Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Защо именно за заповедта „Уважавай баща си и майка си“ Творецът обещава дълголетие?
Задължението да се уважават и почитат родителите е основа на еврейската традиция. Една от Десетте заповеди, дадени от Всевишния на планината Синай и написани върху скрижалите на Завета, е именно тази.
Първите пет заповеди се отнасят до връзката между човека и Твореца, и нареждането да се уважава бащата и майката е част от тях. Който уважава родителите си, уважава и Всевишния.
Още от древни времена се вярва, че истинско благо и дълъг живот идват там, където се отнасят с почит към родителите и възрастните хора.
1. В Тора е казано: „Уважавай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава“ (Шмот, 20:12), и още: „Бой се (на иврит е използвана думата йира, т.е. трепет) от майка си и баща си“ (Ваикра, 19:3). Тора ни учи, че към родителите трябва да се отнасяме с почит, както към царе и управници. Когато човек стои пред цар, той изпитва трепет и страхопочитание, защото от него зависят животът му и съдбата на народа. Изпълнявайки заповедта „Уважавай баща си и майка си“, човек открива по-дълбоко разбиране за връзката си със Създателя, Когото наричаме „Отец и Цар на света“.
2. Тора задължава човека да уважава родителите си не само защото са го довели на този свят, но и защото човек не трябва да забравя доброто, което му е било сторено. Затова помощта към родителите се разглежда и като връщане на дълг. Тази заповед е от категорията на онези, чийто смисъл човек може да разбере с разума си. Тя е една от заповедите, които се открояват дори и сред другите народи, като основа на морала и правилните обществени отношения. Известно е, че и сред другите народи е прието да се става пред възрастен човек или родител.
Талмудът разказва за неевреин на име Дама бен Натина, като доказателство за това колко дълбоко уважението към родителите било разпространено и сред другите народи.
Еврейски мъдреци отишли при него, за да купят скъпоценен камък за нагръдника на Първосвещеника. Ключът за сандъка с камъка бил под възглавницата на бащата на Дама, който по това време спял. Дори когато мъдреците предложили торба със злато, синът отказал да събуди баща си.
3.Тъй като тази заповед е от така наречените „разумни заповеди“, при изпълнението ѝ не се произнася благословия. Въпреки това тя трябва да се изпълнява като всяка друга Божия заповед – защото във всяка заповед се крие Божествен разум и светлина, които не могат да бъдат измерени или сравнени. Най-добре е, когато човек е подтикнат към изпълнение на заповедите от любов към Бог и чиста вяра.
4.Тази заповед не е ограничена във времето и няма количествени ограничения. Всеки, който полага усилия да помага на родителите си и да ги радва, получава голяма награда – и в този свят, и в бъдещия.
Веднъж синовете на праведния равин Ицхак Соловейчик били у дома му и разказвали весели истории, за да развеселят всички присъстващи. В този момент влязъл баща им. Веднага усмивките изчезнали, а всички станали прави с трепет в очите. Равинът забелязал колко рязко се е променила атмосферата и с усмивка казал: „Когато дойде Ав — намаляват радостта и веселието.“ (Думите му били игра на думи, тъй като „Ав“ на иврит означава както „баща“, така и името на петия месец от еврейския календар, свързан с траур за разрушаването на Храма.)
***
3 февруари – 3 август
5.Бейт дин (еврейският съд) не налага наказания на онзи, който просто не показва достатъчно уважение към родителите си. Но ако децата обиждат или унижават родителите си, съдът е длъжен да се намеси. Понякога, особено в древни времена, при сериозно непослушание, бунтуващи се младежи дори получавали телесно наказание – по време на Храма.
6. Уникалността на тази заповед се разкрива чрез сравнение на различни стихове от Тора.
Тора използва същите формулировки, когато говори за страхопочитание (йира) и проклятие – както спрямо Всевишния, така и спрямо родителите. Например, който прокълне Бог или родителите си, подлежи на най-строго наказание, както е написано: „Който прокълне баща си или майка си – със смърт да се накаже.“
7. Талмудът учи, че в създаването на човека участват трима: бащата, майката и самият Творец.
От момента на зачатието родителите и Всевишният се разглеждат като едно цяло по отношение на развитието на детето. Затова, когато дете обижда или унижава родителите си, то се лишава от Шехина – особено Божественото Присъствие.
8. Този, който обижда или позори родителите си – дори не пряко, а чрез намеци или зад гърба им – се счита за арур (проклет).
9. Дори когато родителите постъпят неправилно и причинят на децата си неудобства или дори щета, децата нямат право да се отнасят към тях с пренебрежение – още по-малко да ги обиждат.
10.Дори ако децата прокълнат родителите си след тяхната смърт, според мъдреците, те пак подлежат на сериозно наказание.
11.Забранено е да се вдига ръка срещу баща или майка. Ако някой нанесе телесна повреда на родителите си, пред свидетели и въпреки предупрежденията, според Тора подлежи на тежко наказание. (За съжаление, в наши дни еврейският съд няма право да налага такива наказания.)
12.Ако бащата има определено място, на което обичайно стои или седи – когато учи, разговаря или се моли – синът няма право да заема това място, дори когато бащата не е вкъщи. Същото важи и за трапезата. Разбира се, ако бащата изрично разреши, тогава синът може да седне там.
13.Забранено е да се спори с бащата, да му се казва: „Не си прав“ или „Прав си“, или по време на някакво обсъждане да се заявява пред други хора: „Това, което предлага баща ми, ми се струва погрешно (или правилно)“. С подобни думи човек се поставя наравно с баща си и като съдник над него. Няма значение дали става дума за разговор по теми от Тора или за ежедневни грижи.
Ако бащата не е присъствал при разговора, тогава е позволено да се съгласите с неговите думи.
14.Когато баща и син учат заедно, на сина му е позволено да изказва становища, които противоречат на казаното от бащата – защото в този момент и двамата търсят истината в Тора.
Ако бащата сам попита за мнението на сина си, той може да го изрази – дори да не съвпада с възгледите на бащата, стига да е сигурен, че това няма да го разсърди.
4 февруари – 4 август
15. Децата не бива да прекъсват разговорите на родителите си, нито да бързат да отговарят първи на въпрос, изпреварвайки баща си или майка си.
Баща и син пътували с колата на бащата. Неочаквано двигателят изгаснал и те слезли да проверят какво се е случило. Бащата отворил капака и започнал да развива една от частите на двигателя. Дори ако синът вижда, че действията на бащата могат да доведат до повреда,
а той вече е разбрал какво е решението – трябва да се опита да обясни мнението си спокойно,
без да намеква, че баща му не разбира или греши.
16. Ако бащата упреква сина си или го обвинява в нещо – дори и това да се дължи на погрешна преценка – синът няма право да започне да се оправдава, опровергавайки всяка дума. Той трябва да разкаже какво всъщност се е случило, без да обръща внимание на формата на обвинението.
17. Синът не трябва да нарича родителите си по име – нито в тяхно присъствие, нито в тяхно отсъствие, дори и след тяхната смърт. Когато са пред него, той трябва да се обръща към тях с „татко“, „мамо“, „баща ми“, „майка ми“ и пр. А когато ги споменава пред други – е прието да казва: „баща ми, моят учител“ или „майка ми, моята учителка“. Това важи и за писмена комуникация.
18.Забранено е също така да се наричат по име други хора, които носят същото име като родителите на човека, за да не си помислят родителите, че се обръщат към тях. Има мнение, че това не се отнася за много разпространени имена, както и че ако родителите не са наблизо, тогава такава забрана не важи.
19. За да покажат до каква степен човек трябва да проявява търпение при изпълнение на тази заповед, мъдреците дават следния пример:
Синът седи начело на масата, облечен в нови, красиви дрехи. В залата има много хора, включително и важни личности. Това е специална вечер, на която синът трябва да изнесе реч или да сключи важна сделка. Изведнъж влиза бащата (или майката), удря го, къса дрехите му, започва да го упреква, и накрая му плюе в лицето.
В такава ситуация синът трябва да замълчи и да запази вътрешен трепет и почит към баща си.
Позволено е обаче да се опита да предотврати подобна сцена чрез намеса на трето лице – стига това да не засрами бащата или да го оскърби.
Същото важи и ако, например, бащата вземе портфейла на сина си и пред очите му хвърли парите в морето. Синът може по-късно да се обърне към бейт дин (еврейски съд), за да си възстанови загубите – това не противоречи на заповедта да уважава родителите си.
Но ако родителите просто се опитват да го предпазят от допълнителна работа – например, за да опазят здравето му – не е позволено да им се противостои дори чрез трето лице, тъй като тук не става дума за реални щети или загуби.
5 февруари – 5 август
20. Ако бащата още спи, а на сина бъде предадено спешно съобщение за изгодна сделка, от която бащата ще има полза, и е посочено, че трябва да се отговори в рамките на половин час — ако синът знае, че баща му ще се зарадва да узнае това навреме и ще съжалява, че не са го събудили, тогава е позволено да го събуди. В такъв случай това дори се смята за изпълнение на заповед.
21. Уважението към бащата и майката не трябва да се проявява само с думи, а и с действия.
Когато има нужда, децата трябва да помагат на родителите си – например, с хранене, обличане, излизане на разходка и други нужди.
Помощта може да бъде осигурена и чрез трети човек (по молба на децата), но е по-добре те самите да го направят лично. Важно е помощта да се дава с радост и доброжелателност – без изразяване на досада или раздразнение. Често доброто отношение е по-ценно за родителите от скъпи ястия и подаръци.
22. Ако родителите имат достатъчно средства, за да се издържат, децата не са длъжни да харчат свои пари за тях – помощта може да бъде осигурена с пари на самите родители. Но ако родителите нямат средства, а синът има повече от необходимото за собственото си семейство, той е длъжен да използва остатъка, за да помага на баща си и майка си. В миналото еврейският съд (бейт дин) е имал право да предприема действия срещу син, който отказвал да подпомага родителите си, въпреки възможностите си.
23. Ако синът няма достатъчно средства и едва покрива разходите на собственото си семейство, той не е длъжен да проси милостиня, за да изпълни заповедта „уважавай баща си и майка си“.
Но това не го освобождава от помощта, която може да окаже лично – като приготвяне на храна, разходка, поддръжка и др.
24. Ако синът вижда, че за днешния ден вече разполага с всичко необходимо, той трябва да използва излишъка, за да помогне на родителите си в нужда. В някои специални случаи това правило може да се промени – например, ако спестеното ще е нужно за бъдещи разходи. Затова при съмнение е добре да се посъветва с равин.
6 февруари – 6 август
25В еврейските закони съществува мнение, че задължението да се помага на бедни родители със средства на сина се отнася само до парите, отделяни за цдака (благотворителност) – т.е. сумата, която така или иначе е задължен да дава на нуждаещи се. Понеже родителите също влизат в категорията на нуждаещите се, той има право да използва за тях тази част от парите си. Но още от древни времена мъдреците предупреждават: „Този, който има достатъчно средства, но храни родителите си от парите за цдака – заслужава проклятие.“
26.Ако в семейството има няколко деца (синове) и всички живеят добре, всеки трябва да подпомага родителите според своите възможности. Затова по-богатият син не трябва да се сравнява с по-бедния си брат – той е длъжен да дава повече.
26.Дори когато родителите не искат да обременяват децата си и се опитват да се откажат от тяхната помощ – например като поискат подкрепа от благотворителна организация – това не винаги е редно. В крайна сметка отговорността първо лежи върху децата.
Боаз преминал през много трудности в живота си. Детството му било изпълнено с бедност и глад. Когато пораснал и започнал работа, успехът го споходил. С времето той открил печеливш бизнес, който му донесъл голямо богатство, и дори създал собствен благотворителен фонд, който подпомагал множество бедни семейства. Въпреки това – помощта за бедните му родители трябвало да остане негов приоритет.
28.Ако знаете, че някой ще ви окаже услуга – и той има добри спомени от баща ви – най-добре е да го помолите „в негова чест“. Така също изпълнявате заповедта да уважавате родителите си.
Но ако знаете, че на съответното място баща ви е имал врагове или недоброжелатели, по-добре да не го споменавате.
В един град се освободила позицията за главен равин. Млад мъж отишъл при раби Хаим Озер Гродзенски и започнал настоятелно да моли да назначат баща му, когото считал достоен.
Раби Хаим преценил, че това не е подходяща кандидатура, но младият мъж не се отказвал и дори започнал да се държи грубо. Раби Хаим мълчал. Когато тонът станал нетърпим, той просто излязъл в друга стая. Попитали го защо търпи това поведение, а той отговорил: „Той прави всичко това заради баща си. Не смея нито да му отговоря, нито да се оплача от него.“
7 февруари – 7 август
29. Според традицията, когато човек казва благословение след храна (биркат а-мазон), е прието да благославя и родителите си.
30. Когато баща или майка влязат в стаята, е задължително да се изправите напълно.
По едно мнение, ако сте се видели, но родителите се намират в друго помещение, засега не сте длъжни да ставате.
31. Не е нужно да ставате всеки път, а само при първото посрещане и при изпращане на родителите същия ден. Ако обаче има човек, който не е видял това първо посрещане, тогава е уместно да станете отново. Ако децата живеят заедно с родителите си, тогава трябва да стават и когато родителите се прибират от работа, учене и т.н. След като родителите седнат или изчезнат от полезрението, детето може да седне отново.
32. Според някои мнения, задължението да се изправиш започва още в момента, когато чуеш стъпките на родителите – по подобие на това как се става пред свитък Тора. Тази заповед се отнася както до сина, така и до дъщерята.
34. Ако баща и син учат заедно и бащата се счита за ученик на сина си, тогава и двамата са длъжни да стават един пред друг – синът става при вида на баща си, а бащата – при вида на сина.
Но те могат взаимно да се освободят от това задължение, като си позволят да не стават.
Ако обаче синът е станал известен мъдър човек в Тора, а местните хора не познават родителите му, той не бива да позволява на баща си да не става пред него – защото това може да се възприеме като липса на уважение към Тора и нейните мъдреци. Заради подобни съображения, известният Маарам от Ротенбург дълго време избягвал да се среща с баща си на обществени места.
35. Ако родителите сами изявят желание да помагат на децата си – например с домакинска работа – позволено е да се приеме тяхната помощ, тъй като това всъщност е форма на уважение към тях, като им се позволява да направят нещо по собствено желание. Но ако бащата се е посветил на изучаването на Тора, тогава децата не бива да приемат помощ от него.
В такъв случай е редно учтиво да му благодарят и да го помолят повече да не настоява.
8 февруари – 8 август
36. Синът може да помоли родителите си да му донесат нещо или да изпълнят някаква молба, но не бива да злоупотребява с това. Всичко, което сам може да направи – или може да възложи на друг – не бива да бъде искано от родителите. Но ако става дума за споделяне на нужди или трудности, това не се счита за неуважение – дори напротив: много родители с радост приемат, когато децата им се обръщат към тях.
Шмуел учел до късно и майка му често заспивала на креслото в очакване на сина си. Веднага щом той се прибирал, тя ставала, за да сервира му вечеря. Шмуел се чувствал неудобно от това и попитал своя учител дали постъпва правилно. Учителят отговорил, че няма нужда да променя нищо – майката се радва на тази среща, това я укрепва. Затова най-доброто, което може да направи Шмуел, е да приеме помощта ѝ с радост и да ѝ благодари от сърце – това е форма на уважение.
37. Разрешено е да се събуди бащата, когато е време за молитва или за четенето на „Шма“, но по-добре е да се помоли някой друг да го направи. За да не се стига до напрежение, добре е предварително да се уговорят всички детайли между бащата и сина. Важно е да се помни, че заповедта за уважение към родителите идва от Тора, а времето за молитва е установено от мъдреците – тоест има йерархия между тези две заповеди.
38. Мъдреците имат различни мнения по въпроса дали синът е длъжен да изпълни молба на родителите си, когато тя не е свързана с тяхна пряка полза или нужда.
Ако родителите помолят сина да спазва диета или да носи други дрехи, а за сина това е трудно или неприемливо – има две гледни точки: Според едно мнение, Тора го задължава да се съобрази, ако това не води до реални неудобства или страдание. Според друго мнение, човек е длъжен да се подчинява само в неща, които са естествени за него и не му причиняват вътрешен конфликт. Затова, когато не искате да изпълните молба на родителите си, задължително е първо да се посъветвате с опитен и знаещ равин, защото в такива случаи дори малка грешка може да доведе до нарушаване на заповед.
Това се случило преди много години. Раби Шломо Блох получил писмо от свой приятел, в което той го молел да отиде при прочутия Хафец Хаим с въпрос, който го тревожел: „Аз съм едва на 26 години, но заради брадата ми ме възприемат най-малко като четиридесетгодишен. Наскоро баща ми ми изпрати писмо, в което настоява да се обръсна. Разрешено ли е да го направя, щом става дума за заповедта ‘почитай баща си и майка си’?“
Хафец Хаим не пожелал да отговори на този въпрос и го насочил към раби Хаим Соловейчик. Но преди познатият му да си тръгне, равинът добавил, че може да даде на младежа един съвет: да напише на баща си писмо със следния текст: „Скъпи татко! Разбирам защо искаш да се обръсна. Отдавна търся своята половинка, а според теб външният ми вид обърква или отблъсква хората. Но аз искам да намеря момиче, което няма да има нищо против брадата ми — а ако я обръсна, няма да мога да открия тази, която търся…“
Във всеки случай, каквото и да поискат родителите, позволено е да се разговаря с тях и да се обсъждат причините и обстоятелствата. Дори доводите на сина да не бъдат приети, никаква заповед не е нарушена.
9 февруари – 9 август
39. Синът е длъжен да уважава баща си и майка си дори и след тяхната смърт. Всеки път, когато споменава баща си или майка си, или разказва нещо от тяхно име, е редно да добави: „Баща ми (майка ми), учителят ми, благословена да е паметта му (ѝ)“. Ако от смъртта им все още не е минала една година, се добавя и: „… нека изкуплението му (ѝ) бъде върху мен“.
При писмено споменаване, според някои мнения, не е необходимо да се включва цялата формулировка – достатъчно е да се напише „благословена да е паметта му“.
Има обаче и по-стриктно мнение, според което синът трябва, когато подписва документи през първата година след смъртта на родителя, да добавя: „… син на еди-кой си, баща ми, учителят ми. Нека изкуплението му бъде върху мен“.
Този закон подчертава особената връзка между децата и родителите след смъртта, както и това, което се случва с душата на починалия. Първата година се смята за време на Съд над душата, когато тя преминава през процес на пречистване. А понеже децата се считат за продължение на своите родители, в този период съществуват специални традиции и обичаи.
Според закона много от тях траят именно единадесет месеца, а не дванадесет, тъй като Съдът над обикновените хора приключва тогава. (За злодеите той продължава дванадесет месеца.)
40. След смъртта на родителите е прието да се казва за тях Кадиш (особена молитва, която изисква минян). Това обикновено прави синът в синагогата по време на молитва: първата година — всеки ден, а след това — в деня на смъртта, йорцайт.
Съществува също така традиция през единадесет месеца да се води молитвата (да бъде шалиах-цибур) и да се бъде извикан за четене на книгата на пророците в Шабат. Особено значение има молитвата при излизане на Шабат, тъй като е известно, че след излизането на Шабат душите се връщат в Геином. Затова тези ритуали имат особено значение именно в това време. Поведението на сина (децата) в този момент може силно да повлияе на това, къде ще се намира душата на починалия. Затова, ако е възможно, е желателно синът да води тази молитва. Смята се, че синът оказва по-голямо влияние, ако води цялата молитва; затова, ако е възможно, не бива да се ограничава само до Кадиш.
41. Дори ако бащата все още е жив, разрешава се да се казва Кадиш за починалата майка.
42. В деня на смъртта на бащата или майката е прието да се пости, да се казва Кадиш и да се „възкачва“ към Тора (да се чете от свитъка). На всяко място, където живеят евреи, денят на смъртта на родителите се отбелязва по различен начин, но съществуват основни, приети от повечето, традиции, които разкриват смисъла на този особен ден.
След като младият аврех починал, на сина му разказали за Кадиша и за неговото значение. Момчето знаело кога се казва Кадиш, но много се срамувало и не знаело как да започне — все пак било едва на пет години. В семейството разбрали това и започнали да го убеждават и уговарят, но това не помагало. Когато гаонът раби Яаков Исраел Каневски (Стайплер) научил за това, той помолил да доведат детето при него.
Срещайки се с момчето, равинът казал: „Баща ти се намира в света на истината и нищо в този свят не може да се сравни с него. Той не би заменил това за никакви богатства. И въобще, всички тези богатства на нашия свят вече нямат никаква стойност за него. Единственото, което има особена стойност за него и го свързва с този свят — това си ти и твоят Кадиш. Откакто е напуснал този свят, той чака твоите думи. Твоят Кадиш много ще му помогне и ще му донесе истинско удоволствие.“
След това Стайплер му разказал историята за раби Акива и един евреин, чийто баща се намирал в Геином (Раби Акива му предложил да казва Кадиш, за да избави баща си от мъчения). Тази среща силно повлияла на момчето и то започнало да казва Кадиш за баща си.
10 февруари — 10 август
43. Ако бащата е починал, без да е успял да върне дълговете си, неговите наследници трябва да го направят. Ако не са получили никакво наследство, според „Шулхан Арух“ не са длъжни да ги върнат. Но ако наследниците върнат дълговете в такава ситуация, това се счита за положителен и много важен постъпок.
44. Ако бащата (родителите) е извършил някакво нарушение, което е довело до позор и клевети, децата трябва да поправят ситуацията дори след смъртта на родителите. Понякога за това е необходимо да се върне откраднато нещо или нещо, получено като рибит (т.е. дадено назаем с лихва, а след връщане на заема бащата е приел вещи на стойност, равна на лихвата). Но това ще помогне само ако бащата се е разкаял преди смъртта си за стореното.
45. Съществува също така задължение да се изпълни последната воля на родителите (завещанието). Всичко добро, което децата правят по повеля на родителите си (след смъртта им), се превръща в защитник за душите на починалите. Нашите добри дела в този свят наистина влияят на онова, което се случва в света на душите.
46. Ако бащата или майката са изгубили разсъдъка си, синът трябва да реагира съобразно новата картина на реалността, която се е запечатала в тяхното съзнание. Ако синът не може да издържи това изпитание сам, му се разрешава да се ограничи само до надзор върху тях и дори да наеме за това друг човек. Това е необходимо, за да бъдат спасени родителите от конфликти с други хора и от позор. Необходимо е да се помни, че човек, който има различни възгледи за живота, не се счита за душевно болен, освен ако тези възгледи не водят до забранени или крайно необичайни действия.
47. Ако е необходимо да се извади треска от ръката на бащата, трябва да се намери друг човек, който да го направи. При опит да извади треската, синът може да нарани баща си, а това ще бъде нарушение на заповедта за уважение към бащата и майката. Същото важи и за ситуация, когато синът е лекар, а бащата идва при него, например, за да даде кръв за изследване или за да му бъде направена операция. В този закон фактът, че синът изобщо не е възнамерявал да пусне кръв на родителя, не го освобождава от отговорност.
Но този закон има сила само ако действието може да бъде извършено от друго лице. Ако няма никой друг, който би могъл да помогне на бащата, разрешено е синът да направи всичко необходимо — още повече, ако животът или здравето на бащата са застрашени.
48. Ако лекарите са забранили на бащата (или майката) да консумира определен вид храна, а той поиска (или дори настоява) синът да му купи от тази храна, синът не е длъжен да изпълни това искане.
Понякога не е позволено на болен човек да се каже каква точно опасност го заплашва или колко време му остава да живее, за да не се ускори смъртта му. Затова, ако болните родители поискат от сина си да им разкаже всичко, което знае за резултатите от изследванията и т.н., в някои ситуации е забранено да им се предоставя пълната информация.
11 февруари — 11 август
Поведение на родителите
49. Ако родителите са нарушили дадена заповед от Тора по незнание или в резултат на някаква грешка, синът не може открито да ги упреква. Въпреки това може да се поинтересува какво се е случило или да попита дали са запознати с тази заповед. Ако има възможност ситуацията да бъде поправена без конфликти и обиди, такива действия на сина са напълно приемливи и дори необходими.
50. Ако бащата е цитирал някакъв закон или друга информация по изопачен начин, на сина е забранено да казва: „Грешиш“ или „Каза го неправилно“. Той може да каже: „Според мен ние го учихме така“ или „Аз чух, че това беше така и така…“. Това трябва да бъде казано под формата на допълнение, но не като пряко опровержение или упрек.
51. Дори и родителите да са пълни злодеи и далеч от разкаяние, на сина е забранено да ги проклина, и още повече — да ги бие.
52. Ако еврейски съд постанови, че родителите заслужават наказание, синът не може да участва в изпълнението на това наказание и да бъде пряк изпълнител на присъдата.
12 февруари — 12 август
53. Мненията на мъдреците са разделени относно това дали има задължение да се уважава и почита родител, който постоянно нарушава заповедите от Тора и не търси път за поправление. Тъй като става дума за закон от Тора (деорайта), първоначално се счита за правилно да се подхожда строго и въпреки всичко да се проявява уважение към родителите. Но ако те правят всичко нарочно, така че да вредят на другите, или подстрекават хората да служат на други богове, или отричат истинността на думите на Тора и нейните мъдреци, според всички мнения няма задължение да се почитат такива родители. Въпреки това и на такива родители е забранено да се причиняват болка и страдание.
Човек, който е израснал далеч от центровете на еврейския живот, или е бил даден за отглеждане в семейство на неевреи, или е израснал в асимилирано еврейско семейство, се нарича тинок ше-нишба (буквално — „пленено дете“). За законите, свързани с такива хора, се говори в глава
54.Ако родителите спазват еврейската традиция и само понякога по някакви причини нарушават заповеди, според всички мнения е необходимо да се проявява уважение и почит към тях.
55. Има хора, които частично спазват заповедите, но в определени области от живота си не могат да преодолеят слабостите си и нарушават закони и правила, установени от Тора и мъдреците. Синът не е длъжен да подкрепя баща си и да проявява уважение към него, когато става дума за тази „слаба“ област. При това остава заповедта да се предупреди бащата или да се опита да бъде спрян — разбира се, ако това няма да доведе до конфликт. Понякога най-добре е да се действа чрез трето лице.
56. Ако бащата не нарушава заповеди, но притежава някакво отрицателно качество, което отблъсква хората и предизвиква омраза, както и ако е постоянно пиян, разрешено е да се отдалечи човек от него.
57. Ако децата и родителите непрекъснато са в конфликт, постоянно се карат и не могат да намерят общ език, по-добре е да се отдалечат един от друг. Понякога, когато са далеч от родителския дом, децата ще успеят да създадат основа за нормални отношения и поне на минимално ниво да изпълняват своите задължения към родителите си.
Нимрод беше уволнен от работа. Той заемаше важна политическа позиция, но след като излезе от политиката, постепенно се превърна в озлобен и нервен човек. В разговорите с хората стигаше до крясъци и неприятни подмятания. На роднините, а още повече на вече порасналите му деца, беше много трудно да наблюдават това и да запазят спокойствие. Постепенно атмосферата се нажежаваше и броят на конфликтите растеше.
В такъв случай децата трябва да се преместят да живеят на друго място (в друг град) и само понякога да идват на гости при бащата. Така ще могат да запазят семейството и доброто му име, а в сърцата им ще остане място за уважение.
13 февруари — 13 август
58. На сина му е забранено да се подчинява на родителите си, ако те го карат да наруши някоя от заповедите на Тора или постановление на мъдреците. Няма значение за каква заповед става дума — забраняваща или повеляваща — във всеки случай синът трябва да постъпи според предписанието на Тора или мъдреците. Думите „Аз съм Всевишният…“ се намират непосредствено след откъса, свързан с отношението към родителите. Оттук мъдреците учат, че въпреки особено важното значение на заповедта за почит към родителите, законите на Тора не трябва да се нарушават по тяхна молба.
59. Ако бащата помоли сина си да не говори с друг евреин или да не му прощава, синът има право да се помири с този човек и да говори с него, тъй като в противен случай ще наруши заповедта „не таи омраза към брат си в сърцето си“.
60. Ако бащата иска синът му да учи в университет, а синът не иска, защото се страхува да не напусне средата, която му помага да спазва заповедите и да постига мъдростта на Тора, той не е длъжен да отиде в университета. Ако обаче синът не се занимава с постоянно изучаване на Тора и обучението в университета няма да повлияе на начина му на живот, тогава разговорът за придобиване на професия е напълно приемлив. Същото важи и за ситуация, в която бащата го кара да извърши нещо опасно за живота или неприемливо за нормален човек.
61. Ако синът знае, че родителите му страдат, когато той пости, той трябва да пости, когато те не са наоколо, ако става дума за незадължителен пост. Същото важи за всяко действие, което може да бъде отложено във времето.
Ноам се обади на баща си, за да го предупреди и помоли за разбиране. След няколко дни щяха да празнуват бат-мицвата на неговата братовчедка. „Искам да дойда, тате – каза Ноам, – но там мъже и жени ще седят заедно. С проблемите с кашрута бих се справил някак, но не мога да седя заедно с жени. Вече се посъветвах с моя равин и разбрах, че не мога да нарушавам законите на Тора.“ Бащата се възмути силно и каза, че ако Ноам не дойде, ще направи всичко възможно никой от семейството да не дойде на неговата сватба, насрочена за две седмици по-късно. За щастие бабата на Ноам била много мъдра жена. Тя поговорила с всички роднини и ги предупредила за назряващия конфликт. Благодарение на усилията ѝ, на сватбата на Ноам присъствали всички роднини.
14 февруари — 14 август
62. Има случаи, когато човек трябва да избере между заповедта за почит към родителите и друга заповед, например — да погребе починал или да го съпроводи. Ако наблизо няма кой друг да се погрижи за покойника, а бащата (или родителите) поиска, например, да му се донесе вода, първо трябва да се изпълни заповедта, свързана с починалия, тъй като и бащата, и синът са подчинени на Висшия закон. (Според Тора тялото трябва задължително да бъде погребано в същия ден.) Ако обаче може да се помоли някой друг да изпълни тази заповед, първо трябва да се изпълни молбата на родителите.
Става дума за заповед, която не може да се отложи — мицва оверет (преминаваща заповед). Ако обаче втората заповед не е ограничена във времето и може да се изпълни по-късно, синът е длъжен най-напред да помогне на баща си.
А какво се случва, ако синът вече е започнал да се занимава с починалия, и едва след това баща му го помоли да донесе вода? В такъв случай синът може да довърши погребението.
63. Ако бащата се обърне към сина си с молба за помощ, а синът в този момент изучава Тора, той е длъжен да прекъсне и да помогне на баща си.
64.Бащата е длъжен да предаде на сина си знанието за Тора. Той може сам да го обучава или да наеме меламед (учител). Като се има предвид, че и самият баща трябва да отделя време за изучаване на Тора, когато средствата стигат само за учебата на единия от тях, възниква въпросът кой има предимство. В действителност този въпрос става важен само ако бащата и синът имат еднакви способности. Според закона, в такъв случай бащата не е длъжен да се отказва от собственото си изучаване в полза на сина си и да му дава всичките си средства и свободно време.
Ако обаче се вижда, че синът е много талантлив и превъзхожда баща си със способностите си, тогава бащата е длъжен да отдели повече време (и средства) за обучението на сина си. Това не го освобождава от личната му отговорност да учи.
65.Въпреки че Тора особено подчертава заповедта за почит към родителите, синът има право да се премести в друг град, за да продължи обучението си по Тора на познато място и при своя учител. Това е така, защото изучаването на Тора се счита за още по-важна заповед — чрез старателно учене се умножават мъдростта и мирът на земята и се поддържа непрекъсната верига на предаване на знанието от поколение на поколение.
Ако синът учи и живее в същия град като родителите си, той е длъжен постоянно да ги навестява и да се грижи за тях.
След като Менаше завършил с отличие училище във Филаделфия, той се посветил на изучаването на еврейските традиции и закони. След две години в ешива той решил да замине за Израел, в ешивата „Мир“ — една от най-престижните ешиви в Йерусалим. Когато родителите му разбрали за желанието му да се премести в Еретц Исраел, те много се разтревожили и не можели да си намерят място. Най-вече ги плашела политическата обстановка в Близкия изток. В съзнанието им изплували новинарски репортажи и разкази за терористични актове и ракетни нападения. Разтревожени от това решение, родителите се обърнали към учителя и равина на младия Менаше. Той им отговорил по следния начин: „Ако Менаше чувства, че именно в ешивата ‘Мир’ може да напредне добре в ученето, а вие не се нуждаете от някаква особена помощ от негова страна, законът му позволява да замине, дори и ако вие не сте съгласни, тъй като става въпрос за неговото духовно развитие. Затова ви препоръчвам да не изразявате недоволство, а напротив — всячески да подкрепите сина си, за да избегнете конфликт и да запазите добри отношения.“
15 февруари — 15 август
66. Според закона синът има право да замине в друг град с цел да постъпи в по-добро учебно заведение за изучаване на Тора, дори родителите му да са против, а опасенията им да се основават на реални сведения за конфликти с местното население. (Във всеки случай, ако на дадено място съществува реална опасност за живота на човека, не му е позволено да пътува натам.)
67. Ако синът е намерил порядъчно, скромно момиче, а родителите му го молят да прекрати този шидух или изобщо да отложи всякакви търсения на своята половинка (когато той вече е на сериозна възраст), синът не е длъжен да ги послуша — защото действията му са свързани с изпълнение на важна заповед. По същия начин родителите нямат право да принуждават децата си да се оженят или омъжат за определен човек против желанието им.
В едно малко градче живеела вдовица. Синът ѝ вече не бил млад, но въпреки всичките си опити, така и не успявал да намери своята половинка. Всяко момиче, с което се запознавал, отказвало предложението му, тъй като едно от условията му било майка му да живее заедно с младото семейство (в едно жилище). Роднините в даден момент не издържали и се обърнали към прочутия равин Шломо Залман Ойербах. Молбата им била проста: да убедят сина да се откаже от това условие и да изпрати майка си в дом за възрастни хора, за да има шанс най-после да се ожени.
За тяхна изненада, равинът не пожелал да подкрепи разтревожените роднини и обяснил решението си така: отказът на момичето показва нейните душевни качества — и то не в най-добрата светлина. Следователно, щом синът иска да се грижи за майка си, не бива да се намесват. Той добавил и това, че ако майката бъде преместена в дом за възрастни заради бъдещия брак, съвсем скоро може да възникнат проблеми в личните отношения между съпрузите.
След време рав Ойербах срещнал един от роднините на „неуспелия“ младоженец и го попитал как се развиват нещата. Когато чул, че мъжът вече е намерил момиче, което приело условието му, и дори се е сгодил за нея, равинът много се зарадвал и помолил да му доведат младоженеца.
Когато го видял, рав Шломо Залман му казал, че сега вече трябва да потърси добро и приятно място за майка си, за да не срещнат трудности в семейния живот. Първоначално наистина било правилно да се държи така, както се е държал, и да настоява невестата да се съгласи майката да остане в дома. Но след като тя се съгласила и с това показала своите прекрасни духовни качества, вече е редно да се съобрази и с факта, че на нея ще ѝ бъде много трудно, ако възрастната му майка живее с тях.
По същия начин се подхожда и към други заповеди. Например, ако родителите са против това синът да се моли в определена синагога, а синът усеща и знае, че именно там му е по-лесно да се съсредоточи и да се моли от сърце — например, заради различна обстановка или особена духовна атмосфера — той не е длъжен да се подчинява на родителите си, защото и тук става дума за неговото духовно израстване и изпълнение на заповеди. Същото важи и за преместването в Земята Израел — тъй като това е свято място, което издига човека духовно и го приближава до вратите на святостта.
Тъй като всяка ситуация е различна, и понякога родителите, ръководени от своята мъдрост и житейски опит, молят детето си да промени решението си именно за негово собствено добро и духовен напредък, винаги е най-добре да се посъветвате с мъдър равин, който не само познава всички алахични въпроси, но и може да разбере дълбочината на човешките взаимоотношения.
16 февруари — 16 августю
69.Ако родителите живеят извън пределите на Израел, синът има право да напусне Земята Израел, за да ги посети и да им помогне.
70.В случаите, когато възниква спор, изискващ намесата на съда, обвиняващата страна отива там, където живее ответникът. Но ако синът води съдебно дело с баща си, той е длъжен да се яви пред бейт-дина в града на баща си, дори ако именно бащата е подал жалбата.
Когато се родил Хен, родителите му вече били в напреднала възраст. На 21 години той започнал работа в издателството на баща си. Благодарение на неговия талант и енергия бизнесът разцъфтял. Хен предложил на баща си да разширят офиса и да закупят нова техника, но бащата отказал, тъй като бил свикнал да се справя с това, което има, и не се стремял към разрастване. Хен решил да не се отказва — с лични средства закупил ново оборудване и отворил още няколко клона в града. След това приходите на фирмата значително се увеличили. През последните месеци поръчките нараснали толкова много, че от напрежение и работа здравето на бащата се влошило. Той започнал да изразява недоволството си и да обвинява сина си за всичко. „Защо са ни толкова клиенти? Години наред си работех спокойно и нямах грижи. В какво ни въвлече?“ — казвал той. След известно време бащата предложил на Хен да напусне фирмата и да си потърси друга работа.
Хен знаел, че именно благодарение на него фирмата се утвърдила и излязла на по-широк пазар, както и че основните приходи идвали от закупеното от него оборудване. Затова предложението на баща му му се сторило напълно несправедливо. Но понеже бащата настоявал, се наложило да се обърнат към съда.
В този случай синът е длъжен да се яви в онзи бейт-дин, който избере бащата, и освен това Хен трябва да прояви много търпение и спокойствие по време на делото. Въпреки че завежда дело срещу човек, който според него постъпва несправедливо, той трябва през цялото време да помни, че това е неговият роден баща, и да говори за него с уважение.
17 февруари — 17 август
71. На бащата не му е позволено да бъде прекалено взискателен към децата си относно заповедта за почит към родителите и да настоява за изпълнението на всяка нейна подробност. Подобно поведение може да доведе до отчуждение и конфликти. По-добре е да не се обръща внимание на дребни отклонения в поведението на детето, а да се прости и да се направи, че не се забелязва. За разлика от царя, бащата може да прости на сина си за някакво прегрешение, и това ще го предпази от наказание.
72. Ако синът удари баща си или го прокълне, прошката на бащата не го освобождава от наказание. Според някои мнения този закон важи дори и в случай, че родителите са били само обидени или унижени.
73. Когато децата вече са пораснали, бащата може да премине към друг тип взаимоотношения и да се отнася към тях като към свои братя. Това ще помогне да се изградят добри отношения и да се избегне прекомерната строгост. Интересен е примерът с праотец Яаков, който веднъж, говорейки за своите деца, ги нарича „братя“. Оттук се учи, че възрастните деца наистина могат да станат на бащата като братя.
74. Ако бащата започне да бие порасналия си син или да го заплашва, по този начин той нарушава заповедта „не поставяй препятствие пред слепия“, тъй като синът може да не се сдържи и да отвърне със същото. (В такава ситуация синът трябва да бъде изключително внимателен и да не изостря напрежението.)
Хармонията, която цареше в семейството на господин Цадиков, неизменно очароваше всеки, който ги познаваше. Всички членове на семейството бяха съвсем различни личности, всеки с различно поприще в живота. Въпреки това те бяха много близки и предани един на друг. Сара, архитект по професия, познаваше семейство Цадикови от няколко години, и изведнъж разбра тайната на тяхното единство и взаимно разбирателство. Един ден я поканиха да огледа дома им и да планира новите стаи с оглед разширяване на жилищната площ. Когато пристигна и започнаха обсъжданията, тя забеляза нещо особено — родителите разказваха на децата всички подробности, сякаш се съветваха с тях. Макар че идеите и предложенията на децата не бяха особено съдържателни или полезни, родителите ги изслушваха с голямо уважение. Именно така в този дом се култивираше желанието да се разбира и зачита другият.
18 февруари — 18 август
75. Въпреки че е необходимо да се уважава както бащата, така и майката, в някои ситуации единият родител получава предимство. Например, ако и двамата искат вода, синът първо трябва да подаде вода на бащата. Това е така, защото и съпругата е длъжна да уважава съпруга си и да му помага. Ако родителите вече са разведени, синът сам решава на кого да помогне първо.
76. Ако родителите бъдат пленени, синът е длъжен първо да осигури откуп за майката.
77. Ако родителите нямат средства за храна или други належащи нужди, синът първо трябва да помогне на майката.
78. Ако и двамата родители паднат във вода и започнат да се давят, а синът може да спаси само един от тях, той е длъжен да спаси първо бащата.
79. Ако бащата и майката са изгубили свои вещи по време на път, и синът открие загубеното, първо трябва да върне вещите на бащата.
80. Ако след смъртта на бащата майката помоли сина да направи нещо, което противоречи на желанието на бащата, синът е длъжен да изпълни молбата на майката, тъй като почитта към живите има предимство пред почитта към починалите. Въпреки това някои алахически авторитети не са съгласни с това мнение.
81. Ако единият родител, например майката, е възложил задача на детето, а след това бащата го попита какво точно му е било поръчано, и детето знае, че истината ще го ядоса, тогава е позволено да разкаже поръчението в променена форма, за да се избегне конфликт.
82. Ако бащата и синът са изгубили свои вещи, но може да бъде върната само една от тях, синът е длъжен да вземе своето. Този закон се извежда от стиха: „Да не остане бедняк сред теб.“ Ако всеки се грижи за своето имущество, бедните ще са по-малко, а някои заповеди ни учат именно на това. Ако вещите са загубени, това е знак, че не са били добре пазени, затова Тора повелява първо да се върне своето. Но тук също всичко зависи от стойността и значимостта. Например, ако бащата е загубил нещо скъпоценно, а синът — нещо дребно, без което може да мине, по-добре е да се погрижи първо за бащиния предмет.
19 февруари — 19 август
83. Омъжената жена също има заповед да уважава родителите си, но когато трябва да бъде с мъжа си и да му помага, Тора я освобождава от някои действия, за да не се нарушава хармонията в семейството. В такъв случай желанието на съпруга има приоритет. Въпреки това тя е длъжна да изпитва почит към родителите си и, разбира се, ѝ е забранено да ги унижава или огорчава.
84. Неженената жена е длъжна да уважава родителите си в същата степен, както възрастният син. Същото важи и за разведена жена, вдовица и жена, чийто съпруг няма нищо против тя да отделя много време за помощ на родителите си.
85. Ако шетуки (човек, който не знае кой е баща му) по незнание удари своя роден баща, той не подлежи на наказание, дори ако по-късно майка му му каже кой е баща му. Но щом синът се убеди в достоверността на казаното, той е длъжен да промени отношението си и да бъде внимателен.
86. На гер (прозелит) му е забранено да се отнася с пренебрежение към биологичните си родители и още повече — да ги бие. Освен че това е лошо само по себе си, то води до нарушаване на моралните норми, тъй като в такъв случай самото му преминаване към юдаизма ще се свързва с безнравственост.
87. Дете, което е отгледано от други еврейски родители, е длъжно да уважава както своите биологични баща и майка, така и тези, които са го възпитали. Но най-строго наказание получава за обида (проклятие или нанасяне на телесни повреди) спрямо своите биологични еврейски родители.
Зеев е от уважаемо семейство и е добре възпитан. Почти никой не знаел, че майка му се е омъжила втори път и че той е дете от първия ѝ брак. Първият ѝ съпруг бил жесток човек, а когато получил предложение да се захване с бизнес, напуснал дома, съпругата и детето си и заминал за Южна Америка. Напълно забравил за семейството и за двегодишния си син. Зеев не знаел нищо за тази история и смятал съпруга на майка си за свой роден баща. Но в един момент избягалият мъж, който вече бил забогатял, се върнал в родните си места и започнал да се осведомява за бившата си съпруга и децата. Щом се сдобил с телефонния номер на Зеев, веднага му се обадил и му разказал какво се е случило, заявявайки, че той е неговият истински баща.
Зеев не знаел как да реагира. От една страна, бил изпълнен с гняв към биологичния си баща, който изоставил семейството си, от друга — пред себе си виждал човек със съсипан живот и разбито сърце, на когото не било останало нищо друго освен миналото и единственият му роден син. Онзи му казвал, че съжалява за случилото се, и у Зеев постепенно се появило чувство на съжаление. В крайна сметка в съзнанието му прозвучали следните думи: „Не знам какво да правя, всичко в мен се обърка, но може би е добре да поддържам връзка с него — може пък да ми даде пари за сватбата.“
Юношата забелязал, че в него се пробужда нещо ниско, и не му останало нищо друго, освен да се обърне за съвет към своя учител и равин. Равинът, като изслушал Зеев, отговорил: „Този човек е твоят баща и си длъжен да го уважаваш. Това няма нищо общо с благодарността, която изпитваш към онзи, който те е отгледал. Да, той е напуснал традициите на предците си, но помни, че според някои мнения дори такъв човек трябва да бъде уважаван от децата му. А най-важното — не си позволявай да се подмазваш, за да получиш пари или дял от наследството.“
20 февруари – 20 август
88. Човек е длъжен да уважава съпругата на баща си (мащехата) през цялото време, докато бащата е жив. Същото важи и за съпруга на майката. След смъртта на бащата или майката обаче това вече не е задължение. Въпреки това достойният човек и тогава ще продължи да се отнася с уважение към тях.
И, разбира се, децата са длъжни да уважават самия си баща (или майка), ако той се ожени повторно — дори ако това им причинява болка. Още повече — ако родителите са се развели или овдовели, децата трябва да им помагат да намерят нов партньор и да се грижат за тях повече, отколкото за всеки друг.
Един човек се развел с жена си, а възрастният му син, който вече учел и живеел в ешива, напълно прекратил контакт с него. Това много наранило бащата, и той помолил един познат аврех да се обърне към някой от равините на ешивата, за да го помолят да повлияят на сина и да го убедят да възобнови връзката си с бащата. Познатият се посъветвал с рав Яаков Исраел Каневски (Стайплера). Стайплер отговорил, че синът наистина е длъжен да изпълни молбата на баща си.
— А какво да кажа на равина? — попитал аврехът.
Стайплер повишил глас:
— Нека му каже, че заповедта да уважаваш баща и майка е закон от Тора! И всеки е длъжен да я изпълнява!
— И до днес — спомня си аврехът — усещам трепет и възхищение, когато си спомня лицето на Стайплера, обхванато от страх при мисълта, че някой няма да изпълни заповедта на Тора.
89. Човек е длъжен да се отнася към тъста и тъщата си със същото уважение, с което се отнася към достойни възрастни хора (виж глава 29). Много е желателно да ги нарича „татко“ и „мамо“. Жената също е длъжна да уважава свекъра и свекървата си — още повече, че така тя показва и уважение към съпруга си.
90. Трябва да се уважава и по-големият брат (дори ако е само по майка или само по баща), дори и по-малкият брат да е по-мъдър и по-запознат с Тора от него. Относно въпроса дали това уважение важи само приживе на родителите, или и след тяхната смърт, съществуват различни мнения сред мъдреците.
91. Човек е длъжен да уважава също така своите дядо и баба. Но задължението спрямо бащата на бащата е по-голямо.
Затова, ако синът не е в състояние да издържа баща си, а внукът има средства да го направи — внукът е длъжен да издържа дядо си.
Източник – toldot.com