му в бъдещия свят?

Рамбан пише: „И знай, и разбери, че „карет“, за който се говори по отношение на душата, е голямо упование за пребиваването на душата след смъртта и за доброто възмездие в света на душите. Защото когато Всевишният казва: „И тази душа ще бъде изкоренена от народа си“ (Бемидбар 15:30), „И тази душа ще бъде изкоренена пред мен“ (там също 22:3), това показва, че грешната душа ще бъде изкоренена заради греха си, а други души, които не са съгрешили, ще пребивават пред Него в най-висшето сияние. И затова Той пояснява: „тази душа, грехът е в нея“ (Бемидбар 15:31), защото грехът в нея я унищожава.

Смисълът на всичко това е, че душата на човека е светилникът на Бог, вдухан в ноздрите ни от устата на Всевишния и дъха на Вседържителя, както е казано: „И вдуха в ноздрите му жива душа“ (Брейшит 2:7) — и така се оказва, че тя, като сама по себе си безсмъртна, несъстояща се от елементи, които биха могли да се разпаднат, няма причина за възникване или унищожение, както съставните творения, но й е предназначено да пребивава вечно, подобно на безплътните умове.

Затова няма нужда Писанието да говори, че душата ще пребъде нетленна заради заслугите на заповедите, а говори само за това, че като наказание за греховете тя ще бъде опетнена и изгонена от вечността, която й е отредена. И затова Тора избира думата „карет“ („отсичане“), подобно на това, както клон се отсича от дърво, в което са корените му. Нашите мъдреци казват: „‘от народа си’ — народът й пребивава в света“ (Сифри, гл. Шлах 112), защото „карет“ за грешната душа показва нетленността на другите души, които не са съгрешили, и те са „народът й, пребиваващ в света“ (Коментар към книгата Вайикра, 18:29).

Пребиваването на душата във вечността е естествено за нея, защото природата й е над природата на елементите, както обяснява Рамбан, коментирайки стиха (Брейшит 2:7): „И вдуха в ноздрите му жива душа“ — тук Писанието намеква за величието на душата, нейния произход и тайната й, защото, говорейки за нея, споменава пълното Име на Бога и казва, че именно Той вдуха в ноздрите на човека жива душа, показвайки с това, че душата в човека не произхожда от елементите, както е намекнато за физическата душа на животните (там също 1:20). Тя не произлиза и от безплътните умове, а е дух на Великия Бог, от устата Му знание и разум. Защото този, който диша в ноздрите на друг, му дава от своето дихание, и за това е казано: „Диханието на Вседържителя ги създаде“ (Йов 32:8)“.

И затова в нейната природа е заложено вечно съществуване: „И поради тази причина нашият учител Мойсей в Тора не е пояснил, че наградата за заповедите е отплата в света на душите, защото това е естествено, тъй като няма унищожение за безплътния разум… и тъй като нетленността на душата е нещо очевидно и естествено, а „карет“ (отсичане) е чудо, беше необходимо открито да говори за „карет““ (Краят на речта „Торат А-Шем тмима“).

Думите на Рамбам за същността на „карет“

Въпреки това, Рамбам не е писал така, а по-скоро, че „карет“ също е естествено явление. Ето неговите думи в посланието за възкресението на мъртвите: „И не ги изнесе извън пределите на събитията в този свят в награда и наказание, и извън пределите на нещата, заложени в природата, а именно пребиваването на душата или нейното изгонване, за които говорихме, т.е. бъдещият свят и ‘карет’“.

Тук той следва своето мнение, изложено на няколко места, където пояснява, че душата на злодея се унищожава подобно на добитък: „Защото човек, който следва своите страсти, поставяйки предимство на чувствените неща пред разумните, като подчинява разума си на страстите си, докато стане подобен на добитък, който в душата си не вижда нищо освен храна, питие и полово сношение, тогава божествената сила, т.е. разумът, никак не се проявява в него и става подобен на нещо откъснато, плуващо в морето на първичната материя, а морето на първичната материя е хаос“ (Предисловие към Мишна).

Той също пише в законите за покаянието: „Разплатата за злодеите е, че те няма да заслужат този живот, а ще бъдат унищожени и погинат. Всеки, който не заслужи този живот, е мъртвец, който никога няма да живее, а ще бъде унищожен заради своето злодейство и ще загине като добитък, и това е „карет“, за който говори Тора, както е казано: „Отсича се, отсича се тази душа“, и преданието казва: „ Отсича се в този свят, отсича се от бъдещия свят“, т.е. душата, която се отдели от тялото в този свят, няма да заслужи живот в бъдещия свят, а ще бъде изтръгната и от него“ (Закони за покаянието 8:1).

Но истината е, че тук няма спор, защото без съмнение „карет“ не е нещо естествено за душата сама по себе си, защото тя произхожда от източника на живота, както обяснява Рамбан. Но по силата на свободната воля на човека му е дадена възможността да създаде своята същност. Този злодей, който е тръгнал срещу душата си и е дал сила на тялото си да надделее над душата, за него е естествено, от гледна точка на същността, която е създал в себе си, да бъде откъснат от източника на живота. Както е казал рабейну Йона а-Хасид: „И знай, че душата на злодея, чиято единствена цел е телесните удоволствия на физическия му живот, се е отдалечила от стремежа да служи на Твореца и се е откъснала от своя източник, след смъртта му ще се спусне в земята, където са били насочени желанията й, и нейната природа ще стане подобна на прахта, която се спуска, но не се издига… И още е казано: ‘Кой знае дали духът на човека се издига нагоре, а духът на добитъка се спуска в земята’… „Духът на добитъка“ — това са злодеите. Човек не може да каже, че има съмнение за душата на човека дали тя се издига нагоре, защото Писанието казва: ‘А духът ще се върне при Бога, който го е дал’ (Коелет 12:7). И относно духа на добитъка как може да се съмняваме дали се спуска надолу, след като духът на добитъка е взет от земята, как тогава може да се издига?! В Тора се обяснява, че човешката душа е висше творение, защото за душата на добитъка е казано, че тя е от земята, както е казано: ‘Земята да произведе жива душа според рода й’ (Брейшит 1:24), а за душата на човека: ‘И вдъхна в ноздрите му жива душа’ (там също 2:7). Затова човешката душа се издига нагоре след смъртта на тялото, защото всичко се връща към своя източник“ (Шаарей Тшува, Шаар 2, 18).

Макар душата на праведника по своята природа да се издига към своя източник, душата на злодея (макар да е взета от същото място) се спуска в праха, подобно на добитък, чийто източник е там, защото такава същност е създал той за себе си, а „всички неща се връщат към своя източник“.

Във всеки случай, Рамбам също смята, че наградата за душата е по-естествена, и затова в Тора се посочва само наказанието „карет“, а не наградата в бъдещия свят.

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *