Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Тези заповеди не са ограничени нито във времето, нито в пространството. Децата също трябва да бъдат възпитавани в уважение към мъдреците, като им се разяснява колко важна е тази заповед
1. В Тората („Дварим“, 6:13) е написано: „Ет Ашем Елокеха тира — Бой се от Всевишния, своя Бог“. В този стих е използвана спомагателната частица „ет“, а нашите мъдреци, както и в други подобни случаи, обясняват какво се крие зад това допълнение. „Ет“ се отнася до онези, които са овладели Божествената мъдрост, тоест мъдреците на Тора. Оттук се извежда законът на Тора (деорайта), който задължава всеки евреин да се отнася с уважение към мъдреците и да се държи с особено внимание в тяхно присъствие.
Рабейну Йона от Герона обяснява, че тази заповед показва колко е важно да се обучават другите в мъдрост и богобоязливост. Когато на хората се посочва правилният път и им се помага със съвет, се освещава Името на Всевишния. Затова нашите мъдреци — нашите учители и праведници — заслужават особено уважение.
2. Тази заповед включва четири аспекта:
А) Уважение към мъдреца;
Б) Изправяне при среща с мъдрец;
В) Забрана да се мрази мъдрец или да се отнасяме към него с пренебрежение;
Г) Заповед да бъдем в близост до мъдреците и да им помагаме.
Тези заповеди не са ограничени във времето или пространството. Те се отнасят и за жените. Децата също трябва да бъдат възпитавани в уважение към мъдреците, като им се разяснява (и показва чрез личен пример) колко е важна тази заповед.
3. Когато става въпрос за уважение към мъдреците, не се имат предвид само добре познатите лидери на общността. По-долу са изброени седем нива (по степен на важност), всяко от които има пряко отношение към тази заповед:
а) Учителят, от когото сте получили по-голямата част от своите знания и мъдростта на Тората (по-нататък ще го наричаме „главен учител“);
б) Един от вашите учители;
в) Мъдрец на Тора (не е задължително да е ваш учител);
г) Този, с когото учите заедно (хеврута) или приятел;
д) Вашият ученик;
е) Мъдрец, който по някаква причина е забравил придобитите по-рано знания в Тора (и той трябва да бъде уважаван);
ж) Умен и образован човек, който е спрял да следва законите на Тора. (На обществени места не бива да се отнасяме към него с пренебрежение или, още повече, да го оскърбяваме.)
4. Талмудa казва, че главният учител е този, от когото човек е получил по-голямата част от своите духовни знания или ключовете към тяхното разбиране. Той заслужава по-голямо уважение от бащата, защото бащата довежда човека в този свят, докато Учителят го насочва към изправление и му отваря вратите към бъдещия свят.
5. Известен мъдрец и праведник, който е прочут със своите познания в Тора и превъзхожда другите в тази област, също заслужава особено уважение и се приравнява към главния учител.
6. На пътя лежат три предмета: единият е загубен от учителя, другият — от бащата, а третият принадлежи на самия човек. Ако той няма възможност да вземе всичко наведнъж и може да върне само един предмет (например, ако е на път и от него зависи съдбата на всички участници в експедицията), то трябва първо да вземе своето. Ако обаче има само два предмета — един, който принадлежи на бащата, и друг, който принадлежи на главния учител, — то приоритетно трябва да върне този на учителя.
Същото важи и за ситуация, в която главният учител и бащата са попаднали в плен и човекът по някаква причина не може да ги освободи (откупи) едновременно. В този случай трябва първо да освободи своя учител. Законът за приоритета се прилага и при законите за помощ на ближния, например при товарене или разтоварване, когато един човек не може лесно да се справи сам.
Въпреки това, ако бащата също притежава мъдростта на Тора, тогава предимство се дава на него.
7.Ако бащата плаща за обучението на сина си, учителят, който получава пари за преподаване, заема второстепенно място. Следователно, в случай на необходимост, приоритетът ще бъде да се помогне първо на бащата, а не на учителя. Ако обаче учителят би продължил да преподава дори без заплащане, той запазва първостепенната си позиция.
8. Онзи, който отрича думите на своя учител, спори с него с цел да го унижи или просто се кара с него, се приравнява на въстанал срещу Шехина (Божественото Присъствие). Този, който мисли лошо за своя учител или за друг мъдрец на Тора, е все едно мисли лошо за самия Всевишен. Ако някой се отнася с пренебрежение към мъдреците на Тора, Шехина напуска народа на Израел.
9. Забранено е да се отговаря на хора по сложни въпроси в халахата или да се преподава без съгласието на своя учител, дори ако ученикът се намира в друга държава. Още повече е забранено да се прави това в присъствието на учителя. Ако обаче ученикът се озове на място, където хората нарушават заповедите поради незнание, му е позволено да ги научи на основни неща, за да предотврати грешките им.
Ученик може да влезе в халахически спор с учителя си, ако има сериозни доказателства за своята правота.
10. Забранено е да се нарича равинът-учител по име, дори и след неговата смърт. Ако наблизо има човек със същото име като на учителя, не трябва да се обръщаме към него по име. Вместо това може да се помоли някой друг да го извика или да се обърне към него по начин, който не съдържа пряко името му, но без да бъде обидно. Ако името е рядко и необичайно, дори и в отсъствието на учителя не бива да се нарича някой друг с това име.
11. В отсъствието на учителя е позволено да се казва „моят учител, раби […]“ (и да се спомене името му), но в негово присъствие трябва да се казва само „раби“ (тоест „мой учител“), без да се споменава името му.
12. Ако учителят е бащата на ученика, позволено е да го нарича „ави“ (мой баща).
13. Когато ученикът поздравява учителя си или се храни с него, трябва да изпитва трепет и дълбоко уважение в душата си.
14. Ученикът не може да седне в присъствието на своя учител, без да получи разрешение. Същото правило важи и за изправянето.
15. Когато ученикът напуска учителя си, не трябва да му обръща гръб. Преди да напусне града, трябва да поиска разрешение и благословия от своя учител.
16. Не е позволено да се свалят тфилин в присъствието на учителя.
17. Забранено е да се влиза в миква или баня заедно с учителя, освен ако той не се нуждае от помощ.
18. По време на молитва не бива да се застава зад своя учител или пред него. В рамките на 4 амот (около 2 метра) също е забранено да се моли отдясно или отляво на учителя си.
19. Забранено е да се сяда на мястото, предназначено за учителя (например, неговия стол или мястото, от което обикновено води уроките си).
20. Не бива да се опровергават доводите на учителя или да се говори обратното, ако това не е част от учебния процес.
21. Когато се влиза в помещение, първи трябва да влезе учителят или най-възрастният човек.
22. Ако вървите заедно с учителя или друг познавач на Тора, не трябва да се движите наравно с него, а леко отзад, отляво. Ако учениците са двама, по-възрастният ученик върви отдясно, а по-младият — отляво.
23. Ако ученикът забележи, че учителят му нарушава някаква забрана, той трябва изключително вежливо и внимателно да го предупреди, като се позове например на самите думи на учителя.
24. Ако ученикът не е сигурен дали дадено действие представлява нарушение, но има съмнения, че става въпрос за заповед от Тора, той трябва да се обърне към учителя преди извършването на действието. Ако обаче изглежда, че става дума за постановление на мъдреците, по-добре е да повдигне въпроса след това.
25. Ученикът трябва да помага на учителя си във всичко, включително и в задължения, които обикновено се изпълняват от слуга. Забранено е да се лишава ученикът от тази възможност, защото чрез такива действия той може да развие особена чувствителност към духовното и по-дълбоко разбиране на Тора.
26. Повечето от гореизброените правила се отнасят основно за главния учител, от когото ученикът е получил по-голямата част от познанията си в писмената и устната Тора. Не е задължително този учител да го е научил на дълбок анализ (пилпул), а е достатъчно да го е научил как правилно да изучава материала, без да се отклонява от закона и традицията.
27. Учителят може да се откаже от почести и помощ, но заповедта за уважение към мъдреците не се отменя. Дори когато ученикът не извършва конкретно действие в помощ на учителя, той трябва да запази уважението и трепета си към него, както и готовността си във всеки момент да изпълни неговата воля.
28. Дори ако ученикът надмине учителя си по знания и способности за анализ (например, ако става дума за учител от началните класове), той е длъжен да го уважава през целия си живот.
29. Един от важните обичаи е да се посещава учителят по време на празници. Ако ученикът живее в съседен град, трябва да го посещава веднъж седмично или поне веднъж месечно. Ако живеят в един и същи град, ученикът трябва да го посещава всеки ден.
Среща и поздрав
30. В Тората е написано („Ваикра“, 19:32): „Ставай пред сивите глави и почитай стареца…“. От този стих се извежда задължителната заповед да се става при среща с мъдрец на Тора. Тази заповед също задължава да се става при вида на възрастен човек (над 70 години), дори ако той не е изучавал Тора.
31. Това правило важи и за момичетата, когато в клас влиза тяхната учителка.
32. Трябва да се става пред мъдрец или възрастен човек само в момента, когато той се приближи на разстояние 4 амот (около 2 метра), тъй като именно тогава се вижда, че се става в знак на уважение. Сядането е позволено след като той премине.
33. Ако става въпрос за знаменит мъдрец или главен учител, трябва да се става веднага щом той влезе в помещението или се появи в полезрението (дори отдалеч). Разрешено е да се седне едва след като той заеме мястото си или се отдалечи.
34. Трябва да се става дори ако мъдрецът или старецът преминава с инвалидна количка.
35. Забранено е да се затварят очите или да се обръща поглед настрани, знаейки, че се приближава равин или възрастен човек, с цел да се избегне задължението да се стане.
36. Задължително е да се става само при първата среща с учителя за деня и при раздяла. Не е необходимо да се става всеки път, когато учителят премине, ако около вас няма други хора, които не са видели, че вече сте станали при първата среща.
37. Ако учителят и ученикът се намират в различни помещения и се виждат само през прозорец или чрез отражение в огледало, както и ако се намират на различни нива (етажи), не е задължително да се става.
38.Няма задължение да ставаш, ако учителят и ученикът случайно се срещнат в тоалетната, банята или миквeто.
39.Според едно мнение, на 9-ти ава няма задължение да ставаш пред учителя, но съществува стара традиция да ставаш от уважение дори в дните на траур.
40.Има мнение, че този, който държи свитък на Тора, също не е задължен да става пред своя учител или друг мъдрец на Тора.
41. Работниците и занаятчиите, заети със своето занятие, не са задължени да стават, ако това води до загуби или материални щети. Ако работят за себе си, могат по свое желание строго да спазват този обичай и да стават от уважение към мъдрец на Тора. Въпреки това, наемните работници не трябва да правят това, ако ще нанесат щета на работодателя си.
42. Човек, който се занимава с изучаване на Тора, е задължен да става, когато види своя учител или друг мъдрец на Тора.
43. Мъдрецът или учителят е по-добре да изберат път, който ще отвлича възможно най-малко хора от техните занимания и учене, за да не им се налага да стават.
44. Ако в магазин влязат двама души и един от тях е известен мъдрец на Тора или вашият учител, трябва да го пуснете да мине първи, за да бъде обслужен първо.
45. Забранено е да се отнасяш с пренебрежение към мъдреците и, още повече, да ги обиждаш. Талмудът твърди, че човек, който нарушава тази забрана, не може да излекува своите болести и губи своята част в бъдещия свят.
Всъщност, в този случай става въпрос за нарушаване на няколко заповеди едновременно:
- Той не изпитва никакъв трепет пред мъдреца и не му отдава нужното уважение (виж „Дварим“, 6:13).
- Той не изпълнява заповедта „ве-адарта пней закен“ – „пред сивите коси стани и почитай стареца“ („Ваикра“, 19:32).
- За него също е казано: „Двар Ашем биза“ – „Пренебрегна казаното от Бог“ („Бемидбар“, 15:31).
В Талмуда се казва, че Йерусалим бил предаден в ръцете на врага и разрушен, защото хората започнали да пренебрегват мъдреците на Тора, да ги позорят и унижават.
46.Когато мъдрец или учител бъде обиден, не бива да мълчим. Необходимо е да изразим своето несъгласие и да осъдим такова поведение.
В нощта на Симхат Тора целият град участвал в танците и акафот (хороводи със свитъка на Тора). Когато вече било късно и хората започнали да се разотиват, рав Йеошуа Лейб Дискин повикал отговорника за службата в синагогата и му прошепнал нещо. Той вдигнал глава и високо обявил:— „Започваме акафот отначало!“ Всички, без да питат, отново заели местата си и канторът запял. Когато повторните акафот приключили, хората били напълно изтощени, но чак тогава се прибрали по домовете си за празничната трапеза. Синът на равина, останал насаме с него, попитал: — Татко, каква грешка беше допусната в първите акафот? Рав Йеошуа Лейб отговорил: — Един от мъдреците на Тора не получи полагащата му се акафа.
47. Първоначално е забранено да се обръщаш към учителя и мъдреца на Тора с молба да изпълни някаква работа. Въпреки това, на него му е разрешено да се занимава с ремесло или да служи на някого, ако това е свързано със заработка и има необходимост от това.
48. Заповядта да помогнеш на ближния се отнася за всички, дори и за най-големите мъдреци, и ако наблизо няма никой друг, който може да помогне на изпаднал в беда, учителят или мъдрецът трябва да дойдат на помощ.
49. Повелителната заповед да се прикрепим към мъдреците и техните ученици се извежда от стиха («Дварим», 10:20): «Прикрепи се към Него…». Изучаването на Тора без приближаване към мъдреци и истински учители е почти невъзможно. Истинската мъдрост и чистота се придобиват тогава, когато сме близо до праведни хора, които носят в себе си част от съвършенството. Именно затова Тора заповядва да се «прилепим» и да бъдем близо до истинските праведници и мъдреци на Тора. Това желание да се «прилепим» може да се изразява по различни начини, например в учене, помощ на учителя, може да отвориш общ бизнес, да се сродиш с него и т.н. Когато си близо до мъдрите, човек получава специално благословение отгоре, което му помага да преуспява в делата и в учението. Именно затова мъдреците казвали: «Този, който помага на учителя, придобива повече, отколкото този, който просто учи от него Тора».
50. Ако човек има избор: да отиде в дом на учение, където са се събрали мъдреци, или на място, където хората се развличат и се занимават с празни дела, като избере второто, той нарушава заповедта на Тора, която повелява да се приближаваме към мъдреците.
51. Ако учител или мъдрец на Тора разпалва спорове, сее раздори в общността или клюкарства, няма задължение да ставаш пред него.
[1] Басейн за ритуални потапяния.
[2] Денят на разрушение и на двата Храма, през този ден е обичайно да се държиш така, сякаш току-що си изгубил близките си — в пълен траур. Един от елементите на траура е отказът да поздравяваш други хора.
[3] По време на акафата на избрани хора се оказва чест да носят свитък на Тора — това се нарича „получаване на акафа“.
Източник – toldot.com