Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Има няколко неща, които водят до ужасни бедствия и страдания в света: убийството, прелюбодейството и идолопоклонството. Но според мъдреците злословието е по-лошо и от трите заедно.
Във всяка дума се крие сила – сила, която може да създава или да разрушава светове. За да могат хората да живеят в мир и съгласие, не е достатъчно да се основават само на закони, свързани с правото на лична собственост или сигурност. Съществуват по-фини, но също толкова важни основи, върху които се изграждат отношенията между хората и самото общество. В тази глава ще се запознаете с основните правила, които определят каква трябва да бъде правилната форма на общуване.
На греха на злословието е посветена цяла книга – „Хафец Хаим“, задълбочено произведение на великия равин Исраел Меир Каган (1838–1933). Едва след като човек изучи тези закони, започва истински да цени всяка дума, която произнася.
Мъдреците обясняват, че макар убийството, прелюбодейството и идолопоклонството да носят големи злини, злословието е още по-страшно. Защото словото може не само да убие отделен човек, но и да унищожи цели народи. За този, който познава историята на еврейския народ, това не звучи преувеличено.
Пример за това е историята с мераглим – разузнавачите, изпратени в Земята Израел по времето на Моше. Когато се върнали, те разказали за земята по такъв начин, че народът се изплашил и отказал да продължи напред. Това довело до страшни последици – цялото възрастно поколение загинало в пустинята за четиридесет години. Малко преди това много евреи бяха нарушили заповедта и се поклониха на златното теле, но въпреки това едва след историята с мераглим бе произнесена страшна присъда над целия народ.
В трактата „Йома“ е казано, че дори Вторият Храм бил разрушен не заради идолопоклонство, а след като хората започнали да се мразят един друг и да злословят. И последиците от тези престъпления се усещат и до днес.
Този, който обича друг човек, никога няма да разказва за неговите грешки или други неща, които самият той не споделя с околните. Той също така няма да желае да слуша подобни разкази от други. Но щом в сърцето се прокрадне омраза или завист, поведението на човека – и най-вече неговата реч – рязко се променя. Затова Тора ни предупреждава с думите: „Обичай ближния си“, тоест – „не постъпвайте с другите така, както не искате да постъпват с вас“. От този стих е ясно, че Тора не говори само за действия, а призовава човека да очисти сърцето си и да го изпълни с любов. Пробуди ли тази любов, човек започва да внимава не само с постъпките и речта си, но и с мислите си. Ще пожелае и да направи всичко възможно, за да не попадне ближният му в неудобна или срамна ситуация.
Много често причината за злословието е гордостта и нечувствителността към духовното. Затова всеки човек трябва да търси начини да се очисти и да поправи качествата на характера си. Предупреждение за това намираме в думите на Тора: „Пази се да не забравиш Господа, твоя Бог…“ („Дварим“, 8:11).
В трактата „Сота“ (5) рав Нахман бар Ицхак посочва връзка между стиха от „Дварим“ (8:11) и стиха (8:14): „… и възгордееш се в сърцето си, и забравиш Господа, твоя Бог“. Гордостта нахлува в сърцето, когато човек се отдалечава и забравя духовното, затова Тора ни предупреждава и използва думата „ишамер“ – „предпазвай се“, тоест – вземи мерки, за да не забравиш.
Освен това, човекът, който злослови, пренебрегва и заповедта „да вървим по пътищата на Всевишния“ („Дварим“, 28:9), която ни задължава да се уподобим на Всевишния – да бъдем милосърдни и добродетелни, както е Той.
От много изказвания в Талмуда се вижда, че злословието влияе отрицателно не само върху отделния човек, но и върху целия свят около нас. Раби Йеошуа бен Леви е казал: „Само заради злословие спират да падат дъждовете“.
30 декември – 29 юни
- Хората, които разпространяват клюки и разказват за провинения или недостатъци на други (дори когато казаното е истина), нарушават заповедта: „Не ходи като клюкар сред народа си“ („Ваикра“, 19:16).
- Ако човек разказва за постъпките или слабостите на своя ближен тайно, така че онзи да не узнае, това попада под думите на Тора („Дварим“, 27:24): „Проклет да е онзи, който удря ближния си скришом“.
- Който разпространява слухове, както и онзи, който ги слуша (без никаква полза за себе си или за другите) и вярва на чутото, нарушава забраната: „Не разнасяй лъжлив слух“ („Шмот“, 23:1). В Тора се казва: „Ти сам повярва на тази лъжа – и сега ще я предаваш нататък?“
- Тора ни предупреждава за опасността от лашон а-ра и разкрива, че чрез него човек си навлича цараат (тежка кожна болест). Това се споменава в книгата „Дварим“ (24:8). Това е както предупреждение, така и заповед – да помним за тази опасност и да внимаваме в думите си.
- И този, който злослови, и този, който го слуша (дори ако не вярва на чутото), нарушават заповедта „Не поставяй препятствие пред слепия“ („Ваикра“, 19:14), тъй като всеки от тях дава възможност на другия да извърши нарушение. Колкото повече са слушателите, толкова повече пъти се нарушава тази заповед. В книгата „Дварим“ (27:18) има още едно подобно предупреждение: „Проклет да е онзи, който заблуждава слепия по пътя“.
- Онзи, който злослови и клевети друг човек в негово присъствие, нарушава заповедта „Не се наранявайте един друг“ („Ваикра“, 25:17).
Когато разговаряте с друг човек, трябва да внимавате дали ви чува някой друг. Ако унижите някого публично или го поставите в неудобно положение, като разкажете неща, които той сам не би казал пред други, вие нарушавате още една забрана от Тора, посочена в книгата „Ваикра“ (19:17 – виж коментара на Раши). Според мъдреците, подобно поведение лишава човека от дял в бъдещия свят.
31 декември – 30 юни
7. Този, който злослови за вдовица или сирак и разпространява клюки за тях в тяхно присъствие, нарушава заповедта: „Не притеснявай вдовица или сирак“ („Шмот“, 22:21). Подобно предупреждение се среща и относно герим (прозелити) в „Шмот“ (22:20).
8. Човек, който прекарва време в компанията на безнравствени хора и слуша техните разговори, нарушава забраната: „Не следвай мнозинството за зло“ („Шмот“, 23:2). Подобно поведение показва, че човекът не се стреми към мъдрост и духовно израстване. А в Тора ясно е казано („Дварим“, 10:20): „Прилепи се към мъдреците“.
9. Когато разказвате за други хора, не бива да изопачавате информация или да лъжете. Дори неща, които не са откровена лъжа, но водят до заблуда, също са забранени, както е казано в Тора („Шмот“, 23:7): „Стой далеч от лъжата…“. Дори една малка искра лъжа може да „изгори“ човека и да опетни името му. Ако разпространявате лъжливи истории за някого, можете да го лишите от много добрини – хората може да повярват на клеветата и да се отдръпнат от него, да не желаят да общуват с него, камо ли да му помогнат.
9. В Тора се казва: „Не осквернявайте земята“ („Бемидбар“, 35:33). Тук се използва изразът ло таханифу – буквално: „не лицемерничете“. Мъдреците обясняват, че както хората понякога се усмихват и ласкаят другите, докато в сърцето им има празнота и мрак, така и земята ще им се „усмихне“, но вместо с изобилие, ще ги посрещне с празни хамбари и пресъхнали реки. От този стих учим, че човек винаги трябва да бъде искрен и правдив.
10. Много често онзи, който злослови и разпространява слухове, не получава никакво удоволствие или реална полза от това – знак, че става дума за вътрешно зло. В това има нещо изкривено – човек вреди на другите, без да спечели нищо. Ако пък клеветата идва от уважавана личност или мъдрец, тя носи и хилул аШем – осквернение на Божието Име, защото духовното и святото се принизява пред очите на всички. В Тора („Ваикра“, 22:32) е казано: „И не обезчестявайте Моето свято Име, за да бъда освещаван сред вас“.
11. Забраната за лашон а-ра (злословие) не прилича на други забрани, свързани с явни действия във външния свят – като кражба или убийство. Затова бет дин (съдът по Тора) не наказва човек за нея. Но това по никакъв начин не намалява тежестта на вината.
- Онзи, който разпространява клюки и злослови, автоматично взима върху себе си греховете на човека, за когото говори. А собствените му заслуги се прехвърлят в този момент на онзи, когото е злословил.
- Дори да не общувате с хора, които злословят и разнасят слухове, пак трябва да се отдалечите – не само от тях, но и от мястото, където живеят или се събират, за да говорят.
14. Група от хора, които постоянно и по навик говорят лашон а-ра, мъдреците наричат „секта на злословящите“. Такива хора не се удостояват да зърнат Шехина (Божественото присъствие). Не бива да се живее близо до тях, а още по-малко – да се стои в тяхната компания и да се слушат думите им.
Мъдреците са казали:
- Заради греха на злословието престават да падат дъждове – тоест намалява препитанието на човека и идват различни беди.
- Заради греха лашон а-ра праотците ни не влязоха в Земята Израел, а умряха в пустинята, след като излязоха от Египет.
- Вторият Храм бе разрушен именно поради лашон а-ра и безпричинна омраза между хората.
- В „Теилим“ е казано: „Кой е човекът, който желае живот, обича дълголетие, за да види добро? Пази езика си от зло и устните си от лъжливи думи.“
15. Степента на греха лашон а-ра зависи от това колко се е разпространил. Има разлика между това дали човек злослови пред няколко души, пред цялото население на града, или чрез медии – като вестници или обществени табла. Също така има значение дали се говори само на един човек или на мнозина.
Ако разпространената информация е нанесла сериозна вреда – например материална – на този, за когото се говори, то тогава нарушението е още по-тежко. Примери за това са: злословие за оратор, градски равин, младоженец, който очаква зестра, наемен работник или относно качеството на стока в магазин – и в резултат на това хората губят доходи.
В Тора е казано („Ваикра“, 25:36): „Не вземай лихва от него… за да живее брат ти с теб.“ От този стих мъдреците учат, че е нужно да помагаме на ближния си и е забранено да му отнемаме онова, което му дава живот. А онзи, който нанася щета на ближния си чрез слухове – лишавайки го от доход или добра репутация – всъщност му отнема частица от живота.
2 януари – 2 юли
Повелителни заповеди
16. Онзи, който говори лашон а-ра, нарушава заповедта: „Помни какво направи Господ, твоят Бог, с Мирям“ („Дварим“, 24:9) – тя бе наказана заради думите, които изрече.
17. Когато човек нарушава някоя от заповедите в Тора, друг е длъжен да го предупреди и да се опита да го спре (ако, разбира се, има реална възможност). Тази заповед се нарича тохаха – порицание. В „Ваикра“ (19:17) е казано: „Наставлявай ближния си“. Това трябва да се направи по възможно най-тактичен начин, за да не се предизвика раздразнение. Това важи и за онези, на които някой разказва клюки – те са длъжни да се опитат да прекратят разговора или поне да напомнят за сериозността на греха лашон а-ра. Ако човек вижда, че усилията му няма да дадат резултат – трябва да се отдалечи.
18. Онзи, който говори или слуша лашон а-ра, нарушава заповедта: „Обичай ближния си като себе си“ – не прави на друг това, което е неприятно на теб самия. Всеки евреин е длъжен да обича другия като себе си, да говори за него с уважение и да пази имуществото и честта му така, както би пазил своите собствени. [Защото всеки човек, макар да знае своите недостатъци, продължава да обича себе си и полага големи усилия тези слабости да не станат известни. А ако все пак се разчуят – се надява хората да не повярват.]
3 януари – 3 юли
19. В книгата „Мишлей“ (11:13) се обяснява, че забраната да се разпространяват слухове е свързана с нарушаване на доверието и конфиденциалността. Там е казано: „Който разнася слухове – разкрива тайна, а благоразумният прикрива делото“. Това показва вътрешна слабост – човек не може да овладее езика си. Постоянното разказване на случки или неща, които е чул, повдига завесата и позволява на другите да разберат какво са възнамерявали да направят или какво мислят околните.
Злословието често идва и от нежелание да се съди ближният с добро – да се отдаде значение на заслугите му. Ако човек подозира другите без основателна причина и разказва това на други, той нарушава две заповеди едновременно: да пази речта си и мислите си.
20. Ако човек злослови за коен (свещеник), старейшина, мъдрец или за своите родители, той нарушава още повече заповеди. Всевишният ни е заповядал да се отнасяме към тези категории хора с особено уважение – следователно думите ни за тях трябва да бъдат изключително премерени.
21. Който злослови в синагога или в бейт мидраш (училище за изучаване на Тора), нарушава още една заповед: „Бойте се от Моя Храм…“ („Ваикра“, 26:2), защото синагогата се счита за „малък Храм“.
Освен това, докато злослови, човек нарушава и общата заповед „Бой се от Господа, твоя Бог“ („Дварим“, 6:13), както при всяко друго престъпление спрямо волята на Всевишния.
И накрая – човек, който говори забранени думи, нарушава и заповедта: „И говори ги“ – тоест, длъжен е да говори думи на Тора, а не празни и още по-малко – забранени неща.
4 януари – 4 юли
Същност на забраната
22. Какво се включва в забраната лашон а-ра?
– Всяка отрицателна информация за друг човек, дори когато е истина.
– Всякакви думи, които могат да причинят физическа или материална вреда, да обидят, натъжат или изплашат другия.
– Дори ако човек смята, че от казаното няма да произтече никаква вреда, и дори ако това е чистата истина – въпреки това Всевишният не желае един евреин да говори лошо за друг.
23. Забраната лашон а-ра важи еднакво както за мъже, така и за жени – без никакви облекчения, свързани с време, място, възраст или обществено положение. Родителите имат задължението да обясняват на децата си как и защо трябва да се пази речта. Не им е позволено да пренебрегват това, ако чуят децата да предават клюки или да ги слушат от други.
24. В забраната лашон а-ра се включва всяка отрицателна информация за човек. Например: Какво са направили неговите предци или роднини; Неща от неговото минало; Нарушения в областта на взаимоотношенията с Всевишния или с хората; Отрицателни качества или лоши наклонности; Ако се казва, че този човек не е помогнал; Ако се подчертава липса на мъдрост, професионализъм, смелост, богатство и т.н.; Дори ако се говори негативно за неговите вещи – например, че стоките му са с лошо качество – всичко това се включва в забраната.
25. Забранено е да се говори лашон а-ра за всеки евреин: мъж, жена, възрастен човек или дете – ако думите могат да му причинят вреда или ако детето вече разбира достатъчно, за да се засрами или обиди от това, което чуе.
Няма значение дали става дума за близък човек или непознат, за приятел или враг. Забранено е да се злослови както за уважаван човек, така и за презиран от всички; както за мъдрец по Тора, така и за прост човек; както в негово присъствие, така и зад гърба му.
5 януари – 5 юли
26. Забранено е да се злослови и за Земята Израел. Не е позволено да се изразява пренебрежение или недоволство от климата, плодовете, жителите или други нейни особености. Припомнете си историята с разузнавачите (виж началото на главата) – именно техните думи предизвикаха страшни последици.
27. Няма забрана човек да говори за своите лоши качества или слабости. Но не е позволено да разказва пред други за своите грехове. Това поведение може не само да навреди на самия него, но и да има отрицателно влияние върху околните. Разказването за греховете си понякога е проява на дързост – защото човек така показва, че не се срамува (и че грехът му не е нещо сериозно).
Ако обаче става дума за постъпка, която е причинила болка и страдание на други хора, тогава е позволено да се говори за нея – с разкаяние и искрено съжаление.
28. В случай че човек е обидил някого и онзи не може да го прости, е позволено вината да бъде призната публично, ако това ще помогне за възстановяване на добрите отношения.
Ако човек иска да защити други и да снеме от тях съмнения, той има право да поеме цялата отговорност върху себе си. В този случай няма нарушение на забраната за лашон а-ра спрямо самия себе си.
Разрешено е – а понякога дори е мицва – човек да разкаже за своите грехове пред голям мъдрец или праведник, за да получи правилен съвет и помощ как да поправи стореното.
29. В някои случаи няма забрана да се говори лашон а-ра за малко дете или за човек с психични затруднения, който не разбира какво се говори (и съответно не се засяга). Но ако думите могат да го наранят, засрамят или навредят по някакъв начин – и тогава тези разговори са забранени.
6 януари – 6 юли
30. Мъдреците от предишните поколения са постановили правило: да не се говори лошо за покойници – дори ако приживе са били невежи. А още повече това важи за мъдреците по Тора. Онзи, който наруши това правило, трябва да се разкае и да пости. Съдът може да му наложи и парична глоба. Но най-важното е искреното разкаяние и молба за прошка на гроба на този, когото е злословил.
31. Разрешено е да се критикува и порицава човек, който не спазва постановлението на бейт-дин (съда по Тора).
Пример: Хаим разказал на баща си история, която чул от съученик – за това как бащата на момчето завел дело срещу рекламна агенция, която не спазила договора и поставила плакатите само в квартала на клиента, вместо из целия град. Бащата изслушал внимателно и казал:
„Запомни: не е позволено да разказваш на други за собственика на агенцията, че е измамник или подъл човек. Макар и да се носят лоши слухове за него, напълно е възможно това да е дело на конкуренцията, и трябва първо да се изясни истината, преди да хвърляш думи.
Дори и понякога да е позволено да се говори за нещо, което всички вече знаят, в този случай ти сякаш заставаш на страната на конкурентите му, като обсъждаш случилото се. А и аз не възнамерявам да използвам услугите на някоя агенция, така че за мен тази информация няма никаква полза. Затова изобщо не трябваше да ми я разказваш.
Това, което се обсъжда в съда, също не трябва да става тема за първите страници на вестниците – резултатите от разследването още не са ясни. Дори и да се окаже, че той умишлено не е разлепил обявите навсякъде, това не дава право на всеки да разказва за това. Може да доведе до срив на бизнеса, макар че с други клиенти не е имало подобни проблеми. И макар да се казва, че “няма дим без огън”, пак е забранено да се говори за това – защото така се нарушава заповедта за лашон а-ра.“
32. Не е позволено да се хвали някой в присъствието на човек, който може да приеме думите като подигравка или обида. Например, ако човек, който не намира дори един час на ден за учене, започне да хвали свой познат, който учи два часа на ден, това може да прозвучи като насмешка – особено ако се знае, че този познат би могъл да учи още повече. В такъв контекст похвалата се превръща в прикрито осъждане.
33. Когато двама души заедно разказват лоши неща за някого, това звучи по-убедително – затова и вината им е по-голяма. Не бива да се сравнява тази ситуация със закона за двама свидетели, на които бейт-дин се основава при произнасяне на присъди. Уличните разговори не са свидетелства по Тора. Дори няколко души да ви разказват за лошите постъпки или качества на друг, не бива да приемате думите им за истина без сериозни основания и проверка.
7 януари – 7 юли
34. Забраната за злословие и разпространяване на ненужни слухове се отнася не само до устната реч, но и до писмен текст или всякакъв друг вид информация. Няма значение в каква форма се предава – важно е какво съдържа и какво въздействие носи.
35. Не е позволено да се разказват забранени неща за друг човек дори без да се назовава името му, ако има голяма вероятност хората да разберат за кого става дума – било чрез описани подробности, било по интонация. Също така е забранено, ако макар и не веднага, след известно време стане ясно за кого е ставало дума.
36. Когато човек намеква за лоши качества на друг – чрез мимика, жестове или тон на гласа – това се нарича авак лашон а-ра, тоест „прах от злословие“ – по-фина, но също забранена форма. Това също се счита за нарушение.
37. Изрази като: „Кой би си помислил, че този човек ще стигне толкова далеч…“ – въпреки че звучат като похвала, са забранени. В тях се съдържа скрит намек, че в миналото този човек е имал сериозни проблеми или недостатъци.
38. Фрази като: „Не искам да ви казвам какво направи Хаим…“ също носят скрити форми на злословие (авак лашон а-ра), защото веднага създават у слушателя впечатление, че Хаим е направил нещо нередно.
8 януари – 8 юли
39. Не е позволено да се хвали човек в присъствието на някого, който го презира или – още повече – го мрази. Това правило важи дори ако има само вероятност такъв недоброжелател да присъства на разговора (например, ако на мястото има много хора и не се знае точно кой слуша).
40. Дори сред приятели не бива човек да хвали прекалено някого. Това може да предизвика обратна реакция – някой от присъстващите да започне да отрича казаното и да посочва недостатъци. Но ако става дума за човек, когото всички познават като праведен, това не е забранено. В този въпрос трябва да се съобразяваме с много фактори: обществен статус, възраст, място в обществото, местоживеене и т.н. Понякога нещо, което за един е похвала, за друг може да звучи като обида.
41. Гост, който разказва за своя добър и щедър домакин пред нечестни хора, също нарушава забраната – защото тези хора могат да злоупотребят с добрината на домакина. По същата причина е забранено да се разказва на непочтени хора за някого, който ви е дал щедро дарение или заем.
42. Забраната за лашон а-ра важи и за човек, който се шегува или се смее, без да има намерение да засегне или обиди някого с думите си. Важното не е какво е имал предвид говорещият, а как думите ще бъдат възприети от околните.
43. Изрази, които могат да се разберат двусмислено, по-добре да не се използват в присъствието на човек, който винаги търси зъл умисъл зад всичко, което се случва около него.
Пример: В една йерусалимска синагога се събрали равини и обществени дейци, за да обсъдят мерки за укрепване на общността. Сред тях бил и рав Зерах Браверман – ръководител на ешивата „Меа Шеарим“. Един от присъстващите използвал случая, за да повиши глас и да го обвини за нещо, случило се наскоро в ешивата, заявявайки, че цялата отговорност е негова.
Всички били шокирани, но още повече ги изненадало мълчанието на рав Зерах – той не казал нито дума, просто останал на мястото си. Мнозина си помислили, че сигурно наистина носи вина. След събранието хората го попитали защо е мълчал. Тогава учителят им отговорил:
„Ако бях казал, че нямам нищо общо с това, всички веднага щяха да заподозрат другия ръководител на ешивата. Не исках да му причиня болка и срам. Нашите мъдреци са казали: по-добре човек да се хвърли в огъня, отколкото да опозори ближния си пред хора.“
9 януари – 9 юли
44. Както е забранено да се говори лашон а-ра, така също е забранено да се слуша и да се вярва на казаното.
45. Според някои мнения, дори ако човек не вярва на чутото, пак е забранено да слуша неща, които попадат в категорията на злословието. Оттук учим, че дори само присъствието при подобни разговори вреди на духовния свят на човека – независимо кой говори: възрастен, дете и т.н.
46. Не е позволено да се стои в компанията на хора, които по навик злословят и разпространяват слухове – дори ако човек си е казал, че няма да обръща внимание на думите им, и дори ако в този момент те не говорят нищо нередно.
47. Ако във ваше присъствие започнат да говорят лашон а-ра и нямате възможност да се преместите, трябва да си запушите ушите с ръце или да използвате слушалки. Ако това е неудобно, тогава поне с изражението си покажете, че не сте съгласни с казаното, или най-малкото – опитайте се изобщо да не слушате.
48. Няма разрешение да се слуша лашон а-ра дори ако отказът да слушате ще ви струва работата.
10 януари – 10 юли
49. Ако виждате, че вашето възмущение или предупреждение относно злословието няма да предизвика обратна реакция (т.е. човекът няма да започне да говори още повече лашон а-ра), Тора ви задължава да го предупредите. Трябва спокойно и с уважение да му обясните къде е грешката и как трябва да се пази речта.
50. Ако предупрежденията и обясненията се окажат безполезни, опитайте да насочите разговора в друга посока – така ще помогнете на другия човек да избегне нарушението на лашон а-ра. В някои случаи най-доброто решение е просто да си тръгнете – това може да бъде единственият начин да спрете ненужния разговор.
Една от бившите ученички организирала среща за всички момичета, завършили преди пет години. Вечерта била изпълнена с топли емоции и спомени. Сара влязла в залата и забелязала, че на една маса седят „отличничките“ от училище. Внезапно Ривка станала и се преместила на друго място – сякаш не искала да слуша разговорите, които се водели там. „Сигурно пак разнасят клюки“ – помислила си Сара и също избрала място по-далеч от тях.
Рахел, също на тази маса, била човек с твърд характер. Щом чула какви разговори се водят, тя станала, назовала забраните, които се нарушават, обяснила какви вреди могат да последват и си тръгнала от тях.
Лея подходила по различен начин – не искала да влиза в конфликт с приятелките си. Вместо това се приближила до микрофона и повдигнала интересна тема. Веднага няколко жени я подкрепили и се включили в разговора.
За съжаление, Шуламит останала на същата маса. Любопитството я надделяло. Тя си казвала, че постъпва не съвсем правилно, но се успокоявала с мисълта, че няма да вярва на чутото.
Къде сбърка Шуламит? Тя не знаеше, че самовнушението ѝ не е достатъчно. В такава ситуация е позволено да останеш само ако има сериозна необходимост – например ако се обсъжда зла шега, заговор или лъжлив слух, който скоро ще бъде разпространен и трябва да се предотврати. В противен случай и пасивното присъствие сред злословещи е нарушение.
11 януари – 11 юли
51. Дори ако човек присъства в еврейски съд и един от свидетелите потвърди, че обвиняемият е участвал в престъпление, е забранено да се приема това за истина, докато всичко не бъде напълно изяснено и съдът не произнесе окончателна присъда.
Ако двама свидетели разкажат случилото се лично на вас, но не в контекста на официален съдебен разпит, и тогава не е позволено да приемате техните думи за достоверни, докато няма официални показания и съдебно решение.
52. Дори ако човекът, който говори, е някой, на когото напълно се доверявате, и неговите думи за вас са равни на свидетелства на двама „кошерни“ свидетели, и тогава не бива да му вярвате безрезервно. Според водещи авторитети в еврейския закон, този вид доверие е бил валиден само по времето на Талмуда.
Близки роднини – съпруг(а), деца, родители – също не попадат в категорията на „двама свидетели, даващи показания пред съда“.
53. Дори ако в града всички знаят за даден случай и свързват случилото се с конкретен човек, не е позволено тези слухове да се приемат за истина. Докато не се изясни всичко със сигурност, е позволено само да се вземат предпазни мерки, за да се предотврати възможна вреда – но не повече от това.
54. Забранено е да се приема за истина лашон а-ра, дори ако човекът просто е разказал нещо „ей така“, без да има намерение да очерни някого или да предизвика конфликт.
12 януари – 12 юли
Закони за сплетни
55. Важно е да се знае следното правило: всичко, което попада в забраната за лашон а-ра, също е забранено от гледна точка на забраната за сплетничество (рехилут). Но има и такива разговори, които не се смятат за лашон а-ра (например, не съдържат негативна информация), но пак са забранени – именно поради това, че представляват клюки.
Какво означава „сплетничене“? Това е, когато човек ходи от един при друг и казва: „Еди-кой си каза за теб това и това“, „онзи направи еди-какво си с теб“, „чух, че този човек възнамерява да постъпи с теб по определен начин“.
Дори когато казаното е чиста истина и не съдържа нищо обидно или отрицателно, е забранено да се предава информация, която може да предизвика гняв, кавги, омраза или други негативни чувства спрямо онзи, за когото се говори. Това е забранено дори ако хората вече се мразят, а още повече – ако досега са се отнасяли добре един към друг.
Дори ако човекът, който предава клюка, не отрича, че я е казал, и е убеден, че е постъпил правилно, клюката си остава клюка.
56. Забранено е да се предават сплетни дори когато те се крият от човека, за когото става дума, или когато разказвачът изрично моли слушателите да не предават нататък. В повечето случаи тези думи така или иначе ще достигнат до ушите на засегнатия.
Разрешено е да се предаде разговор, който не съдържа нищо отрицателно, при условие че е напълно сигурно, че получателят няма да го сподели с „героя“ на историята.
57. Забранено е да се казва на човек, че някой е говорил лошо за неговата съпруга, деца или близки роднини, защото това обикновено води до огорчение и смут. 13 януари – 13 юли
58. Ако някой ви попита директно: „Какво каза той за мен?“ или „Как постъпи с мен?“, трябва да се опитате да избегнете отговора или – в краен случай – да дадете такъв, който може да бъде тълкуван по различни начини.
Ако човекът не приема уклончив отговор, в името на мира между хората е позволено (и дори похвално) леко да се отклони от истината, но в никакъв случай не бива да се кълне.
59. Забранено е да се повдига отново разговор по тема, която всички вече знаят. Възобновяването на стари истории и клюки може да доведе до влошаване на отношението към един от участниците в миналите събития. Дори когато човек не възнамерява да злослови, само припомнянето на случилото се може да навреди и представлява нарушение.
60. Дори ако човек вярва, че някой е постъпил правилно, не е позволено да се разказват неща, които могат да предизвикат гняв, раздразнение или критика. Например, не бива да се хвали чужда съпруга или партньор за това, че са дали заем или цдака, защото това може да предизвика реакция от рода на: „Защо не се посъветва с мен?“ или „На кого даваш пари без да ми кажеш?“ – и така се поражда спор. В такъв случай дори похвалата съдържа примес на клюкарстване.
Пример:
Ицхак знаеше, че неговият колега Яаков често помага на хората. Забелязвал беше, че дори по време на работа към него идват хора с различни нужди и проблеми. Те влизаха направо в офиса и понякога пречеха на Ицхак да се съсредоточи. Но Ицхак не смяташе да го ограничава, защото виждаше колко необходим е Яаков за другите и усещаше, че и той самият има дял в тази заповед.
Веднъж в офиса влязло младо момиче – оказало се, че е годеница и сираче. Като срещнала Ицхак, тя започнала да хвали неговия приятел и му разказала, че Яаков е помогнал да се организират вече осем сватби за други момичета-сироти. „Не можете да си представите колко благородно дело вършите!“ – добавила тя. Ицхак се усмихнал. Но след този разговор изведнъж започнал да обръща внимание колко много са нараснали разходите в офиса и че голяма част от работата се пада именно на него, докато Яаков е ангажиран с помощ за другите.
61. Не бива да се казва: „Чух, че си казал нещо за мен…“. Човекът веднага може да се досети кой ви е предал думите му, което лесно може да доведе до конфликт.
62. Информация, която е била споделена само с вас или на място, където никой друг не е можел да я чуе, не бива да се предава нататък, докато не сте сигурни, че разказвачът няма нищо против тя да стане обществено достояние.
63. Ако нещо е било казано пред множество хора (поне трима), е позволено да се предава нататък, при условие че това няма да причини вреда или страдание на когото и да било.
Пример:
Гита и Ривка чакали дълго лекар. В чакалнята били само те. Ривка започнала да разказва на Гита за главоболията си и с тях свързаните трудности. Но щом влезли други пациенти, тя рязко сменила темата. Гита веднага разбрала: приятелката ѝ не иска други да знаят за тези проблеми, и затова е забранено да ги предава нататък.
Реб Хаим бил опитен търговец и понякога споделял пред близки свои малки „търговски тайни“. Един път, след кидуш в синагогата, разказал как добавя специални оцветители в бялото вино и слага луксозни етикети, за да привлича клиенти. Всички, които го чули, си помислили, че щом той сам не крие тези „трикове“, значи може спокойно да се разказва и на други. Но е важно да се знае: дори в такива случаи трябва да се проявява предпазливост – не бива да се добавя нищо, което да звучи като критика, обвинение или да придаде на историята негативен оттенък.
14 януари – 14 юли
Изкупление и поправяне на нарушенията
64. Онзи, който вече е нарушил забраната лашон а-ра, не само трябва да се разкае, но и да потърси начин да поправи положението. Ако хората вече са повярвали на чутото, трябва да се опитате да опровергаете думите си или да убедите слушателите, че е станала грешка. Ако това не е възможно, или ако в резултат на вашите думи е нанесена реална щета на друг човек, тогава е необходимо да поискате прошка от пострадалия.
Има мнение, според което не е задължително да се разказват всички подробности на разговора, когато се иска прошка. Ако обаче знаете със сигурност, че хората не са повярвали на казаното от вас и не е последвала никаква вреда за човека, тогава не е нужно да молите за прошка, защото самото искане може да причини болка и да влоши отношенията. Във всички случаи обаче разкаянието пред Всевишния остава задължително.
65. Ако вие самите сте повярвали на лашон а-ра, тоест – приели сте клюка или злословие за истина, без да разследвате причините и обстоятелствата, трябва да се откажете от тези мисли и да възстановите положителното си отношение към човека, за когото е ставало дума.
15 януари – 15 юли
Някои ситуации, в които е разрешено да се говори лашон а-ра
66. Основната причина, поради която лашон а-ра е забранен, е че той отразява и развива у човека лоши качества: склонност да търси недостатъци у другите, радост от това да намери нещо лошо, което може да урони авторитета им пред хората.
Това се отнася за човек, който злослови с цел да уязви, да злепостави или да предизвика кавга. Но ако човек вижда, че поведението на друг вреди на околните (или дори на целия свят) и има нужда да предупреди, да изобличи или да помогне на пострадалите, тогава в някои случаи е разрешено да се говори или слуша отрицателна информация. Това се нарича лашон а-ра ле-тоелет – „злословие с полезна цел“.
Все пак трябва да се внимава изключително много, за да не се прекрачи границата между полезна информация и лична атака.
67. За да бъде позволено да се разказва за чужди недостатъци, грешки или простъпки (на отделен човек или група хора), трябва стриктно да бъдат спазени следните условия:
- Информацията трябва да бъде проверена лично – разрешено е да се предава само това, което човек е видял със собствените си очи, или за което има абсолютно достоверни факти. Не може да се разказва по слухове или предположения.
- Трябва внимателно да се прецени какво казва Тора по въпроса – ако действието не представлява нарушение според Тора, човек е длъжен да оправдае другия.
Пример: ако някой разкаже, че бащата на Хаим не е бил достатъчно компетентен в определена област, или че преди години Хаим е проявил непрофесионализъм, това само по себе си не е лашон а-ра, освен ако от тези думи не произтече вреда – например, ако ги чуе неговият работодател. - Трябва първо да се потърси друг начин за предотвратяване на вредата – без да се намесват други хора и без да се разказва за провиненията на дадения човек. Ако е възможно да се помогне без да се говори за него – това е предпочитаният път.
- Трябва да се прецени дали разказът няма да доведе до по-тежки последици – понякога раздухването на ситуацията и публичното разпространение причиняват повече вреда от това, което би постановил съдът (бейт-дин) като наказание.
- Преди да се говори с други, първо трябва да се говори със самия човек – с мек тон и уважение, като се обясни защо поведението му е проблемно и че е редно да го промени.
- Не бива да се преувеличава или украсява – информацията трябва да се предаде точно, без добавки, без драматизиране и без емоционално оцветяване.
- Единствената допустима цел е да се помогне на другите – ако човек разказва от омраза, злоба или с удоволствие, че уронва нечия чест, това е чисто нарушение на Тора.
Понякога в човека могат да се смесват чувства – например искрено желание да помогне с леки нотки на раздразнение. В такъв случай не бива да се мълчи, ако информацията може да спаси другите – но трябва да се внимава особено с вътрешната нагласа и мотивация.
16 януари – 16 юли
68. Всеки път, когато има основателна причина да се говори за недостатъците на някого, тя задължително трябва да бъде посочена. Това ще помогне на слушателя правилно да използва получената информация, като избегне нежелани последици или нарушения. Освен това говорещият по този начин премахва от себе си подозрения за злонамереност или лични подбуди.
69. Кога е позволено да се изслуша лашон а-ра до край:
- Ако информацията може да бъде използвана, за да се помогне на човека да се разкае.
- Ако, като изслушате разказа, ще имате възможност да оборите казаното – да покажете, че всичко е било възприето погрешно, и така да спрете злословието.
- Ако чрез внимателното изслушване ще успеете да убедите човека, че няма смисъл да се разпространява това и че няма да донесе нищо добро. Понякога именно това, че слушате спокойно, може да създаде възможност за по-обективен разговор и позитивна промяна.
- Ако информацията е необходима, за да бъдат предпазени други хора или да се предотврати вреда.
70. Ако са спазени всички необходими условия, е позволено да се разкаже за недостатъци на някого в присъствието на трима или повече души. Така казаното няма да се възприеме като клюка или като манипулация, а като официално и обмислено предупреждение.
Ако обаче има опасност човекът, за когото се говори, да ви навреди (например, да започне да ви преследва или отмъщава), не сте длъжни да изнасяте публично тази информация – дори и да има нужда да предупредите някого. В такъв случай можете да го направите лично и по дискретен начин.
17 януари – 17 юли
71. Докато човекът, извършил престъпление или обида, не е върнал откраднатото или не е поискал прошка от засегнатия, неговият статут не се променя. Затова, след като е бил предупреден и му е било обяснено, че поведението му е забранено, не е приемливо да се казва: „Не говори така за него – сигурно вече се е разкаял.“
72. Разрешено е да се говори лашон а-ра за онези, които разпалват конфликти и предизвикват омраза сред народа на Израел. Но това се разрешава само ако човекът, който говори, има за цел да укроти ситуацията и да възстанови мира.
73. Понякога има полза от това да се сподели информация и с двете страни – например: Когато някой иска да научи повече за потенциален жених или невеста. Когато обмисля да започне съвместен бизнес. В такъв случай е разрешено да се пита други хора, за да се разбере дали този човек е подходящ. Може дори да се консултира с няколко души, ако има съмнения. Това е позволено, въпреки че целта е лична полза – за да се избегне евентуална вреда.
Важно е човекът, който разпитва, да каже защо пита. Ако му споделят отрицателна информация, не бива да я приема веднага за истина, но може да я вземе предвид и да се пази.
Онзи, когото питат, трябва да каже само онова, което наистина може да бъде полезно, без преувеличения. Не му е позволено да разказва неща, за които не е питан – защото не бива да се заема страна. Но ако става въпрос за сериозен недостатък, който не може да се премълчи, той трябва да го спомене, според заповедта: „Не стой безучастен, когато животът на ближния ти е в опасност“.
74. Разрешено е да се изслуша разтревожен, наранен или обезпокоен човек, за да получи утеха. Но не бива веднага да се приема всичко казано за истина, защото в такова състояние човек трудно контролира думите и емоциите си. Много често след като бъде изслушан, той се успокоява и дори се отказва от намерението да разказва случилото се на други.
Ако целта на слушателя е да утеши човека и така да го спре да говори лашон а-ра нататък, това се счита за добра и правилна постъпка.
Г-жа Розенберг е учителка. Един ден се прибрала от работа ядосана и мрачна. Съпругът ѝ забелязал, но изчакал тя сама да разкаже. След известно време напрежението ѝ започнало да се излива върху всичко в дома – всяко движение и дума излъчвали раздразнение. Когато обстановката станала нетърпима, той ѝ казал:
„Така не се освобождаваш от болката – трябва да си отвориш сърцето.“
Тя се съгласила, но добавила: „Ако ти разкажа, това ще е лашон а-ра.“
Тогава мъжът ѝ се обадил на равин, и тя разказала накратко, без подробности.
Равинът отговорил: „Понеже тя няма за цел да злослови срещу директорката, а просто иска да получи подкрепа от съпруга си – и тъй като той знае, че не бива всичко да се приема за чиста истина – разрешено е тя да му разкаже случилото се. А да изслушаш съпругата си в такъв момент се счита за мицва.“
18 януари – 18 юли
75. Ако човек е станал свидетел как мъдрец по Тора или друг праведен евреин нарушава добре известен закон (например – яде некошерна храна или нарушава Шабат), не бива да разказва това на други, защото се предполага, че такъв човек ще се е разкаял за стореното. Въпреки това е позволено да се приближи до него и в мек и уважителен тон да поговори с него за случилото се и да го предупреди.
Ако е ясно, че човекът няма да приеме тези думи от него, може да се обърне към друг равин, приятел или човек с влияние върху нарушителя, за да се опита той да говори с него и да поправи ситуацията дискретно и без да нарушава поверителността.
76. Ако някой е станал единствен свидетел на нещо, което вече не може да бъде поправено, в повечето случаи е забранено да се говори за това на други, защото няма никаква реална полза от това, а може само да навреди. Също така, съд по Тора не може да отсъжда въз основа на само един свидетел, така че неговите думи няма да имат правна стойност. Въпреки това, може да предупреди отговорно лице, ако има реална опасност и нужда от предпазване.
77. Ако някой ви каже, че определен човек ви е откраднал нещо или е разкрил ваша тайна, не е позволено веднага да предприемате действия срещу него. Първо – това може да не е вярно. Второ – само в много ограничени случаи е позволено човек сам да взема правосъдието в свои ръце. По принцип трябва да се изчака потвърждение или да се консултира с равин.
78. Ако някой забележи нещо съмнително в поведението на друг човек, има право да се посъветва с други, за да разбере що за личност е той – но с изключително внимание, така че да не му навреди и да не се превърне това в злословие.
Преди около 130 години възрастна двойка се преселила в Ерец Исраел, след като събирали пари в продължение на години, за да завършат живота си в Светата земя. На Рош а-Шана станала трагедия – парите изчезнали от дома им. Общността веднага научила за това, а слуховете стигнали до рав Шмуел Салант – равинът на Йерусалим.
След кратко време той довел заподозрян в бейт-дина и започнал разпит. Първоначално човекът не признал, но след като рав Шмуел поискал да бъде наказан, той признал и разкрил къде са парите. Хората били удивени и си казвали: „Да не би равинът да е пророк?“
Но рав Шмуел обяснил: „По време на молитва излязох за малко от синагогата и видях как този човек бяга в обратната посока от дома на старците, с израз на страх на лицето. В началото не разбрах какво става, но щом чух за кражбата – всичко ми се изясни.“
Това е пример, когато всички детайли са напълно ясни за наблюдателя. Но в повечето случаи ни изглежда, че картината е ясна, затова винаги е по-добре да се посъветваме с други, преди да вземем решение или да обвиняваме някого.
19 януари – 19 юли
- Според закона на Тора, относително неутрална информация, която е била изречена в присъствието на трима или повече души, не се счита вече за тайна, и затова може да бъде предавана нататък, при определени условия. Въпреки това мъдреците се разминават в своите мнения относно детайлите:
1) Според Тосафот:
Този принцип важи само за изрази, които могат да се тълкуват двусмислено – тоест, хората могат да ги разберат в положителен смисъл. В такъв случай се предполага, че ще възприемат само доброто. Но ако по тона и интонацията на говорещия ясно личи, че става дума за лашон а-ра – дори пред трима души – тогава е забранено да се разпространява казаното нататък.
2) Според Рашбам, Смага и Рамбам:
Дори ако човекът наистина е нарушил забраната за лашон а-ра пред трима души, казвайки нещо лошо без причина или разкривайки чужда тайна, другите не нарушават забраната, ако го разкажат на други. Причината: щом тримата вече знаят, логично е да се очаква, че информацията ще се разпространи и няма смисъл да се ограничава по-нататъшното ѝ предаване.
Въпреки това, „Хафец Хаим“ пише, че в такава ситуация всеки честен и богобоязлив човек трябва да запази мълчание и да не участва в разпространението, дори ако технически няма нарушение според строгата буква на закона.
3) Според Раши:
Законът за „тримата“ се отнася само за случай, когато човек говори за собствените си тайни или недостатъци пред трима души. Щом той сам не се е притеснил да ги сподели и не е поискал конфиденциалност, е позволено да се разкаже нататък. Но – ако има вероятност, че разказването ще доведе до вреда или ще предизвика прекалено остра реакция у хората, тогава е забранено да се разпространява.
4) Според рабейну Йона от Херона (Геронди):
Ако има разрешение да се каже нещо лошо, защото това ще донесе полза (например ще предпази хората), тогава човек трябва по възможност да го каже публично или поне в присъствието на трима души – за да е ясно, че не говори от злоба и не нарушава забраната за лашон а-ра.
Но ако човек се страхува да говори публично, например защото „героят“ на историята е известен със своя гняв и може да му навреди физически, или ако говорещият е известен с истинността на думите си, и би казал същото и в негово присъствие, тогава може да разкаже това и на отделен човек.
20 януари – 20 юли
80. Ако дадена информация е вече широко известна на всички жители в даден район, е разрешено да се споделя, при условие че човекът, който я разказва, няма намерение да злепостави другия или да разпространи слуха още по-широко. Забранено е обаче да се добавя каквото и да е към това, което вече е известно. Това разрешение важи само ако разказът няма да доведе до допълнителна финансова или морална вреда, нито да предизвика нови конфликти.
Въпреки това, дори за нещо общоизвестно, е забранено да се приема за абсолютна истина.
Затова не бива да се разказва на хора, за които е сигурно, че ще повярват на всичко, или на такива, които после ще предадат информацията по забранен начин.
81. Напълно забранено е да се разказва за лошите постъпки на предците на някого или за негови собствени грешки в младежките години – дори ако тези неща са известни на мнозина.
82. Съдиите и всички присъствали в съдебната зала нямат право след произнасяне на присъдата да разкриват кой съдия е гласувал „виновен“ и кой – „невинен“.
83. Ако с мнозинство вече е взето решение кой от кандидатите ще заеме дадена длъжност, е забранено да се казва на хора извън този кръг кой е гласувал „против“.
Източник – toldot.com