Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Върху родителите лежи отговорността да приучават детето към неща, свързани със святостта, да възпитават у него добри качества на характера и страх от Бога.
- Бащата е длъжен да научи сина си на Тора, както е казано („Дварим“, 11:19): „И тези думи, които Аз ти заповядвам днес, нека бъдат на сърцето ти; и ги научи на синовете си…“. Съществува също така заповед да се разказва на сина за Изхода от Египет в нощта на Песах, както е казано („Шмот“, 13:8): „И ще разказваш на сина си в онзи ден…“.
- Детето е длъжно да изпълнява заповедите едва когато навърши 13 години. Но дотогава родителите са длъжни да го обучават в заповедите от Тора и наредбите на мъдреците, за да го подготвят за пълнолетието. Така, когато навърши пълнолетие, детето вече трябва да умее самостоятелно да учи и да изпълнява заповедите.
- За всяка заповед има определена възраст, от която трябва да започне обучението ѝ. Колкото по-голямо и по-способно е детето, толкова повече го въвеждат в тънкостите на устната традиция и толкова по-активно участва в обществените молитви.
- Според мнението на много мъдреци на Тора, задължението да се възпитават и обучават децата важи също така и за майката.
- Върху родителите също така лежи отговорността да приучават детето към свети неща, да възпитават в него добри качества на характера и богобоязненост. И, разбира се, необходимо е непрестанно да се молим децата да израснат праведни хора и да учат Тора.
2 ноември – 2 май
- Щом детето започне да говори, трябва да бъде научено правилно да произнася първия пасаж от „Шма, Исраел“. Според мнението на Рабейну Там, когато детето достигне възраст от шест–седем години, трябва да бъде приучено да казва „Шма“ с благословенията, в определеното за това време (сутрин и вечер). Според Раши[1], на тази възраст няма смисъл да се задължава детето да казва „Шма“, тъй като още не е приучено да става рано, а вечер не е с баща си. В много общности обаче се следва мнението на Рабейну Там.
Що се отнася до молитвата „Шмонe есре“, според всички мнения, от тази възраст нататък детето трябва да бъде приучавано да се моли тази молитва в шахарит (сутрешната молитва) и минха (следобедната молитва).
Не се забранява на дете под 13 години да яде преди кидуш, преди авдала или преди сутрешната молитва.
- Що се отнася до забранителните заповеди, от момента, в който детето започне да разбира, когато му се казва, че нещо е забранено, бащата е длъжен да го предупреждава и да го отдалечава от нарушението. Това се отнася не само за забраните от Тора, но и за постановленията на мъдреците.
Съществува мнение, че по отношение на забрана, постановена от мъдреците, бащата не е длъжен да спира детето, ако то върши нещо забранено за лични нужди.
- Ако бащата не изпълнява задълженията си и не взема мерки да отдалечи сина си от нарушаването на определена забрана от Тора, тогава бейт дин или други хора могат да го предупредят и да му направят забележка. Но когато става въпрос за забрана, постановена от мъдреците, такава задълженост няма.
Според мнението на „Шулхан Арух“, единствено бащата е длъжен да предупреждава и спира подрастващото дете, когато става въпрос за ядене на некошерни продукти. Според Рамо обаче, това задължение лежи върху всеки, който види и знае за това. Затова на практика, когато става въпрос за забрана от Тора, се следва мнението на Рамо, а при забрана, постановена от мъдреците, се разчита на мнението на „Шулхан Арух“.
Следователно, ако човек забележи, че неевреин храни еврейско дете с некошерни продукти, забранени само по постановление на мъдреците, той не е длъжен да се намесва и да ги спира. Отговорността за това лежи единствено върху бащата. Но ако става въпрос за забрана от Тора, тогава всеки е длъжен да се опита да го спре.
Раби Йеуда Цадка, ръководител на ешивата „Порат Йосеф“, научил, че един негов познат изтеглил децата си от училище, в което особено внимание се отделяло на възпитанието в духа на Тора, и ги записал в друго училище, където посоката била противоположна. Раби Йеуда отишъл при него и започнал да му обяснява колко силно може да повлияе тази стъпка на живота на децата и на цялото семейство. В един момент бащата не издържал и със сълзи на очи започнал да разказва за съпругата си. Обяснил, че тя непрестанно настоявала за това.
— Та какво да правя? Да се карам с нея непрекъснато ли? — попитал бащата, навел поглед.
— Не, разбира се — отговорил Раби Йеуда, — но трябва да постиш и да плачеш пред Бога…
Тези думи проникнали дълбоко в сърцето на младия баща. Той започнал да пости и да се моли за децата си. Подобно на човек в траур, той седял на земята и плакал. Когато съпругата му видяла какво се случва с него, в сърцето ѝ отново пламнал истинският еврейски огън. Това било онова топло чувство, което в продължение на векове запазило еврейския народ и неговата култура.
С времето тези родители се удостоили да видят синовете си как разпространяват Тора сред народа на Израел.
3 ноември – 3 май
- Ако малко дете (което още не е достигнало възрастта, в която разбира, когато му се казва, че дадено действие е забранено) само вземе некошерна храна, нито бащата, нито бейт дин са длъжни да предприемат каквито и да било действия. Същото важи и за действия, забранени в Шабат.
Въпреки това, дори в случаите, когато според закона не е задължително бащата или други хора да спрат детето, което яде некошерна храна, мъдреците предупреждават, че е желателно да се спре, тъй като некошерната храна оказва влияние върху душата и затвърждава в него отрицателни качества (които понякога се проявяват чак след десетки години).
- Ако детето върши действие, забранено от Тора, не за себе си, а в услуга на други хора – с мисълта, че така искат родителите му или други – според всички мнения има задължение то да бъде предупредено и спряно. Но ако става дума за забрана, постановена от мъдреците, такова задължение няма.
- Има определени неща, които са забранени за възрастен, но са позволени за дете – например, разрешено е да се подстриже дете по време на хол а-моед [2](междинните дни на празника), както и да надуе шофар на Рош а-Шана, дори след като вече е чул звуците му и е изпълнил заповедта да ги чуе.
- За да научи детето на благословения, бащата има право да произнесе благословение с Името на Всевишния (с шем у-малхут[3]), дори и когато самият той не е задължен да произнесе това благословение (например при кидуш, авдала или благословии за наслада). В такъв случай той не нарушава забраната „да не изричаш напразно Името на Всевишния“.
- Родителите трябва да следят такива неща като злословие, употреба на груби или вулгарни думи, дързост и нахалство, да не станат нещо обичайно и нормално за детето. Ако родителите не предупреждават детето и не му обясняват как да се държи правилно, с напредването на възрастта ще бъде много по-трудно това да се поправи.
- Ако дете (под 13 години) краде, причинява вреда на друг или извършва подобни действия, бейт дин е длъжен да предприеме мерки, за да не стане това навик. В противен случай детето ще израсне като престъпник и ще премине към по-сериозни нарушения.
4 ноември – 4 май
- На възрастен човек е забранено да моли малко дете да наруши забрана или лично да го храни с некошерна храна, дори ако детето все още не е достигнало възрастта, в която разбира, че определено действие е забранено.
Също така е забранено лично да се дава на дете некошерен продукт, дори ако той е забранен само според мъдреците и дори ако е предназначен само за игра – защото със сигурност детето ще го сложи в устата си и ще започне да го яде.
- Забранено е да се въвежда малко дете, което е коен (дори ако е новородено), в помещение, където има мъртвец, или на гробище. Но ако детето влезе само, няма задължение да бъде изведено оттам. На съпругата на коен е позволено да ражда в болница, въпреки че се предполага, че ще роди момче. (Проблемата е в това, че в болниците често се намират тежко болни хора, които не успяват да бъдат спасени – тоест, там може да има мъртви).
- Забранено е да се приучава малко дете да нарушава законите на Шабат или Йом Тов – например, да се иска от него да пренася ключове от едно владение в друго на място, където няма ерув.
- Няма задължение да се възпитава пълнолетно дете. Въпреки това, както всеки човек, родителят е длъжен да го предупреди и да му направи забележка, ако види, че то нарушава или пренебрегва дадени заповеди.
[1] Рабейну Шломо Ицхаки, по-известен като Раши, е най-известният коментатор на Талмуда и Писанията. Живял е през XI век. Неговият внук, рабейну Яаков Там, е станал един от първите автори на Тосафот – допълнения към Талмуда.
[2] Хол а-моед – междинните, полупразнични дни между първия и последния ден на празниците Песах и Сукот.
[3] Тоест, пълният вариант на благословението. Стандартната формулировка на благословенията започва с думите: „Благословен си Ти, Боже, Господи наш, Царю на Вселената…“.
Източник – toldot.com