Едно от най-интересните неща, които идват на ум, когато мислите за разкриването на праведния Машиах (месия – превод от библейски; да, се случи това по-скоро, в наши дни), несъмнено е царуването в света на кодекса на седемте закона на народите по света – потомците на Ной – и съпътстващото установяване на съдилища и назначаването на съдии. Това трябва да се направи според всички нюанси на Писанието, а те не са толкова малко. Нека да видим какво се казва за това в съответните източници, като Мишне Тора на Рамбам, например. Там е написано (Кодекс на религиозните закони „Мишне Тора“, Закони на царете и техните войни 9:14):
„Как се изпълнява заповедта за създаване на съдилища и назначаване на съдии? Народите по света са длъжни да назначат съдии и старейшини във всеки регион и град, така че те да съдят въз основа на шестте заповеди, изброени по-долу, и да предупреждават хората срещу нарушаването им. А този, който престъпи една от тези заповеди – подлежи на смърт от меч, тоест този, който е извършил идолопоклонство, проклел е името на Всевишния, умишлено е убил, имал е забранена полова връзка, (една от шестте съответни вида), грабител, (дори да е откраднал сума, по-малка от стойността на най-малката монета), който е ял плът от живо същество във всякаква степен и всеки, който е видял друг да нарушава една от тези забрани и не го е довел до съда – подлежи на екзекуция с меч. И смъртната присъда може да бъде постановена въз основа на показанията на един свидетел, по решение на един съдия и без предупреждение за наказание и според показанията на роднини; само не и според показанията на жена, а жената не може да бъде съдия.
Това е кратко описание на тази единствена императивна заповед – внимателният читател може би вече е забелязал, че останалите шест имат забранителен характер. Съдилищата неслучайно заемат първо място сред седемте заповеди, защото всъщност без тяхното създаване е невъзможно да се създаде правилна система за контрол върху изпълнението на останалите шест закона.
Сега нека се обърнем към библейския източник на всички практически закони – Вавилонския Талмуд. Там е написано (Вавилонски Талмуд, трактат Синедрион 56b):
„Точно както на Израел е заповядано да създаде батей динин (съдилища – превод от библейски) във всеки регион и всеки град, така и на народите по света е заповядано да създадат съдилища във всеки регион и всеки град.“
Коментарът на Раши обяснява, че под създаването на съдилища за Израел, Талмудът има предвид назначаването на съдии и като доказателство той цитира редовете от Тора (Второзаконие 16:18): „Ще назначите съдии и съдебни изпълнители във всичките си порти.“ Освен това Раши казва, че този закон се прилага и за народите по света по същия начин, тъй като Писанието казва (пак там): „… за да съдят народа със справедлив съд.“ Но как е заповядано на Израел да назначава съдии?
Рамбам пише (Сефер Амицвот, императивна заповед 176): „Това е заповед за назначаване на съдии и съдебни изпълнители, които ще осигурят спазването на законите на Тора, връщайки онези, които са се препънали на истинския път, насочвайки хората към добри дела и предпазвайки ги от лоши. И ще издигнат огради, които предпазват от нарушения, така че спазването на заповедите и забраните на Тора да не се определя от мирогледа на всеки отделен човек. И също така се назначават съдебни изпълнители и инспектори, които да наблюдават обществените места и осъществяват надзор над търговските операции, така че и в най-малките сделки да няма беззаконие.
Според Рамбам – назначаването на съдии за съдене въз основа на шестте заповеди – трябва да бъде ограничено до този въпрос. Въпреки това, Нахманид (Рамбан) в коментара си върху седмичната глава от Тора Ваишлах пише, че в допълнение към назначаването на самите съдии, народите по света също трябва да създадат съдилища по клонове на правото – тоест съдилища, които ще се занимават с дела свързани с кражба, измама, потискане на служителите, задържане на заплатата, съхраняване на имущество, сексуално насилие и съблазняване, увреждане на имущество, спорове между заемодателя и заемополучателя, сделки за покупко-продажба и др. – в съответствие с повелята на такива съдилища към Израел. И за такива нарушения следва смъртно наказание, както и ако е откраднал или удържал чужда заплата, изнасилил или прелъстил дъщерята на съседа, запалил снопа му или го е повредил.
Защо смъртна присъда се налага с решение на един съдия и на базата на показанията на един свидетел, и без предупреждение за наказание, и на базата на показанията на роднини? И защо една жена да не може да бъде нито съдия, нито свидетел? Отговорът на този въпрос може да се намери и в Талмуда (Вавилонски Талмуд, трактат Синедрион 57b):
„Казал Рав Йехуда, че е казано в Писанието (Берешит 9:5): А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека.“ И от ръката на мъж – тоест въз основа на показанията на един свидетел. От ръката на мъж – но не от ръката на жена. Брат му – т.е. дори според свидетелството на роднини. От името на равин Ишмаел казаха – също за плода. На какво се основаваше равин Ишмаел? Защото се казва (Берешит 9:6): Проливащият кръвта на човек в човека, кръвта му също ще се пролее. Що за човек е това в човека? Той казал, че това е плодът в утробата на майката.“
Освен това Мишне Тора казва (Кодексът на Мишне Тора от религиозните закони, Законите на кралете и техните войни 10:11 – Маймонид (Рамбам)):
„Бейт-дин (съд – превод от библейски) на Израел е длъжен да подготви съдии за „заселниците“ (потомците на Ной, които имат право да живеят в земята на Израел – бел. авт.), така че те да ги съдят според тези закони, за да не се извращава светът. Ако съдът на Израел намери за възможно да им назначи съдии измежду тях – те ги назначават. Ако сметнат за необходимо да им назначат съдии от Израел – те го правят .“
Коментарът на Радбез пояснява, че ако те сами не са създали съд за себе си или ако сред тях не е имало някой с необходимите знания, тогава съдът на Израел е длъжен да подготви съдии за тях. Нека се спрем на това по-подробно.
Назначаване на съдии
Кандидатът за длъжността съдия се обучава и след това внимателно се тества за компетентност в три области: познаване на Тора в областите, подходящи за Бней Ноах, разсъдливост и способност за преценка. Ако има необходимите способности и ниво на знания, тогава преди да получи назначението, друг съдия, му обявява: „Вие се назначавате за съдия“.
Човекът, който е назначил неквалифициран съдия, се приравнява на този, който е посадил ашера (специален вид дърво, засадено от идолопоклонниците близо до техните храмове). Тъй като, подобно на идолопоклонството, нарушаването на справедливостта води до отделяне от Шхина (ясно разкриване на Божественото присъствие – превод от библейски). И точно както идолът е фалшива интерпретация на Божественото, така и неопитен или нечестен съдия е вид карикатура на концепцията за справедливост.
Имаше шест стъпала, водещи до съдийското място на цар Соломон, представляващи шестте забрани:
1. Не извращавайте справедливостта;
2. Когато съдите, не бъдете благосклонни към някой от страните по делото;
3. Не вземайте подкупи;
4. Не садете Ашера – тоест не назначавайте недостойни съдии, защото този, който назначава неквалифициран съдия, се оприличава на човек, който сади Ашера;
5. Не издигайте мацева (сграда за идолопоклоннически ритуали) – тоест не назначавайте хора, които не се страхуват от Всевишния, на поста старейшини;
6. Не принасяйте в жертва животни с пороци – тоест молете се с пълна концентрация и усърдно изучавайте Тора.
Общи указания за съдиите
Съдията трябва да си представи, че над него е издигнат меч, а под него лежи Гехином (ад превод от библейски). Ако възнамерява да съди справедливо, то нито едното, нито другото ще го настигнат. В противен случай и двете наказания ще го застигнат.
Съдията не трябва да се страхува да вземе неправилно решение поради липса на факти. Той носи отговорност само за предоставената му информация.
Съдията се смята за помощник на Б-г в акта на сътворението и се сравнява с небесния свод.
Един съдия не може да базира мнението си на мнението на по-авторитетен съдия или на мнозинство от съдии, заявявайки: „Тяхното решение е несъмнено справедливо“. Съдията е длъжен сам да разбере делото и да реши според съвестта си, дори ако неговото решение не съвпада с решението на мнозинството от съдиите. И ако мнозинството не е съгласно с неговото мнение, той не носи отговорност за последствията. Може спокойно да действа противно на мнозинството, тъй като „мнозинството от хората следват съветите на ецер ара (зла склонност – превод от библейски)“ (Р. Ицхак Петерсбургер).
Докато провежда процеса, е необходимо да се обърнете към подсъдимия: „Стани, еди кой си! И, прав, слушай свидетелските показания. Ти не стоиш пред нас, а пред Този, който създаде Вселената.“
Съдиите се подпомагат от шотрим (съдебни изпълнители – преведено от библейски), които следят за изпълнението на решението на съдиите.
Тора казва (Шмот 23:7): „Стой далеч от неправдата“. Съдията е инструктиран да избягва всичко, което може да изкриви правилността на неговата преценка.
Много е важно да се предотвратява нечестното съдийство. Ако съдията (или свидетелят) е сигурен, че някой от колегите му е нечестен, тогава той трябва да се откаже да сътрудничи с него.
Ако съдията има впечатлението, че свидетелите лъжат, но не може да докаже това, той трябва да напусне съдебното заседание, но не и да одобри присъдата. Нека не казва: „Аз не нося отговорност за това, вината пада върху свидетелите“.
Съдия, който осъзнава, че е направил грешка, не трябва да търси доказателства в подкрепа на неверните си твърдения, с цел да избегне признаването на грешката си.
Ако лице, представляващо едната страна в процеса, е облечено елегантно, а другото е в дрипи, тогава и на двамата трябва да се нареди да се облекат еднакво за съда, за да не се отрази това на обективността на съдията.
И също така всяка страна трябва да има еднакво време да изложи аргументите и възраженията си, за да не се случи, не дай си Боже, да не прекъснат важен човек, а да кажат на простия: По накратко.“
Тора казва (Шмот 23:8; Второзаконие 16:19): „И не вземайте подкуп.“ На съдията е забранено да приема подаръци от която и да е от страните по делото. Той е длъжен да откаже, дори ако подаръкът е бил представен със съзнанието, че ще съди справедливо, и дори ако има твърдото намерение да съди правилно въпреки подаръка. Подкупът, освен материално изражение, включва всякакви услуги или ласкателства, които съдията може да получи или чуе от една от страните.
Трябва да внимава да съди по дела, в които според мъдреците съдията може да бъде най-малкото предубеден. Природата на подкупа е такава, че насърчава съдията да се идентифицира с даващия. Даващият подкуп търпи едно от следните наказания: той или губи яснота на съзнанието, или обеднява, така че трябва да проси милостиня, или губи зрението си.
Съдията е длъжен да предотвратява беззаконието в обществото или поне да протестира срещу него. Ако мълчи, когато трябва да протестира, чака го небесно наказание.
Забранено е ругаенето или хуленето на съдията.
Свидетелски показания
На съдията е забранено да изслушва аргументите на едната от страните в отсъствието на другата. И двете страни трябва да присъстват едновременно.
Тора казва (Шемот 23:7): „Не убивайте невинния и праведния“. Ако съдът постанови смъртна присъда и след това някой представи нови аргументи в полза на осъдения или ако самият той представи нови аргументи в своя защита, делото се възобновява, дори ако осъденият вече е бил доведен на мястото на изпълнение. Случаят ще се гледа толкова пъти, колкото са съществените аргументи. Но ако човек бъде оправдан в съда, тогава делото му не се възобновява, дори ако се намерят нови доказателства за вината му.
Забранено е изпълнението на смъртна присъда въз основа на косвени доказателства, дори те да са очевидни и несъмнени. Решението, според закона на Тора, може да бъде взето само въз основа на показанията на свидетел, който е видял престъплението със собствените си очи.
Съдията трябва да изслуша преките показания на едно лице. Свидетелските показания на посредници и косвени доказателства не се приемат. Ако след внимателно разглеждане на доказателствата съдията установи, че доказателствата са верни, следва присъда.
Съдът не може да изслушва показанията на злодей, тоест например човек, който пуска добитъка си да пасе в чужда нива, както и професионален комарджия – според списъка, съставен от мъдреците.
Не може да основавате решението си на косвени доказателства, слухове или писмени показания – само устни показания на очевидец, дошъл в съда.
Свидетелят се разпитва внимателно от съдията. Халаха (практическото право) изисква ясна процедура за кръстосан разпит. Ако свидетелят дава фалшиви показания толкова убедително, че дори разпитът не разкрива измама, тогава Тора не държи съдията отговорен за скритите факти, които той не е могъл да разкрие. И ако в резултат на това човек е бил осъден на смърт, това означава, че върху него е лежал друг грях и по този начин Б-г го е лишил от живота му.
Ако има двама свидетели и те дават противоположни свидетелства за събитието, нито едно от показанията не се приема. Но ако вторият докаже, че първият не е бил на местопрестъплението, въпреки че твърди това, тогава се приемат показанията на втория, при условие че той е преминал задоволително съдебната проверка. Свидетелят не може да свидетелства за себе си, следователно първият не може да прави такива изявления. Но той може да се защити, като доведе трети свидетел, който да потвърди присъствието му на местопрестъплението.
Лъжливият свидетел може да бъде обявен за ед зомем (свидетел-злоумишленик – превод от библейски). Той трябва да се осъди на същото наказание, каквото е искал да наложи на жертвата си. И това е, ако злоумишления свидетеля е разкрит преди жертвата да бъде екзекутирана. Ако злонамереността на свидетеля се разкрие след изпълнение на съдебната присъда, тогава той получава четиридесет удара с камшик за лъжливи показания. В Тора се казва (Деварим 19:19): „Направи с него това, което е планирал да направи с брат си“ – тоест те биват наказани за замисъла, но не и постфактум.
Автор и източник: 7for70.net
Превод:bneinoah-bg.com