Дуалната природа на човека и мирозданието.
Удвояване
Нека обясним този въпрос в съответствие с подробното обяснение на равин Хаим от Воложин в книгата Руах Хаим:
Зоар казва следното. Обръщайки се към Авраам, Всевишният зове: Авраам, Авраам! А между двете имена Авраам има знак за пауза. Когато Всевишният вика: Моше, Моше! – няма пауза. Тази разлика показва нивото на Мойсей, което е по-високо от нивото на Авраам. Името изразява самата душа на човека и доказателството за това е в стиха: „И Адам нарече имена”… И още е написано: „И както Адам нарече всяка жива душа, такова ще бъде името й” … Тъй като той видя корена на всяко създание в горния свят и даде името му е в съответствие с комбинациите от букви в света, където се намира духовният му корен. Затова се казва: „такова ще бъде Името му” – съществено име, подходящо за него в съответствие с буквосъчетанията в света на неговия духовен корен. Това е значението на двойното споменаване на името на Авраам.
Първото име показва самата душа, нейният най-висок корен, главният приемник на душата, откъдето определена част от нея се спуска в тялото – все пак това е като обувки за душата и точно както обувките защитават най-долната част на тялото, така че името е облеклото на най-долната част на душата … И второто споменаване на името Авраам показва долния край на душата, който се облича в тялото. Ето какво имаше предвид Зоар, когато каза, че в изявлението: „Авраам, Авраам, между тях има пауза.“ С други думи, има разделение между Авраам отгоре, душата в корена си в горния свят, и втория Авраам, когато облича тялото в долната му част; тялото прекъсва връзката между тях, тъй като материята му не е толкова пречистена, че да разделя светлината на душата във висшия свят и нейното облекло в низшия. Но няма пауза между думите „Моше, Моше“; тялото му беше толкова пречистено, че изобщо нямаше разделение или прекъсване между светлината на душата в горния свят и нейната светлина в тялото.
Съвършеният човек е дуален
Същността на съвършения човек тук, в тъмния свят на материалните изпитания, съответства на неговата висша форма, чийто корен е в първоначалния план на мирозданието. Така можем да разберем, че предците са били наричани с имената на най-висшите качества (сефирот), тъй като са изпълнили целта на човека – общение с Всевишния и са били удостоени да станат колесница на тези качества, всеки в съответствие с корена на душата му.
Това се отнася за всеки праведен човек, както казва Гемара: „В отвъдното праведните ще бъдат наричани с името на Всевишния.”
Може би така е възможно да се обясни мишна в трактат Авот (4:13): „Има три корони: короната на Тора, короната на свещеничеството и короната на царството и короната на доброто име се издига над тях.“ На пръв поглед е странно – какво може да бъде по-високо от короната на Тора и каква е същността на короната на доброто име и какво означава да се „издигнеш над тях“, тоест да се присъединиш към тях?
Но според горното е ясно. Короната на доброто име е съвършенството на достойнството на всяка корона. Над тях се издига онзи, който е довел името си – своята същност – до съвършенство (добро = съвършенство).
Махпелах – двойна пещера
Помислете за друг „двоен“ обект, който намираме в Тора, чието значение е обяснено от мъдреците: Махпелах, „двойната пещера“, мястото за почивка на предците.
„В мидраша се казва, че пещерата се нарича Махпелах (двойна), защото наградата на този, който е погребан в нея, е двойна и удвоена. В Гемара има спор: един мъдрец казва, че в нея има две стаи – една в друга; а друга казва, че стаите са разположени една над друга. Най-вероятно и двете твърдения са верни, тъй като има Долна и Горна градина на Едем. Освен това самата райска градина има външна и вътрешна част. Всичко зависи от подготовката на човека в този свят, доколко избистря действията си, за да изравни вътрешното и външното и доколко се стреми постоянно да бъде привързан към вътрешната си същност и най-висшия корен, защото всяко нещо има корен по-горе. Освен това по-долу във всяко нещо има вътрешно съдържание. Наистина се казва, че пещерата Махпелах принадлежи към категорията на буквата ה; и има по-високо ה и по-ниско ה” (Сфат Емет).
Дуалността – съвършенството на човека
Тези кратки думи съдържат намек за възвишени неща и ние ще се опитаме да ги разберем възможно най-добре.
„Всеки който е погребан там, е сигурен, че наградата му е двойна и удвоена“ (Берешит Рабба).
Удвояването показва съвършенство, абсолютно съответствие между корена във висшите светове и породено в низшите. Всеки, чието име е удвоено, е в два свята: „наградата му е двойна и удвоена“.
Когато мислим за устройството на човека, за душата и тялото, ние разбираме два аспекта. Първо: висшето и низшето – човекът е комбинация от висшето и низшето, душата на живота, произлязла изпод Престола на славата на Всевишния, и праха на земята. Както винаги в реда на стъпаловидното развитие, духовното е началото, коренът и жизнената сила на низшето, е по-материалното. Вторият аспект е вътрешен и външен: душата е вътрешността на човека, а тялото е неговата външна дреха. Душата е източник на жизнената сила на тялото,светлина на разума. Тя изпраща влиянието си в тялото, чрез което се излъчва навън. Цялата възможност за неговото изразяване във физическия свят на действие е чрез материалното облекло.
Тялото представлява преградата между това отваряне на душата – тук в материалния свят, и нейния корен в духовния свят, от който е произлязла. Така че в повечето случаи няма съвпадение между формата на човек долу в материалния свят и корена на душата му, когато се появява във висшия свят. Удвояването на името показва абсолютно пълно съответствие между появата на душата тук в низшия свят и корена й във висшия. Перфектният паралелизъм между висшето и низшето, вътрешното и външното.
Дуалността – съвършенството на мирозданието
Това е формата на нещата в цялата схема на мирозданието. Както беше обяснено по-горе, Бъдещият свят е еманиран преди материалният. Той е по-висок по своето ниво, той е коренът и източникът на жизнената сила на долния свят. Може да се каже, в общ смисъл, че има две структури, които дават съществуването на всеки свят: висшите – източникът на жизнена сила, небето, и нисшите – земята, която получава влиянието да произвежда плодове. Земята няма нищо от себе си, тя е „безформена и празна“. Такъв е „висшият и низшият“ аспект. Същото важи и за втория аспект – „вътрешен и външен”. Всевишният „гледал в Тора и създавал света“. И „чрез речта на Неговите уста при сътворението на света световете бяха еманирани и създадени, най-висшите и множеството от много, във всеки ред на тяхното положение и във всичките им подробности, с всичко, което включваха“ (Нефеш аХаим). „И всяко изказване и реч на Всевишния при сътворението на света, когато Той каза: „Да бъде…“, е душата и жизнеността на обекта, който е създаден от тази реч.“ „И от този момент нататък, през всичките дни на съществуването на света, словото на Всевишния стои в тях, за да им дава светлина и битие във всяко време…” Но сега, с нашите телесни очи, не можем да видим това… В бъдещето е писано: „… и всяка плът ще види заедно какво са говорили устата Господни.“ Това е аспектът на вътрешното и външното.
Както обяснихме, дублирането на името показва съвършенството, съответствието и единството между корена във висшите светове и неговото състояние тук, в по-нисшите. Това беше състоянието на цялата вселена в момента, когато тя излезе изпод ръката на Създателя, преди греха на Адам, когато Шекината беше в долните светове. „Алегория с цар, който построил дворец, погледнал го и го харесал. Казал: Дворец, дворец! Дано винаги да те харесвам, както те харесвам в този час! Ето какво каза Всемогъщият на Своя свят: Свят мой, дано те харесвам винаги, както те харесвам в този час. (Берейшит Раба 9:4). Моят свят в нисшите светове е съвършен, така както Моят свят възникна по Моята воля във висшите светове – „дуалност“.
Така изяснихме двата аспекта на горния и долния – “две стаи една над друга” и външния и вътрешния – “две стаи, една в друга” – в човека и в цялото мироздание. Обмислете всичко това внимателно.
Разкриване на единството – пълна дуалност
„И Господ ще бъде цар над цялата земя; в онзи ден ще бъде един Господ и името Му ще бъде едно“ – но днес Той не е ли един?! Равин Аха бар Ханина каза: нашият свят не е като Бъдещия свят; в нашия свят, като човек чуе добра новина, казва: „Благословен е Добрият и Този, който въздава добро“, а като чуе лоша новина, казва: „Благословен е праведният Съдия“. (Злото съществува в този свят и то крие волята на Всемогъщия – Неговото желание за пълно възнаграждение на доброто). В бъдещия свят – винаги казват „Благословен е Добрият и Този, Който се отплаща с добро“ (злото ще престане да съществува и ще се разкрие със задна дата, че всичко е довело до пълната награда на доброто).
„И името Му е едно“ – какво означава едно? Неговото име сега не е ли едно? Рав Нахман бар Ицхак каза: нашият свят не е като светът, който идва; в нашия свят Името се пише йуд-кей и се чете алеф-далет(четирибуквеното име Авайе, коренът на всичките Му имена и откровението на Неговата воля, е името на милостта, но е скрито в нашия свят , и се произнася като А-донай (Господ), което показва управлението на властта и съда – това е, което действа в нашия свят). Но в Бъдещия свят – всичко е едно, чете се юд-кей и се пише юд-кей (това е управлението на Бъдещия свят, когато волята за възнаграждаване на доброто в нейната пълнота ще бъде разкрита).
Съвършеното откровение, което ще се случи в бъдещето, е пълна дуалбност, то е съвършено съответствие между формата на мирозданието и волята на Всемогъщия в Неговия първоначален план. „Господ е един” – когато злото и скритостта, разделящи висшите и долните светове, ще се трансформират и разкрият като добро. „И името Му е едно” е разкриването на скритата воля – името в мирозданието. В бъдеще цялото мироздание ще бъде наречено с името на Всевишния – разкритието на единството в съвършенството.
Целта на провидението на Единството
Същността на провидението на Единството е да подреди цялото мироздание според неговия корен и да доведе до неговата корекция. Така е с всеки сътворен обект: целта на провидението е да доведе обекта до корекция в съответствие с неговия корен във висшите светове. Всички изпитания, които трябва да премине, съответстват на корена на неговата душа и нейното индивидуално място в това общо изправление.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com