Заглавието на последната глава, която завършва книгата Шмот, „Пкудей“ (изчисления), добре отразява описаните в нея изчисления на злато, сребро и мед, събрани за изграждането на Мишкана и изработването на необходимите предмети.
Въпреки това, трябва да се отбележи, че използваната тук дума „мифкад“ в смисъл на изчисление, преброяване, обикновено се използва за хора в смисъл на допитване, проверка, а по-рядко за неодушевени предмети. Но изглежда, че Мишканът, в който пребивава Шехина – Божественото присъствие, е достоен изчислението на предметите в него да бъде приравнено на допитване при хора.
Този момент отбелязва Сфорно (Овадия бен Яаков Сфорно, ивр. עובדיה ספורנו; 1475 г., Чезена – 1550 г., Болоня – равин, известен коментатор на Танаха, философ и лекар) и ето неговите думи: „За всеки от предметите на Мишкана е казано „поименно пребройте принадлежностите, поверени им за пренасяне… чрез Итамар“ (Бемидбар 4:32). И е казано „поименно“ – защото всеки от тях беше достоен да бъде наречен със собствено име.“
А какво говореха присмехулниците на това поколение?
Самото подробно изчисление обаче предизвиква недоумение – защо е необходимо, след като трите предишни глави, Трума, Тецаве и Ваякхел, вече описват подробно Мишкана и неговите принадлежности? Защо е нужно повторно да се връщаме към темата, за да се подведе черта? Нима Моше, освен всички останали задължения, трябва да се занимава и със счетоводство? И изобщо, правилно ли е духовните лидери да бъдат изтощени от преброяване на изразходваните материали, средства и т.н.?
Разбира се, може да се опитаме да намерим скрит смисъл и намеци в самите цифри, но мидрашът Танхума (име на два агадични сборника към Тората, единият от които е публикуван за пръв път в Цариград през 1522 г.) дава просто и много житейско обяснение за отчета, който представя Моше, вярно както за онова поколение, така и за следващите:
„Защо Моше дава отчет пред тях, след като Светият, благословено да бъде Името Му, напълно се доверява на него, както е казано: „Не така слугата Ми, Моше. В целия Ми дом той е доверен“ (Бемидбар 12:7)? Но Моше чул израилтяните да говорят зад гърба му: „Вижте колко е затлъстял Моше, сигурно яде и пие на наша сметка. Всичко, което има, е от нас.“ А друг отговаря: „А ти как мислиш – този, който управлява изграждането на целия Мишкан, няма ли да се обогати на наша сметка?“
Моше, чул това, им казал: „Ще видите, щом приключи строежът на Мишкана, ще ви представя пълен отчет.“ Затова е казано: „Ето изчисленията (за строежа) на Мишкана.““
Според това обяснение се изрисува тъжна картина – „празните хора“ седят и злословят за Моше без основание. А Моше дължи ли им отчет? Отговорът на мидраша е категоричен – да, и от такива хора не трябва да се обръща гръб, защото подобни има във всяко общество, а пренебрежението към тях може да доведе до това техните думи да проникнат в съзнанието на мнозина.
Затова е грешка общественият деец да се задоволява само с убеждението, че действията му са правилни и се извършват в Името на Небесата. Той сам трябва да изпълни заповедта: „И бъдете чисти пред Бога и Израиля“ (Бемидбар 32:22), дори когато става въпрос за него самия.
Гемара в трактат Йома извежда от този стих, че всички, ангажирани с обществени задачи, трябва да ги изпълняват старателно и да отчитат точно пред обществото, за да не дават повод за подозрения. Тя дава следните примери:
„Семейство Гармо било известно с умението си да приготвя хляба за приносшението (виж Шмот 25:23-30)… но в дома им никога не се е намирал чисто нарязан хляб, за да не казват – от приготвянето на хляба за приносшението се издържат. Семейство Автинас било известно с изработването на благовония… но от дома им никога не излизала благоуханна булка, за да не казват – от благовонията се облагородяват. Всичко това, за да се изпълни казаното: „И бъдете чисти пред Бога и Израиля“ (Йома 38А).
Скромният отговор на Хана
Но не само обществените деятели трябва да отстраняват подозренията към себе си. Това правило важи за всеки човек, и Гемара в трактат Брахот го учи от историята с Хана, майката на Шмуел.
В началото на книгата Шмуел се разказва как Хана излива скръбта си в молитва в Мишкана в Шило, което предизвиква подозрението у първосвещеника Ели – да не би да е пияна:
„А Хана говореше в сърцето си: само устните й се движеха, а гласът й не се чуваше. И Ели я сметна за пияна. И Ели й рече: До кога ще си пияна?“ (Шмуел I 1:12-13).
Изглежда, Хана, чиста душа и намерения, несправедливо обвинена от Ели ха-кохен, би могла да пренебрегне обидните му думи, смятайки, че старецът не разбира болката на бездетна жена. Но тя постъпва различно и му отговаря смирено:
„Аз съм жена, скърбяща духом, не съм пила вино или сикер, а изливам душата си пред Господа“ (там же, 16).
Раби Елиезер поучава от примирителните думи на Хана в трактат Брахот: „Оттук научаваме, че всеки, който е подозиран в нещо, което не е извършил, трябва да се оправдае.“
На пръв поглед изглежда, че раби Елиезер се грижи само за доброто име на подозирания, което може да пострада, ако не даде отговор. Но при по-внимателно разглеждане се вижда, че има и друг аспект – този, който подозира. Ако подозираният не се оправдае, той може да стане причина обвиняващият го да бъде наказан за „лъжовно обвинение“, дори физически. Защото сме учили, че „онзи, който подозира честни хора, бива наказван физически.“
Затова скромният отговор на Хана е достоен за възхищение и уважение – в него се крие голяма смелост и житейска мъдрост, от която можем да научим не само правилата на молитвата, но и на достойно поведение.
Заключение
Горното важи за всички времена и хора, но значението му нараства особено по време на изграждането на Мишкана, тъй като условието за пребиваването на Шехина в него е доверието и уважението между всички части на народа.
Излиза, че крайъгълният камък на историята е поставен още в началото. Самият факт, че Моше представя подробен отчет – „Ето изчисленията за Мишкана, преброени по заповед на Моше“, създава атмосфера на доверие дори сред „проблемните“ части от народа. Така целият народ заслужава присъствието на Шехина – „Славата Господна изпълни скинията“ (Шмот 40:38).
Равин Ханан Порат
по книгата „Малко светлина“ מעט מן האור
lilmod.ru
Предоставил- Валентин Боянов