Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Тора не забранява само откритите форми на проклинане, но дори и молитва, в която човек моли за наказание на ближния или за това той да бъде лишен от нещо. Според някои авторитети в халахата е забранено дори да се каже: „Нека Бог сам ни отсъди сега“.
1. В Тора („Ваикра“, 19) е написано: „Не проклинай глухия“. Защо се споменава глухият? Мъдреците обясняват, че забраната за проклинане важи дори когато другият човек не чува. Забранено е да се проклина някого, дори ако той е далеч и не може да ви чуе, а още повече – ако може.
Тази забрана не е ограничена във времето или пространството и се отнася както за мъже, така и за жени. Също така е необходимо да се уведоми и децата за този закон.
Човек, който умишлено е проклел друг пред свидетели, в епохата на Храма е получавал удари с камшик. Рамбам пише, че Тора въвежда тази заповед, за да предпази човека от отмъщение и да го освободи от лошия навик да се гневи.
Въпреки това, според „Сефер а-Хинух“, тази заповед е свързана преди всичко с реални вреди. Известно е, че дори сред другите народи проклинането се смята за забранено или нежелателно. Дори хора, които са далеч от вярата в Създателя, знаят, че думите имат голяма сила и могат да носят както благословение, така и вреда. Има и друга причина: ако човек разбере, че някой го е проклел, ще го намрази.
2. Забранено е да се проклина всеки евреин, независимо от неговата възраст или социално положение, както и самия себе си, дори ако в това не се споменава Името на Всевишния.
3. По времето на Синедриона този, който нарушавал тази забрана и проклинал друг евреин въпреки предупреждението на свидетели, като при това използвал едно от Имената на Бога, бил наказван с бичуване. Това се отнася не само за свещените Имена на Бога, но и за всички определения, които намекват за Неговите качества (например, Милосърдния или Всемогъщия).
4. Този, който прокълне еврейски съдия, нарушава също така заповедта „Съдиите не проклинай“. А онзи, който прокълне главата на Синедриона или еврейския цар, нарушава три забрани едновременно: проклина евреин, проклина съдия и проклина глава на народа. (В книгата „Шмот“ е казано: „Не злослови срещу съдиите и не проклинай управника на своя народ“.)
Въпреки че съдия или глава на Синедриона могат да простят всякакви обиди, отправени към тях, що се отнася до проклятия, ситуацията е различна. Човек получава наказание, независимо от чувствата или думите на другата страна.
5 октомври – 4 април
5. Този, който проклина родителите си, е достоен за смърт (дори ако те вече не са живи). Но ако човек прокълне който и да е друг починал, въпреки че нарушава забраната на Тора, не подлежи на бичуване.
6. Човек, който прокълне група хора, цял град или дори целия народ на Израел, също нарушава забраната на Тора.
7. Съществуват думи и изрази, които носят отрицателен заряд, но не винаги се смятат за проклятия. Например, думата арур („проклет“) понякога означава проклятие, като в израза: „Арур он Всевишния“, но понякога означава клетва или нидуй (отлъчване) и не се счита за проклятие.
8. Забранено е също да се говори по начин, който прикрито съдържа проклятие. Например: „Нека да няма благословение за него“ или „Да не го благослови Господ“ (въпреки че в този случай нарушителят не подлежи на бичуване). Не бива също да се казва: „Нека Бог му въздаде за всичко, което е направил“ или „Всевишният да не ти помага в това“.
9. Забранено е напразно да се произнася едно от Имената на Всевишния, но ако чуете, че някой евреин споменава свещеното Име с цел да прокълне ближния си, трябва да се обърнете към него и да го помолите да спре (дори ако изречението не е завършено), тъй като забраната за проклинане се счита за по-сериозна.
10. Забраната за проклинане се отнася преди всичко за евреите, които спазват традициите. Това се учи от стиха: „Наси (главата на народа) в твоя народ не проклинай“. Тук става дума за онези, които са „от твоя народ“, тоест живеят по същия начин и следват същите закони. Следователно, няма забрана да се проклина злодей или престъпник, дори ако той е евреин. (Евреин, който не е запознат със заповедите и забраните на Тора, според мнозина авторитети, не се счита за злодей).
11. Няма забрана да се проклина човек, който не следва постановленията на съда или нарушителите на закона, които не са готови да слушат никого.
6 октомври – 5 април
12. Тора забранява не само явните форми на проклятие, но дори и молитва, в която човек иска ближният му да бъде наказан или лишен от нещо. Според някои авторитети на алаха е забранено да се казва: „Нека сам Бог ни съди сега“. Това се отнася за случаи, когато съществува еврейски съд и всички разногласия могат да бъдат решени там.
Ако обаче обвиняемият отказва да приеме решението на съда и, след като бъде предупреден за последствията, продължава да упорства, тогава тази забрана не важи. Въпреки това е известно, че много от великите мъдреци на предишните поколения не са прибягвали до подобни методи и молитви, за да не заемат ролята на обвинители, по чиято вина страдат хора.
13. Човек не бива да казва, че може да му се случи някаква неприятност, защото с това дава допълнителни възможности на силите на злото, които могат да въздействат върху него именно в тази посока. (Например, човек, който се намира в опасност, не бива да казва: „Аз мога да загина тук“.) Думите на човек създават нова реалност, затова, ако говори за лоши неща в неподходящ момент, може сам да ги предизвика. Разбира се, всичко зависи от духовното му ниво – колкото по-високо е то, толкова по-голяма сила имат думите му.
14. Известно е, че мъдреците от Талмуда по време на изучаване на Тора не използвали изрази като: „тогава той ще те удари…“, „когато те наранят…“, „ако извършиш грях…“ и т.н., за да не изглежда, че тези думи са насочени към техния ученик или партньор в ученето. Вместо това казвали: „тогава той ще го удари“ и т.н. (в трето лице).
15. Човек, който е в лоши отношения с отговорника за четенето на Тора в синагогата, не бива да излиза към Тора, когато в седмичния раздел се говори за наказания и проклятия.
16. Когато се произнася благословението за обновяването на Луната, веднага след думите „нека ги обземе страх и ужас“ трябва да се каже „Шалом алейхем“ (Мир вам).
17. Думите на всеки човек носят определена сила, затова трябва да се отнасяме с уважение към другите, дори към неевреи, за да не навлечем проклятие върху себе си. Известно е, че Авимелех [1] проклел Сара (съпругата на Авраам) и това, за което говорил, впоследствие се случило на нейните потомци. Ако обаче става дума за велик мъдрец на Тора, неговите думи имат особена сила и могат да се сбъднат независимо от обстоятелствата.
18. Ако човек е бил прокълнат и се страхува, че проклятието ще се сбъдне, може умишлено да се постави в ситуация, която по форма да наподобява казаното в проклятието. По този начин проклятието като че ли ще се изпълни, но в лек вариант, и човек ще „се размине“ с него. (Например, ако му пожелаят: „Да пропаднеш“, може нарочно да скочи в малка ямка; ако му пожелаят финансови загуби – да даде пари за цдака[2] (милостиня) и т.н.).
[1] Царят на Герар повторил грешката на фараона, като насила отвел Сара в двореца си. Уплашен от наказанието на Всевишния, той я освободил, но при раздялата скрил проклятие в думите си.
[2] Благотворителност.
Източник – toldot.com