«И рече Моисей на синовете на Израел: Вижте, Господ призова по име Бецалел, син на Ури, син на Хур, от коляното на Йехуда» (Изход 35:30).
Равин Ицхак каза: «Не се назначава ръководител (парнас) за обществото, без предварително да се посъветваш с тях. Както е казано: „Вижте, Господ призова по име Бецалел“. Господ каза на Моисей – подходящ ли ти е Бецалел? Той отговори – Владетелю на световете, ако Теб Ти подходящ, на мен не би ли трябвало да ми подхожда? Той му каза – въпреки това, обяви го на тях (на синовете на Израел). Той отиде и обяви на Израел. Те му казаха – ако на теб и на Светия, благословено да е Името Му, той подхожда – на нас няма ли да ни подхожда?» (трактат Брахот 55А).
Има такива, които при споменаването на думата „демокрация“ си изкривяват лицата и ги обзема гадене, сякаш са чули нещо грубо и неприемливо, коренящо се изключително в нееврейската култура и нямащо място в еврейската традиция. Обаче горното изказване на равин Ицхак в трактата Брахот свидетелства за обратното, като категорично твърди: „Не се назначава управител (парнас) за обществото, без предварително да се посъветваш с тях.“ И очевидният смисъл на това твърдение е, че не се назначава глава на общността без обществото да одобри това назначение. А в случай на липса на такова съгласие, такова назначение няма да има сила. Тоест, именно обществото е това, което избира своя глава. Колко това положение на нещата отговаря на демократичния принцип на властта! И това е пример за демокрация от Тората.
„Царя, когото избере Господ, твоят Бог“
Въпреки това, може да се каже, че избирането на Бецалел не отговаря на принципите на свободните избори в нашето време, защото кандидатурата на Бецалел е предложена на народа от „уважаема избирателна комисия“, състояща се от Господ и Моисей, нашия учител, и на народа, по същество, оставаше само да одобри назначението, докато в нашето време няма „указания отгоре“ и откъде тогава следва, че разглежданият процес наистина е демократичен?
За да разберем този въпрос, трябва да разгледаме „историята с царя“ от книгата Дварим, където е написано: „Тогава постави над себе си цар, когото избере Господ, твоят Бог. Из средата на братята си постави над себе си цар; не можеш да поставиш над себе си чужденец, който не е твой брат“ (Дварим 17:15).
На пръв поглед изглежда, че както при назначението на Бецалел, така и при избора на цар е необходимо съгласието на народа – „постави над себе си цар“ по указание отгоре „…когото избере Господ, твоят Бог“. Но тогава излиза, че този стих съдържа вътрешно противоречие. Ако Всевишният избира царя, защо тогава е необходимо това допълнително условие „не можеш да поставиш над себе си чужденец, който не е твой брат“? Дали Всевишният се нуждае от допълнителни указания кого да избира?
С този въпрос се занимава Рамбан (Нахманид), и ето неговите думи: „Смисълът на израза „когото избере Господ, твоят Бог“ според коментаторите (Ибн Езра) е, че царят ще бъде избран чрез слово на пророка или чрез отговора на „урим и тумим“ (предмети, споменати в Тората, чрез които първосвещеникът от името на народа или царя се допитваше до Всевишния)… тоест Той ще избере, а не ти. А коментарът Сифри казва: „когото избере Господ, твоят Бог“ – чрез слово на пророка. Но тогава какъв е смисълът на предупреждението „не можеш да поставиш над себе си чужденец, който не е твой брат“, защото Той би ли избрал чужденец?“
Рамбан дава три отговора на този сложен въпрос, като първият от тях е следният: „Но според нашите мъдреци тук има скрито условие (тоест две възможности, дори ако не са изрично посочени в текста на Писанието) – постави над себе си цар, когото избере Господ – ако можеш да изпълниш това, Той ще ти отговори чрез пророка, но във всеки случай – никога не можеш да поставиш над себе си чужденец. Тоест: да, наистина може да има ситуация, в която няма да удостоиш Божествено указание кого да избереш, но това не те освобождава от задължението да назначиш цар, като вземеш най-доброто възможно решение и спазиш допълнителното условие „не можеш да поставиш над себе си чужденец“.“
Тоест, и в историята с избора на царя се убедихме, че избирането на глава е в ръцете на обществото – или чрез одобрение на избора, предложен отгоре, или чрез първоначален демократичен процес.
**Какви са критериите за народен лидер?**
Но какви са критериите за избора на лидер в случай, че липсва специфично указание „отгоре“? И може ли да се ограничим само с едно условие – невъзможността за избиране на чужденец?
На този аспект на избора отговаря Рамбан във втория си отговор, и ето неговите поучителни думи: „Най-първоначалното разбиране (пшат) на стиха „Постави над себе си цар, когото избере Господ, твоят Бог“ – е изборът на цар, когото Господ, твоят Бог, желае, защото Той избра Израил, и царят трябва да води избрания народ от Неговите избраници, а не от средата на народите-идолопоклонници.“ В този коментар Рамбан обяснява израза „когото избере Господ, твоят Бог“ по начин, различен от приетия – Писанието няма предвид, че Всевишният „лично“ ще избере цар за теб, а че върху теб (върху народа) лежи задължението да избереш цар **в Името на Небесата**, т.е. основното съображение при вземането на това решение е, че избраният от теб цар ще намери „милост в очите на Всевишния“, тоест Той би го избрал. И оттук казаното „не можеш да поставиш над себе си чужденец“ става ясно – тъй като той е нежелан в Неговите очи.
Това важно положение, според което трябва да се стремим да отговаряме на желанието на Всевишния при избора на лидер от няколко кандидати, дори ако няма „пряко указание“ отгоре, естествено задължава установяването на критерии, според които да се провери кой е най-подходящият ръководител.
И така коментира рав Кук думите на равин Ицхак от трактата Брахот: „Не се назначава управител (парнас) за обществото, без предварително да се посъветваш с него.“ Тук равин Ицхак уточнява процедурата на назначаване, която произтича от Светия, благословен да е Той, към Моисей и от Моисей към Израел, като при това подчертава три изисквания, които се поставят пред ръководителя: управителят (парнас) – основното достойнство, което го отличава, трябва да се корени в неговите вътрешни качества, главното от които е чистотата на намеренията и възвишеността на неговите постъпки, които произтичат от възвишеността на душата му и високите морални достойнства. При това той трябва да притежава способности за комуникация с масите, като неговите начини на управление трябва да са приемливи за тях, и в това се крие идеята за царствуването в народа. При това всички необходими качества могат да бъдат разделени на три групи:
**Първо** – вътрешна святост и чистота на душата, които са открити само за Този, който „познава сърцето на всеки“.
**Второ** – дълбока мъдрост, необходима за правилното управление на всички слоеве на обществото.
**Трето** – харизма – способността да води народа.
При това рав Кук подчертава, че тези три критерия за избора на ръководител трябва да бъдат изложени точно в тази последователност, в противен случай е възможно изкривяване на пътищата на управление. В светлината на всичко казано, рав подвежда черта и установява практически правила: „И това ще бъде за известно на всички поколения, за да определят как да избират ръководител, въз основа на наличието у него на следните качества, подредени в тази последователност – справедливост, мъдрост и приемливост в очите на народа. И очевидно е, че ние разглеждаме ръководител, който е достоен, преди всичко, от гледна точка на неговите норми на поведение за служене на Всевишния, след това, притежаващ необикновена мъдрост, и накрая – притежаващ впечатляващи качества за комуникация с народа.“
Разбира се, важно е да се отбележи, че дори след тези ясни препоръки, не винаги е лесно да се ориентираме в избора на правилното ръководство. Има сложни периоди, например, свързани с военна опасност, когато от лидера се изисква преди всичко **мъжество** и **самообладание**, способност да спаси народа, подобно на библейския Ифтах в неговото поколение, въпреки че може би той има недостатъци в други качества.
Но във всеки случай, при всяка ситуация, основното изискване за избор **в Името на Небесата** не се отменя. Това означава, че лидерът трябва да бъде избран **за благото на народа и държавата**, а не въз основа на лични или тесни секторални интереси. Това е основният принцип, който трябва да ръководи избора на ръководство, независимо от обстоятелствата.
Равин Ханан Порат
lilmod.ru
Предоставил Валентин Боянов