Третата книга от Петокнижието Ваикра се нарича в еврейската традиция още Торат коаним (Устав на свещениците), тъй като е посветена предимно на описанието на законите за жертвоприношенията в подвижния Храм – Мишкан. В десетте раздела на книгата Ваикра почти няма събития. Разказът за странстванията на евреите в пустинята, прекъснат в края на книгата Шмот, ще се продължи в четвъртата книга Бемидбар.
Съдържание на раздела
Бог, призовал Моше от Шатра на Откровението, му съобщава общия ред на храмовите жертвоприношения. Първата категория се нарича ола (всеизгаряне). Животното (обикновено вол) се довежда до входа на Мишкан. Собственикът полага ръце върху главата му. След това волът се заколва и свещеникът поръсва олтара с кръвта му. От животното се сваля кожата, изваждат се вътрешностите, трупът се разрязва на части и се подрежда върху олтара. По същия начин се обработват и жертвите за всеизгаряне от дребен рогат добитък и птици.
След това са описани различните видове „хлебни дарове“ (менахот), които се приготвят от брашно, зехтин и ароматни благовония. Част от менахот се изгаря на олтара, а останалото се използва за храна на свещениците. В хлебните дарове е забранено да се добавя квас и мед.
Следващата група жертвоприношения са шламим (мирни жертви), за които също се използват волове, овце и кози. За разлика от ола, само малка част от тези жертви се изгаря, а по-голямата част се изяжда. Не е позволено обаче да се консумира кръв и хелев – определен вид вътрешна мазнина.
След това са описани жертвоприношенията, изкупващи умишлените грехове, извършени от първосвещеника, цялата общност, нейните водачи и обикновените членове.
Приведени са подробности за жертвите за очистване от греха, изкупващи лъжливо свидетелство в съда, лъжливи клетви, нарушаване на законите за ритуалната чистота и други прегрешения. Всяко жертвоприношение трябва да бъде съпроводено с искрено разкаяние и обезщетение за материалната вреда, ако такава е настъпила. Ако няма пари за закупуване на жертвено животно, е позволено да се замени с по-евтин хлебен дар. В края на раздела се говори за жертвите, които трябва да принасят хората, случайно злоупотребили със светинята или доверието на ближния, или извършили друг грех по незнание.
Все по-близо, и по-близо, и по-близо…
Българските думи „жертва“ или „жертвоприношение“ не отразяват значението, което еврейската традиция влага в думата корбан. Думата корбан е свързана с глагола лекарев (приближавам). Корбан приближава човека до Бога, разбира се не във физически, а в духовен смисъл, като възвишената атмосфера на Храма усилва това усещане по време на жертвоприношението. В това се състои основната цел на корбан.
Нашият материален свят се състои от четири сфери: неорганична, растителна, животинска и човешка. Неорганичната сфера е лишена от живот; тя е неподвижна и в нея няма развитие. Органичният свят е динамичен; в него постоянно се извършват промени: растеж, развитие и увяхване. На животните са присъщи инстинкт и усещания. Накрая, „човекът говорещ“ (а не „разумният“, както го определят на Запад според античната традиция) е надарен с интелект, въображение и свобода на избора, която понякога го кара да действа против своята животинска природа.
Когато жертвеното животно се поставя върху храмовия олтар, „приближавайки“ го до Бог, този процес на „приближаване“ обхваща целия животински свят. По същия начин менахот (хлебните дарове) и несахим (винените възлияния) „приближават“ цялата органична сфера. И накрая, към всяка жертва се добавя сол, представляваща неорганичния свят, земните минерали. Солта „приближава“ до Бог тази част от света.
В раздела Ваикра Бог се обръща към синовете на Израел: „Когато някой от вас пожелае да принесе жертва на Бога“ (1:2). На свещения език тази фраза може да означава и: „Човек, който принася жертва от себе си“. С други думи, човек предлага себе си като жертва и се приближава до Всевишния, влагайки душата си в своя корбан. Така храмовите жертвоприношения извисяваха и приближаваха до Бог всички нива на физическия свят.
Ученето – светлина…и спасение
„И рече Бог на Моше, казвайки…“; „кажи на синовете на Израел, казвайки…“ Такива уводни фрази често се срещат в Петокнижието. В началото на следващия раздел Цав Бог заповядва на Моше: „Цав ет-Аарон веет-банав лемор – Заповядай на Аарон и на синовете му, казвайки…“ Защо Тора използва такова лексикално удвояване: „рече… казвайки“, „заповядай… казвайки“?
Хафец Хаим обяснява, че в случая с Аарон и синовете му думата „казвайки“ не е добавена просто за усилване, за да се подчертае важността на храмовите жертвоприношения. Тора иска да каже, че заповедта за корбанот не се ограничава само с принасянето на жертва; тя се простира и до изучаването на законите за жертвоприношенията. Без учене мицвата се счита за неизпълнена.
Същата мисъл се съдържа и в Пасхалната Агада, където се цитират думите на рабан Гамлиел: този, който не е говорил за песах (пасхалната жертва), маца и марор (горчивите зелени), не е изпълнил своя религиозен дълг, който включва и изяждането на тези продукти. И в двата случая устното обсъждане на мицвата е неразделна и задължителна част от нейното материално изпълнение.
Днес, когато поради липсата на Храм не можем да принасяме жертви, изучаването на законите за жертвоприношенията придобива особено важно значение. Още повече: обръщайки внимание на редовно повтарящия се в книгата Ваикра рефрен „ето Тора (законът) за жертвата на всеизгарянето…“, „а това е Тора за хлебния дар…“ и т.н., мъдреците заключават, че всеки, който изучава законите за жертвите на всеизгаряне, хлебните дарове, изкупителните жертви и др., все едно лично ги принася – в определеното време и при спазване на всички правила.
В Тората има много заповеди, които днес не можем да изпълняваме, например законите за ритуалната чистота и нечистота, проверките за съпружеска вярност с водите на сота и други, но законите за корбанот заемат специално място: само при тях словото, „служението с уста“, се приема като заместител на действието, както казва пророк Ошеа (14:3): „И с устните си ще въздадем за (жертвените) волове“.
Такава на пръв поглед неефективна замяна не само се допуска – тя е жизненоважна. В книгата Зоар се казва: „Всеки, който задълбочено и съсредоточено обсъжда темата за корбанот в синагогата (мястото на молитвата) и в бейт мидраш (мястото на ученето), ще бъде избавен от наказание; дори ангелите, подготвяли се да изложат греховете му пред Висшия съд, ще могат да говорят за него само добро“. Толкова голяма е мистичната сила на изучаването на храмовите жертвоприношения: тя превръща обвинителите в защитници.
От цикъла „Кратки очерци върху темата на седмичния раздел от Тора“
Автор: Нахум Пурер
Toldot.com