За това дали има управление свише над живота на индивида и дали е възможно да се промени съдбата.
Има или няма индивидуална съдба
Сред мъдреците от ранното средновековие откриваме различни подходи за обяснение на този въпрос. Първо, нека да отбележим, че Гемара обяснява, че влиянието на съдбата се извършва на две нива. Първото е върху основните черти на човека, а второто е върху събитията, които му се случват в материалния свят. Както е обяснено (Шабат 156): „Съдбата дава мъдрост, съдбата дава богатство“ и продължава, че качествата на човека зависят от дните и знаците на зодиака, под който е роден, и същото важи и за събития от живота им и техните успехи.
Мазал дава мъдрост
По първия въпрос – основните черти и качества на човека – всички са съгласни, че човек е способен да промени съдбата си. И не само способен, но това е неговата задача и изпитание в живота: да промени характера си или да го използва по положителен начин.
„Известно е, че всичко, което се случва с човек, е дадено в ръцете на съдбата, но му е даден умът да се измъкне от нейната власт“ (Раавад).
Рабейну Нисим задава въпроса: ако чертите на характера на човека и желанието да изпълнява заповеди или да ги нарушава са присъщи на неговия мазал, тогава къде е мястото за награда и наказание?
Той отговаря, че човек може да промени чертите на характера си. А мазалът по отношение на заповедите и нарушенията само дава предразположение, но не принуждава човек да действа по един или друг начин. Мазал действа върху тялото, а не върху душата, тялото е предразположено към действия от определен вид (например човек е роден под знака на Марс и се стреми да пролива кръв). Душата обаче може да противодейства на тази предразположеност или да я пренасочи към положителни действия (да стане касап на добитък или лекар). Защото мазалът определя не конкретни действия, а черти на характера.
Затова Мъдреците казаха: “Името на ангела, назначен над бременността, е Лайла, и той взема една капка и я поставя пред Святия, благословен да е Той, и казва пред Него: Владетел на света! Какво ще стане с тази капка? Силен или слаб, мъдър или глупав, богат или беден. Но злодей или праведник не казва.” Мъдростта и богатството зависят от съдбата, но не и праведността или злодейството.
Така се обяснява в Зоар, че човек управлява съдбата си в съответствие с духовния си подем. Или бива възнаграден с обръщане на съдбата, или напълно изоставен в нейната власт: „Ако се покае, въпреки факта, че е в опашката на зодиака Овен или Телец, или който и да е друг знак, Всевишният добавя към него допълнителен дух на ангелите и се издига от опашката на зодиака, така че да стане среден. Удостоил се е да се покае повече в своите мисли – Всевишният му дава душа от света на Трона и се издига да стане глава, начело на всички звезди и знаци, и следователно – Израел няма съдба” (Зоар). , Итро).
От този пасаж може да се разбере, че способността да се избяга от властта на съдбата и да се издигне до високи нива в частта на душата се отнася само за народа на Израел; всеки индивид от тях има силата да преодолее своя мазал. Народите по света са вкоренени в самата природна система и са дадени в ръцете на ангели, назначени над всеки от тях, техният мазал (съдба) е установена и не се променя.
И в обратната посока, когато евреин се държи неподобаващо, той слиза от нивото си, така че съдбата господства над него: „И ако се е родил в началото на часа и е развалил делата си, Всевишният го сваля от главата на мазала до средата, така че човек да стане среден. Още повече разваля делата си – сваля го до края на всяка зодия. И такъв човек зависи от мазала, а мазалът седи върху него и го владее.”
От само себе си се разбира, че властта на човек над неговата съдба или, обратно, властта на съдбата над човек, засяга целия му живот в нашия свят. Тук можем да се запитаме дали човек може да промени съдбата си в материални неща, които са му дадени според неговия мазал и зодиакален знак. Това е точно въпросът, по който равин Ханина и равин Йоханан спорят в горния пасаж от Талмуда и има много различни коментари по тази тема. Нека ги дадем накратко.
Мазал носи богатство
Коментаторите питат: на пръв поглед това, което се казва в нашата Гемара, противоречи на думите на Рава (Моед Катан 28): „Животът, потомството и храната не зависят от заслугите, а от съдбата (мазал).“
Тосафот отговаря на този въпрос по следния начин: понякога мазалът се променя, ако човек има големи заслуги, а понякога не се променя. Вероятността да се промени е малка. Всичко това е в съответствие с мнението, че Израел няма съдба. Така, според вярата, че Израел има съдба, човек не може да я промени.
Рабейну Нисим дава друг отговор, че Рава вярва, че Израел има съдба и следователно неговият подход е, че мазалът е основното нещо в управлението на човек. Но според Рава големите заслуги могат до известна степен да го предпазят от управлението на съдбата. На практика ние вярваме, че няма предопределена и непроменлива съдба за Израел, както твърдят много учители на древността Зоар и Маарал.
И Нимукей Йосеф написа: „Това е голяма мъдрост иуказ, който Всевишният е постановил от Шестте дни на Сътворението да управлява Неговия свят по този начин и затова всеки благочестив човек трябва да се моли да отмени присъдата на съдбата, защото всичко идва от Господа на всичко и е в Негова власт да променя и прави според Неговата воля.”
В проповедите на рабейну Нисим има спор между равин Ханина и равин Йоханан относно въпроса дали Израел има съдба. Обяснява се, че мъдростта и богатството зависят от съдбата и дори равин Йоханан е съгласен с това, въпреки факта, че той вярва, че Израел няма съдба – той няма на впредвид, че мазалът не работи в тези неща, а че молитвата и милосърдието могат променят съдбата към по-добро. Но равин Ханина смята, че това е невъзможно.
Тук обаче има едно сериозно съмнение: от думите на равин Ханина става ясно, че съдбата установява богатството и разума по недвусмислен начин и те не могат да бъдат променени с молитва и благотворителност. Ако е така, тогава как Тора обещава награда и наказание в материалния свят, дълголетие, здраве и богатство за изпълнение на заповедите и обратното за нарушаването им?
Рабейну Нисим разглежда подробно този въпрос и накратко отговорът му е следният. Можете да избягате от нещастието, предопределено от съдбата, по два начина. Единият е да преодолеете силата на съдбата, но това е възможно само при мнението, че Израел няма съдба. Второто е да се спасите чрез действия в материалния свят, например промяна на мястото на пребиваване или предприемане на други действия, които могат да променят съдбата ви. Но тези действия могат да помогнат само ако заслугите на човека са големи и Всемогъщият, чрез Своето лично провидение, ще спаси човека чрез тях от удара на съдбата. Дори онези, които вярват, че Израел има съдба, ще се съгласят с това.
Висш и нисш мазал
„Хана спомена в молитвата си мястото на произход на всички родени и оттам се издигна до Бина, привличайки синове от Мазал на Кетер, най-висшият Мазал, свързан с мистерията на 13-те качества на милосърдието, установени в Кетер. Защото синовете, животът и храната зависят от този мазал и дори свитъкът на Тора зависи от него, а Мъдреците са казали за това: „Всичко зависи от мазала и дори свитъкът на Тора в храма“ и как може да мислите, че свитъкът Тора зависи от астрологическата съдба, все пак целият свят е създаден от Тора? Но Мъдреците говореха за най-висшия мазал, известен в Кетер, от който зависят сефирот и всички сътворени неща, и дори Тора зависи от него. И се нарича Мазал, защото от него произтичат (нозлим) силите във всички сефирот и във всички обекти на света, и дори свитъкът Тора черпи сила от този Мазал и от него получава. И Хана, медитирайки в своята молитва, се издигаше все по-високо и по-високо, до място, наречено мазал” (Шааре Ора, 3-4).
Това управление на най-висшия мазал е един от корените на мирозданието и води до пълното му коригиране. Това е управлението на Единството, което първоначално съдържа всички задачи на душите и подробности за изпитанията, които те трябва да издържат. Никой не знае дълбочината на това начало, дълбочината на най-висшата воля, която увенчава цялата вселена от началото до края.
Както Рамхал обяснява: „Вече казахме, че службата, поверена на човека, зависи от факта, че доброто и злото са създадени в света и човекът е поставен между тях, за да избере доброто.
Но категориите на доброто, както и категориите на злото, са многобройни. В крайна сметка всяко добро качество е свързано с доброто и обратното със злото. Например гордостта е от категориите на злото, а скромността е от доброто; милосърдието е от категориите на доброто, а противоположното е жестокостта; умереността и доволството от съдбата са от категориите на доброто, а противоположното качество е от категориите на злото; и така нататък във всички останали подробности за качествата.
Висшата мъдрост е измерила всички детайли на качествата, които следва да са възможни в природата на човека според основната цел, произвела е всички тези качества във всичките им аспекти, техните причини и следствия и всичко, което ги придружава, и е установила тяхната възможност в човека.
Въпреки това, за да се случат всички тези неща, бяха необходими различни състояния на хората, служещи за тяхно изпитание. Тези състояния трябва да създадат пространство за изява на всички детайли на категориите на злото и човек да ги преодолее, за да запази добрите си качества.
Например, ако няма богати и бедни, тогава в човека няма да има място нито за милост, нито за жестокост. Но сега, откакто съществуват, богатите ще бъдат изпитани от богатството си: дали ще проявят жестокост към бедния, който се нуждае от него, или ще се смилят над него; и бедният също ще бъде изпитан: дали ще се задоволи с това, което има, и ще благодари на Всевишния, или обратното. И богатството също ще бъде изпитание за богатия: дали ще се възгордее от него, ще посегне ли към суетите на света, оставяйки службата на Създателя, благословен да е Той, или с цялото си богатство ще бъде скромен и покорен и презирайки суетата на този свят, избирайки Тора и службата. И така нататък във всички други подробности.
Висшата Мъдрост раздели всички тези аспекти между представителите на човешката раса, както счете за подходящи и достойни в дълбините на своя план. Оказва се, че всеки човек има специален дял в теста и борбата със злите наклонности и това е неговата цел и бреме в този свят. Той трябва да издържи този тест такъв, какъвто е. Делата му ще бъдат оценени от справедливостта на Всевишния, според бремето, което действително е дадено на човека във всичките му аспекти, с най-голяма точност.
Това е подобно като слугите на царя, които всички са под негово командване и всички заедно трябва да изпълняват службата на неговото царство: той дава на всеки от тях част от работата, така че чрез общите им усилия, да бъдат завършени всичките необходими части. И всеки от слугите отговаря за изпълнението на тази част от службата, която му е поверена, и според това как свърши възложената работа, царят ще го награди.
Но степента на това разделение и неговият път са извън нашето разбиране. Само Висшата Мъдрост, издигната над всякакъв разум, ги измери и утвърди по най-съвършен начин” (Пътят на Твореца, част 2, глава 3).
Всички тези въпроси се коренят в управлението на най-висшия мазал: „Всички обекти на този свят са привлечени и проектирани по верига: от тяхното съществуване в трансцендентални сили до тяхното съществуване в материалността… Следователно, коренът на всички детайли на изпитанието на човек е в трансценденталните сили, според съответните им реалности на полезност и вреда, както писахме по-горе. И според тяхното състояние там те се преценяват и определят, за да се разпространят и реализират в материалността в съответните им обекти. И това разделение обхваща всички детайли на съществуването според техните нива.
Висшата Мъдрост взе предвид всички тези детайли на теста и според истинската им същност установи кое е най-подходящо и достойно, и това е ясно според принципите, за които говорихме” (пак там).
Така думите на Рава, че „животът, децата и храната не зависят от заслугите, а от съдбата“, говорят за най-висшия мазал, чийто корен е само в управлението на Единството и този мазал не може да бъде променен, тъй като е свързан със същността на човека – с това, което е необходимо за предназначението на душата му в задачата да поправи света (освен в случаите, когато такава промяна в мазала се отнася за целия народ на Израел, както се случи с праотца Авраам или с Хана, майката на Шмуел). Както пише Гаонът: „Ако зависи от най-висшия мазал, дори човек да има много заслуги, не от заслугите зависи, а трябва да е отгоре.“
И тези, които твърдят, че Израел няма съдба, говорят за нисшият мазал, за инструментите, които се дават на човек, за да изпълни съдбата си. Тук заслугите могат да променят мазала.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com