Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Забраната „не пожелавай“ се нарушава, когато става дума за имущество, принадлежащо на който и да е евреин. Не правят изключение и хора със здравословни затруднения – като глухонеми, слепи или хора с психични заболявания.
1. В Тората е казано („Дварим“, 5:18) „Не пожелавай жената на ближния си, не пожелавай нито къщата на ближния си, нито полето му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му – нищо, което е на ближния ти.“
Мъдреците обясняват, че първо човек просто размишлява за дадено нещо. След това в него се появява желание да го притежава. А после ръцете му сами се протягат към тази вещ – дори тя да принадлежи на друг.
Този механизъм е описан в книгата „Пророци“ („Миха“, 2:2): „И пожелаят чужди ниви – и ги отнемат, и пожелаят къщи – и ги заграбват.“ В тези пасажи се използват думите хемда и таава.
Хемда означава моментът, когато в човека вече се е оформило желанието и вниманието му е насочено към това как да придобие желаното. Таава обозначава страст – силно, настойчиво желание да се сдобиеш и да притежаваш. В българския език често се превежда като „ страстно желание“.
Рамбам в „Книгата на заповедите“ по-подробно обяснява разликата между „желание“ (хемда) и „страстно желание“ (таава), споменато в Десетте речи от раздела „Ваетханан“.
Заповед 265 ни забранява да прибягваме до хитрости, за да придобием имущество, което е във владение на някой от нашите братя. Там се казва: „Не пожелавай дома на ближния си“.
Заповед 266 ни забранява, водени от страстно желание, да желаем в мислите си това, което притежава нашият брат, защото това ще ни подтикне да търсим начини да си присвоим неговото.
Когато човек започне да желае чуждото, често това не спира само до кражба или грабеж. Следващата стъпка може да бъде убийство – защото на крадеца ще се опитат да му попречат. Нашите мъдреци често посочват като пример историята с Ахав и Навот:
По времето на Първия Храм, когато земята на Израел била разделена на Северното царство (Израел) и Южното царство (Юдея), в определен момент над Северното царство царувал цар Ахав. Той бил женен за принцеса на име Изевел, която донесла в еврейската среда чужд култ – служенето на Ваал, и самият Ахав активно ѝ съдействал в разпространението на това идолопоклонство.
Въпреки това, Бог продължавал да му изпраща военни победи, тъй като Ахав проявявал грижа за народа си и като владетел, извън въпросите на вярата, бил способен и справедлив.
Но когато Ахав си присвоил лозето на Навот – за което отдавна мечтаел – съдбата му се променила. Изевел обвинила Навот в престъпление, което той не извършил, и Навот бил екзекутиран. Лозето му, като „царско наследство“, било прехвърлено към царската хазна. Тогава Всевишният се отвърнал от Ахав и чрез пророка Елияу обявил, че царят ще загине, и кръвта му ще бъде пролята именно в онова лозе, което преди принадлежало на Навот.
- Забраната „не пожелавай“ важи за всяко имущество, което принадлежи на евреин. Изключения не се правят – дори ако става дума за човек с увреждания, като глухоням, сляп или човек с психично заболяване.
- Тази забрана не е ограничена нито от време, нито от място. Както мъжете, така и жените са длъжни да следят за своите мисли и желания – и да възпитават децата си в тази посока.
12 ноември – 12 май
- Позволено е да предложите на някого да ви продаде дадена вещ, когато това не противоречи на етичните принципи и норми на поведение. Но ако собственикът на вещта откаже, тогава е забранено да продължавате да мислите за нея и да търсите начини да я придобиете. Това вече представлява нарушение на забраната „не пожелавай“. В случая няма значение за каква вещ или обект става дума – забраната се нарушава дори ако е предложена голяма сума и са изпратени много хора да убеждават собственика да сключи сделка. (Фактът, че в крайна сметка той се е съгласил да продаде, не прави пътя към сделката кошерен.)
Човек, който моли друг да сподели мъдростта си и да го обучава срещу заплащане, не нарушава тази забрана, тъй като не става въпрос за материална вещ.
- Под този закон попада всеки, който е принудил (или натиснал) друг човек да му продаде дадена вещ. Сделката, макар и извършена под натиск, се счита за валидна и продавачът не може впоследствие да я отмени. Но въпреки това, купувачът се счита за грабител – той е нарушил заповед от Тора, и свидетелството му не се приема в съд.
Нарушение има дори когато щетата за продавача е минимална, а печалбата за купувача – голяма; и дори ако последният плаща висока цена (например: човек иска съседът му да му продаде мазе, за да разшири апартамента си – с аргумента, че съседът така или иначе рядко го използва).
- Да обобщим: човек, който силно желае да се сдобие с нещо чуждо, нарушава една заповед от Тора. А този, който страстно желание и уговаря другия, докато последният не се поддаде на натиска и не продаде, нарушава две заповеди: „Не пожелавай“ и „ Не желай страстно“.
Съществува обаче мнение, че двете последни изразяват една и съща забрана от Тора.*
Човек, който открадне чужда вещ, освен че нарушава забраните „не пожелавай“ и „не желай страстно“, престъпва и заповедта „не кради“.
На Ханука се провеждал томбола с награди, и Яаков спечелил много красив конструктор. Авраам, който бил няколко години по-голям от него, също получил подаръци. Но когато видял конструктора, веднага поискал да се размени с по-малкия си приятел.
Авраам започнал да мисли как да изплаши Яаков и да го накара да му го даде. (Още в този момент той вече нарушил забраната „не желай страстно“.)
После избрал удобен момент и показал на Яаков новите книги, които сам бил получил за Ханука.
Яаков веднага разбрал какво замисля приятелят му и не реагирал. Тогава Авраам се направил на тъжен и обяснил, че всъщност вече има същата книга вкъщи, а единственото, което искал като подарък, бил конструкторът. Но и на това Яаков не се поддал. След това Авраам изпратил свои приятели да убеждават Яаков да се разменят. Когато и това не подействало, той започнал да се държи грубо – заплашвал Яаков и го обиждал пред съучениците им.
Когато се прибрал вкъщи, Яаков разказал на родителите си всичко, което се случило. Баща му го изслушал внимателно и казал:
— Много се радвам, че не си се поддал на Авраам. Сега твоят приятел ще има едно нарушение по-малко. Защото едно е да желаеш нещо, а съвсем друго — да го отнемеш от някого без неговото съгласие.
13 ноември – 13 май
- Забраната „не пожелавай“ не се нарушава, когато става въпрос за стока, която е изложена за продажба. Дори ако човек не е сигурен дали дадената вещ се продава, той има право да попита за това или да поиска да му бъде продадена. Тора забранява единствено увещаването и оказването на натиск.
Ако собственикът на магазина в дадения момент не желае да продаде дадена вещ, а вие започнете да го увещавате, то според някои мнения и това представлява нарушение на забраната „не пожелавай“.
- Ако желанието да се придобие определена вещ идва от човек с важен пост или специално положение в обществото, има голяма вероятност да не му откажат. Затова такива хора трябва да бъдат особено внимателни в този въпрос.
Господин Смокер е управител на голям завод. Под негово ръководство работят десетки служители. Смятан е за умен и решителен човек, но с едно нещо не успява да се справи – с пушенето. Стигнало се дотам, че започнал да проучва платени терапии, които могат да му помогнат да се откаже от вредния навик. Самият той решил, че първата стъпка е да спре да си купува цигари – и сега всеки ден е истинско изпитание за него.
Понякога не издържа и тръгва из завода в търсене на пушачи. Той трябва да бъде много внимателен, за да не наруши забрана от Тора – защото сред тези, от които ще поиска цигара, може да има хора, които ще му дадат не защото искат, а защото искат да угодят на началника. Ако беше друг човек, вероятно не биха дали. С други думи, неговото специално положение кара някои служители да му дават нещо, което всъщност не биха дали доброволно.
14 ноември – 14 май
- Забраната „не пожелавай“ се нарушава не само когато човек настоява да му бъде продадена дадена вещ, но и когато я иска като подарък.
Ако се знае, че материалното положение на дадено семейство е ограничено и няма достатъчно средства да осигури храна за всички свои членове, тогава и гостите, които искат допълнителна порция, трябва да осъзнаят, че домакинът вероятно няма да откаже и ще даде дори това, което е планирал да остави за своето семейство. Ако го прави, защото се чувства неудобно, тогава – освен вече споменатите забрани – понякога това може да се разглежда и като нарушаване на заповедта „не кради“.
Подобни ситуации могат да възникнат и между съседи – например, когато един от тях моли останалите да подпишат съгласие за пристройка, – или между роднини по брак, когато едната страна настоява да се дадат повече пари за сватбата на дъщерята, отколкото първоначално е било уговорено.
- Ако според закона на Тора човек е задължен да продаде или върне дадена вещ или сума пари, и му се оказва натиск, за да го направи, тогава забраната не се нарушава. В такива случаи се допуска дори използването на различни средства и манипулации, за да се ускори процесът.
- Макар че завистта се смята за отрицателно качество, човек, който завижда на друг, не нарушава забраните „не пожелавай“ и „не желай страстно“, защото завистта сама по себе си не е съпроводена с намерения да се придобие чуждото имущество.
Господин Силвърстоун видял свой познат в нова кола, която много му харесала. Ако си е помислил: „Къде ли мога да си намеря такава?“, това не се счита за нарушение – той не желае зло на приятеля си и не иска да му вземе колата. Това е просто израз на завист.
Но ако си каже: „Защо точно той има такава кола? Как може да си позволява такива неща…“, това вече е айн а-ра – „лошо око“ (уроки).
Забраната „не вожделей“ се нарушава едва когато Силвърстоун започне да обмисля как да убеди своя познат да му продаде колата.
А забраната „не желай страстно“ се нарушава само ако в крайна сметка успее да го убеди да му я продаде или подари.
Източник – toldot.com