Шмини разказва за трагичната смърт на двамата най-големи сина на Аарон — Надав и Авиху. В кулминацията на освещаването на Мишкана (Скинията) двамата влязоха в Светая Светих и принесоха своя собствен огън, без да са получили заповед за това. След като влязоха, излезе огън и ги погуби. Равините предлагат няколко обяснения за точната природа на тяхната грешка:
Хатам Софер цитира Мидраш, който посочва три причини за техния грях:
1. Взели решение, без да се консултират с учителя си Мойсей;
2. Влезли в Мишкана пияни от вино;
3. Не се оженили и нямали деца.
Тези три причини изглеждат напълно несвързани, но Хатам Софер обяснява, че всички произтичат от един и същи източник.
Той пише, че основният грях на трите е изборът им да не се женят и последствието — липсата на деца. Той обяснява, че има много заповеди, свързани с необходимостта да се отдава уважение на определени хора и, разбира се, на Бога. Те включват заповедите за уважение и страх към родителите и учителите, както и различните закони за поведението в Мишкана. При наличието на собствени деца човек развива по-дълбоко разбиране за важността на уважението — той изпитва директно неприятното усещане да не бъде достатъчно уважаван от собствените си деца. Това му помага да осъзнае колко е важно да уважава своите родители, учители и най-вече — Бога.
Надав и Авиху избрали да не се женят и следователно останали без деца. Това им попречило да развият правилното разбиране за необходимостта от уважение към другите. В резултат на това те се спънали и в други области, свързани с уважението:
– Не се консултирали с учителя си Мойсей, което показва липса на достатъчно уважение към него.
– Влизането им в Мишкана пияни от вино показало липса на уважение към Божественото Присъствие, обитаващо там.
Така според Хатам Софер, основният грях на Надав и Авиху бил нежеланието им да имат деца — и това довело до провала им в отдаването на кавод (уважение).
Може да се добави, че някои от другите грехове, споменати в равинските източници, също произтичат от липса на уважение. В Мишпатим се разказва как Мойсей, Надав, Авиху и седемдесетте старейшини станали свидетели на висше пророчество. Тората пише, че Надав, Авиху и старейшините „гледаха към Бога, но ядоха и пиха“. Мидраш Танхума (цитиран от Раши) казва, че те тежко сгрешили, ядейки и пиейки, докато гледали свещеното видение. Заслужавали смъртта си още тогава, но Бог не ги наказал веднага, за да не омрази радостта от даването на Тората. Вместо това наказанието им било отложено за по-късно. Отново става ясно, че основната грешка тук била липсата на достатъчен страх и уважение към Божественото Присъствие.
Освен това, най-ясната причина за техния грях са думите на Тората, че те принесоха тамян, въпреки че не били заповядвани за това. Коментаторите обясняват, че в голямата си любов към Бога те били вдъхновени да влязат сами в Мишкана. Въпреки благородните им намерения, извършването на служба без заповед също се смята за липса на достатъчен страх и уважение към Бога.
От обяснението на Хатам Софер научаваме, че отказът на Надав и Авиху да имат деца довел до различните грехове, за които равините ги смятат за виновни, и че коренът на тези грехове бил липсата на правилно уважение. Това обяснение хвърля светлина върху важен принцип в Тората относно междуличностните взаимоотношения.
В западния свят е обичайно хората да гледат на взаимоотношенията от гледна точка на „каква полза ще имам аз“ — независимо дали става въпрос за брак, отглеждане на деца или приятелства. В този смисъл целта на връзката е егоистична, което може би обяснява защо институциите на брака и взаимоотношенията между родители и деца са толкова развалени в последните поколения. Ако човек има егоистични цели във връзката, неговите желания неизбежно ще се сблъскат с тези на партньора или детето му, които също имат егоистични желания. Освен това, ако човек смята, че сключването на брак или раждането на деца ще ограничи неговото удоволствие от живота, той ще се въздържа от тях в напразното си търсене на комфорт.
Хатам Софер ни учи, че една от основните цели на родителството е да позволи на човека да расте по начини, които иначе не би бил способен да осъществи. Същото важи и за брака, и за всички други взаимоотношения. Според Тората човек трябва да подхожда към взаимоотношенията си самоотвержено — фокусирайки се върху това как може да помогне на другите и как може да израсте като личност. Както във всички аспекти на живота, нашите взаимоотношения са тук, за да ни помогнат да се приближим към Бога. Затова е важно да се стремим към такива взаимоотношения, дори ако те намалят нашия комфорт, защото разбираме, че те ще ни направят по-пълноценни хора — по начин, който Надав и Авиху така и не успяха да постигнат.
The Guiding Light
от Rabbi Yehonasan Gefen