Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Ако човек нарушава заповеди, които не са пряко свързани с отношенията между хората (като забраните за кражба, клюкарстване, отмъщение и др.), след като е бил предупреден насаме, но не се е поправил, може да се намеси Бейт Дин (равинският съд).
1. „Квод а-брйот“ (уважение към човешката личност) заема първостепенно място в юдаизма. Например, някои постановления на мъдреците не влизат в сила, когато става въпрос за хигиена, минимални човешки нужди или в ситуации, при които спазването им би довело до позор или срам.
Примери:
а) Не е забранено в Шабат да се прибира човек у дома си с талит, на който са скъсани нишките на цицит, дори ако трябва да премине през „кармелит“ (място със специален халахичен статус, което не е нито частно, нито обществено владение). Мъдреците не задължават човек да сваля талита си пред хората, за да избегне срам.
(Бележка: Кармелит е, например, море, долина или зони, граничещи с обществено пространство, но през които не минава голям брой хора. То се различава и от частното, и от общественото владение. Мъдреците са постановили, че е забранено да се пренася предмет от кармелит в частно или обществено владение, както и обратно, както и да се носи предмет на разстояние четири лакътя в рамките на самия кармелит – подобно на забраната за носене в обществено владение.)
б) Ако в Шабат човек открие, че носи дреха от килаим (смес от лен и вълна), което е забранено от Тора, му е позволено да се прибере у дома, без да я сваля. (Това разрешение обаче важи само ако става въпрос за килаим според постановленията на мъдреците – де-рабанан.)
в) В Шабат не е забранено да се пренасят гладки камъни, които в древността са били използвани вместо тоалетна хартия.
Какво подтикнало великия рав Исраел Салантер да основе организация за разпространение на Мусар[1]?
Живял някога един обикновен евреин – обущар. Животът му се променил, когато забогатял много бързо. Когато настъпил моментът да ожени сина си, той избрал най-престижното място в центъра на града, което обикновено било предназначено за висшите слоеве на обществото. Това предизвикало недоволство сред местната „аристокрация“.
Един от богатите граждани решил да му напомни откъде е тръгнал. Точно по време на хупата [2](брачната церемония), той се приближил с разкъсан ботуш в ръка и попитал: „Колко ще струва да го закърпиш?“
Когато рав Исраел Салантер станал свидетел на тази жестока проява на лоши морални качества, той осъзнал необходимостта от сериозна работа върху мусара (етиката и моралното усъвършенстване) и решил да посвети живота си на неговото разпространение.
***
В Йерусалим било прието в Шабат, преди залез слънце, един от равините да изнася урок. Понякога той се проточвал и завършвал едва след залеза, затова всички се стараели да се помолят Минха (дневната молитва) възможно най-рано.
Един ден на урока присъствал рав Берл Кройзер. Той все още не бил успял да се помоли Минха. Когато забелязал, че започва да се стъмва, но урокът не свършва, решил да излезе. Въпреки това не искал да прекъсва лектора или да изглежда неуважителен към него, затова се опитал да се измъкне бавно и незабележимо.
На следващия ден той отишъл с въпрос при Хазон Иш: Как е трябвало да постъпи в такава ситуация?
Без да се замисля дълго, Хазон Иш отговорил: „Не разбирам какъв е въпросът! Да покажеш неуважение към мъдрец и да го обидиш – това е тежко нарушение. Разбира се, не е трябвало да излизаш.“
18 октомври – 17 април
2. Една от заповедите на Тора задължава човек навреме да предупреди ближния си за възможно нарушение (виж Ваикра 19:17). Но не винаги думите ви ще бъдат приети правилно и спокойно. Понякога упрекът може да причини силно чувство на срам, особено ако е направен пред други хора.
Затова, ако искате да предупредите своя приятел и да го спрете от грешка, трябва да говорите насаме, като внимавате да не го засегнете.
3. Но има изключение от това правило. Ако става въпрос за заповеди, които не са пряко свързани с отношенията между хората (например забраните за кражба, клюкарстване, отмъщение и др.), то ако нарушителят не се поправи след лично предупреждение, Бейт Дин (религиозният съд) може да се намеси.
Това се отнася до всички заповеди, които спадат към категорията „служене на Твореца“ – на иврит наричани „бейн адам ле-Маком“ (буквално: „между човека и Всевишния“).
В такива случаи Бейт Дин може да изпрати свои пратеници, които да упрекнат нарушителя пред други хора, дори използвайки остри изрази.
Един ден Хазон Иш влязъл заедно със своя ученик във входа на една къща. Отвъд вратата на един от апартаментите се чували викове – съпруг и съпруга се карали помежду си. Щом чул това, Хазон Иш хукнал да бяга. След като се отдалечил на значително разстояние, той седнал да си почине.
Ученикът бил много изненадан и искал да разбере какво е накарало Учителя да побегне толкова бързо.
Хазон Иш поел дълбоко дъх и отговорил: „Разпознах гласа на този човек – той ме познава добре. Ако ни беше видял и осъзнал, че съм чул всичко, щеше да му бъде много неприятно.“
4. Въпреки че човек, който излага друг на позор пред обществото, не е длъжен да му плаща обезщетение, това все пак е голям грях.
Ако някой упреква и унижава ближния си пред хората, това е все едно да пролива кръвта му. От срам човекът се изчервява или побледнява, което наподобява загуба на кръв. Тези, които често вършат такива постъпки, губят своя дял в бъдещия свят.
5. Мъдреците казали: „По-добре е да се хвърлиш в горяща пещ, отколкото да опозориш ближния си.“ Това учим от историята с Тамар – тя не разкрила пред всички, че истинският баща на детето ѝ е Йеуда, а само изпратила няколко негови вещи. Ако той не беше признал, тя щеше да бъде наказана със смърт.
(За да предпазим човек от публично унижение, не е позволено да нарушаваме закона на Тора. Но за да спасим някого от смърт, можем да убием потенциален убиец или да нарушим законите на Съботата. В книгата „Бинян Цион“ се привежда мнение, че ако някой ви принуждава публично да унизите и опозорите спящо дете, което ще разбере за случилото се едва след като се събуди, трябва да откажете, дори ако ви заплашват със смърт. Въпреки че това мнение не е прието като закон, то ни отваря очите за сериозността на тaзи строга забрана.)
Всяка седмица, при настъпването на края на Съботата, рав Йеошуа Лейб Дискин изнасял урок върху седмичния раздел от Тора. Вече било тъмно и студено навън. Един от учениците донесъл вряла вода, чаши и захар. Рав Дискин бил много слаб, и знаейки това, ученикът сложил в чая му няколко лъжички захар от нов пакет. Учителят му благодарил и започнал да пие.
Неочаквано от кухнята надникнала разтревожената съпруга на равина и попитала дали всичко е наред.
— Да, всичко е добре — успокоил я рав Дискин, допивайки чая си.
След чаепитието друг ученик, рав Дов Бер Гросберг, събрал всички чаши и ги отнесъл в кухнята. По същото време той попитал рабанит защо изглеждала толкова разтревожена.
— Струва ми се, че вместо захар на равина по погрешка са сипали сол, но той каза, че всичко е наред. Странно…
Рав Дов Бер взел чашата на Учителя с остатъци от чая и отпил малка глътка, за да провери какво се е случило. Лицето му веднага се изкривило.
— Тук има разтворени няколко лъжички сол! — възкликнал рав Гросберг.
— О, не! — възкликнала рабанит, осъзнавайки всичко. — Това може да навреди на здравето на равина, а то и без това е отслабено…
Когато учениците си тръгнали, тя попитала съпруга си:
— А какво ще кажеш за заповедта да пазим здравето си?
Рав Дискин спокойно ѝ отговорил:
— В този случай тя се отменя, защото е казано, че е по-добре да се хвърлиш в горяща пещ, отколкото да опозориш ближния си.
19 октомври – 18 април
6. Не бива да се обръщате към ближния си с прякор, който може да го обиди. Дори ако човек вече е свикнал с него, не трябва да го използвате, ако целта ви е да го нараните. Добродетелно постъпва онзи, който изобщо не нарича хората с прякори, дори и без намерение да ги обиди. А най-добре постъпва този, който не използва никакви прякори, дори безобидни.
Мъдреците казват, че този, който измисля прякори и ги използва вместо истинските имена, губи своя дял в бъдещия свят.
Когато бяхме още малки, имахме учителка, която познаваше бабата на Това. Това беше кръстена в нейна чест. Понякога учителката по погрешка я наричаше Гитл. (Имената Това и Гитл означават едно и също – „добра“, само че първото е на иврит, а второто – на идиш.) Това се смущаваше ужасно, защото в Израел много деца се притесняват от имената си или от имената на своите роднини, които се смятат за остарели. След този случай някои ученички започнаха да се шегуват с нея и да я наричат Гитл, а това ѝ беше много неприятно.
7. Онзи, който нарича ближния си „роб“, бива отлъчен от общността. Този, който обижда друг, наричайки го „мамзер“[3], бива наказан с бичуване в бейтин (религиозния съд). В някои случаи съдът може да наложи и парично наказание по свое усмотрение.
8. Ако човек злослови за мъдрец на Тора (дори в негово отсъствие), той бива отлъчен от общността, докато не поиска прошка и докато мъдрецът не му прости. Освен това може да му бъде наложена глоба. Ако обидата е изречена след смъртта на мъдреца, остава само покаянието.
9. Когато някой обижда ближния си в присъствието на мъдрец, в синагогата или близо до свитъка на Тора, това се счита за по-тежко нарушение, отколкото ако същото се случи на друго място и по друго време.
10. Понякога канторът, който води молитвата в синагогата, или човекът, който чете Тора, допуска грешка и веднага бива поправен. В такива моменти е важно да се запази сдържаност и да не се добавят ненужни забележки или подмятания.
11. Често, когато хората са заедно в компания, започват да се шегуват за сметка на някой от присъстващите. Той може да се преструва, че и на него му е смешно, но в действителност да изпитва болка. За съжаление, подобни ситуации се случват твърде често, особено по време на празници като Пурим. Затова на такива събирания трябва да се внимава, тъй като така лесно могат да се нарушат няколко сериозни забрани.
Веднъж рабинът от Гур (авторът на „Хидушей а-Рим“) чул как един евреин нарича сляп човек с прякора „Слепият Нахман“. Ужасен, равинът се приближил до него и попитал:
— Кой ти е дал право да се обръщаш така към ближния си?
Онзи, опитвайки се да се оправдае, отговорил:
— Но какво от това? Всички го наричат така.
— Всички? — възмутил се рабинът. — Запомни, Гееном (адът) е много голям, там има място за всички!
[1] Учение за нравствеността и еврейската етика.
[2] Хупа – сватбен балдахин. Също така с тази дума се обозначава и самата сватбена церемония.
[3] Незаконнороден.