В описанието на различните жертви Тората нарича жертвите за вина (Ашам) и жертвите за грях (Хатат) с възвишеното определение „Светина над светините / Светая светих“ (Кодеш Кодашим). Обратно, мирните жертви (Шламим) са определени като „леки светини“(Кодашим калим), което показва по-ниско ниво на святост. Абарбанел пита: Защо Ашам и Хатат са удостоени с по-високо звание от Шламим, които изглеждат също толкова святи?
Той отговаря, че Ашам и Хатат се принасят от хора, които са съгрешили и искат да се покаят. Следователно, те са „върнали се към Бога“ (баалей тшува), чиито жертви са особено скъпи за Него. От друга страна, Шламим се принасят от праведници, които не са грешили, затова те са на по-ниско ниво. Тази идея е изразена в Талмуда, който учи, че „съвършеният праведник (цадик гамур) не може да застане на мястото на баал тшува“. Съответно, обяснява Абарбанел, жертвите на баал тшува постигат по-висока степен на святост от тези на праведника и са достойни да бъдат наречени Кодеш Кодашим.
Защо баал тшува се счита за по-висок от праведника?
Обичайният отговор е, че той е преодолял своята негативна наклонност много повече от праведника и затова заслужава по-голяма награда, въз основа на принципа „лефум цаара агра“ — „според страданието е наградата“.
При Мегадим предлага друг интересен подход. Той отбелязва, че Гемарата казва, че когато човек се покае от любов, миналите му грехове се превръщат в изпълнени заповеди. Следователно, всичките му действия — било изпълнени заповеди или грехове — стават изпълнени заповеди. Обяснението може да бъде, че осъзнаването на миналите грехове дава на баал тшува допълнителна мотивация да успее в бъдеще. Освен това, това ще всели в него по-дълбока омраза към греха, тъй като той има личен опит с вредата, която той причинява. Праведникът няма тези предимства — само миналите му заповеди остават заповеди, но няма грехове, които да се превърнат в такива, и за него е трудно да развие същата омраза към грехове, в които никога не е падал.
Рави Йоханан Цвайг предлага още една разлика между баал тшува и праведника, като дава ново обяснение на два въпроса на Раавад към Рамбам в Хилхот Авода Зара. Рамбам описва как по времето на Авраам идолопоклонството е било всеобщо. Почти целият свят, с изключение на Шем, Евер и техните ученици, е бил политеистичен. Младият Авраам започнал да поставя под въпрос тази вярва и стигнал до заключението, че има един Всемогъщ и Всеблаг Създател — Рамбам посочва, че Авраам достигнал това прозрение на 40 години. Оттогава той активно проповядвал идеята за етичен монотеизъм и успял да повлияе на много хора да се променят.
Раавад задава два въпроса към разказа на Рамбам:
1. Той цитира учение на Хазал, което твърди, че Авраам разпознал Създателя си на 3 години. Това се извежда от числовата стойност (гематрия) на думата „Екев“ (172) в израза „Екев ашер шама Авраам беКоли“ („Защото Авраам послуша гласа Ми“). Мъдреците казват, че Авраам бил верен на Бога през 172 от 175-те години на живота си, т.е. от 3-годишна възраст.
2. Раавад отбелязва, че Рамбам пренебрегва факта, че Шем и Евер били по-стари от Авраам и преподавали Тора в своите йешиви. Защо тогава, според Рамбам, само Авраам успял да промени теологичните възгледи на света?
Рави Цвайг разрешава тези проблеми с аналогия: Ако някой иска да убеди пушач да откаже цигарите, но самият той никога не е пушил, пушачът вероятно няма да го послуша. Той може да използва най-красноречиви аргументи, но тъй като не е изпитвал „удоволствието“ от пушенето, пушачът няма да повярва, че наистина разбира предизвикателствата. Обратно, бивш пушач, който е преодолял зависимостта, ще бъде много по-убедителен.
По същия начин бивш идолопоклонник като Авраам е бил по-ефективен в създаването на нова религия и убеждаването на другите да изоставят грешните си вярвания, отколкото Шем и Евер, които никога не са служили на идоли. Подобно, баал тшува често е по-успешен в това да покаже на другите „светлината“, отколкото някой, който е „религиозен от рождение“. Както казва Рави Исахар Франд:
„На човек, който е ‘религиозен от рождение’, свободният дух ще каже: ‘Какво ти знаеш? Никога не си опитвал удоволствието от яденето на морски деликатеси! Никога не си изживявал удоволствията на живота! Какво разбираш от начин на живот, който носи удовлетворение и щастие?’ Някой, който е ‘бил там, изживял го’ и може с убеденост да каже: ‘Това е много по-добър живот’, е човек, когото свободолюбивият ще изслуша.“
Шем и Евер никога не били опитвали идолопоклонство, докато Авраам — да. Той превърнал първите си 40 години на теологични заблуди в положителен опит, за да може да се свързва с хората и да им показва истината.
Това също обяснява привидното противоречие за възрастта, на която Авраам открил Бога. Вярно е, че той разпознал Създателя на 40, но тъй като преосмислил целия си живот, за да окаже духовно влияние, може да се каже, че през 172 години от живота си „послушваше гласа на Бога“. Възвръщайки се назад от 40-годишна възраст, той превърнал всичките си преживявания (от 3-годишна възраст, когато придобил разум) в духовно положителен опит. Счита се, че е открил Бога на 3 години, защото използвал годините между 3 и 40, за да убеждава другите в лъжата на идолопоклонството, благодарение на собствения си опит с неговия провал.
Тези идеи се отнасят за всеки в днешно време, дори за родени в религиозност. Според мъдреците, баал тшува е всеки, който някога е съгрешил и се е покаял, докато праведникът никога не е грешил. Всички в това поколение са баалей тшува и могат да използват своите грешни моменти по позитивен начин — като мотивация да избягват греха в бъдеще и да помагат на другите чрез своя опит. Дано всички се удостоим да превърнем миналото си в добро.
раби Йонатан Гефен
Източник- https://sukkatshalom-bneinoach.com/