Влиянието на средата и възпитанието, както и всякакви „неврофизиологични фактори“ върху човешкото поведение е силно преувеличено от съвременната наука. Защо?
Ако човек е продукт на своята среда, тогава може ли да бъде съден за добри или лоши постъпки, защото той реализира само това, което му е заложено?
Този въпрос засяга една от централните теми на еврейската философия – проблема за свободата на избора, наградата и наказанието. Тази тема е бездънна и безгранична, както всичко в Тора. Нека се опитаме малко да го разберем на най-простото ниво на разбиране.
И така, от една страна човекът е продукт на своята среда и свободен да избира, от друга. Как да примирим тези противоположности? На първо място отбелязваме, че влиянието на средата и възпитанието, както и всякакви „неврофизиологични фактори” върху човешкото поведение е силно преувеличено от съвременната наука. Защото човечеството – и учените също са хора! – не искат да носят отговорност за своите постъпки. По-просто – пълна „обусловеност“ – и никаква отговорност! Всъщност всичко е много по-сложно. Несъмнено възпитанието и средата, в която човек расте, е най-важният фактор за формирането на личността. Но дали е единственият?
Много преди да има истинска свобода на избора, детето вече има различни душевни наклонности. Един растящ човек е изложен на хиляди влияния от всички страни. Кое от тях ще формира неговата личност зависи от наклона на душата му. Различните деца се влияят по различен начин от родители, учители, приятели и т.н. Единият от двамата братя решава да повтори родителския път, другият – да тръгне в обратна посока (спомнете си Яков и Исав; там наследствеността, средата и възпитанието бяха абсолютно еднакви…). И когато човек стане възрастен, винаги е възможна преоценка на ценностите и промяна в жизнения път. Така че психически и физически здрави хора, които „нямат никакъв шанс“ не съществуват.
Но затова у всеки човек има свой собствен „обхват на избор“. Има действия, които явно не са в този „обхват“. Например яденето на свинско за един „средностатистически“ религиозен евреин явно е под нивото му. Но същият „средностатистически“ евреин не е в състояние да изучава Тора по 20 часа на ден. Това е над неговото ниво. И в някои отношения той трябва постоянно активно да избира. Например, да каже благословия за храната на глас, ясно и в същото време да мисли с благодарност към Всемогъщия, Който ни дава храна, или да го смотолеви под носа си и след това да не помни дали изобщо го е казал. „Диапазонът на избор“ на всеки човек зависи от неговото духовно ниво.
Парадоксално, но в същото време нивото му зависи от собствения му избор. Ако човек съзнателно се приучава към добри дела, работи върху характера си, стреми се да се доближи до служба на Всемогъщия, нивото му съответно нараства. И ако той пасивно се „пусне по течението“ на живота, казвайки: „Така съм роден“ и не се опитва да стане по-добър, „течението“ го отнася надолу … Разбира се, много от нивото и действията му зависят както от възпитанието, така и от средата, както и от ценностите, които са му били внушени. Всевишният съди всеки човек според неговото лично ниво и работата му върху себе си. Човек, който е бил на много ниско ниво, не може да бъде съден за най-ужасните (от наша гледна точка) дела. Но за това, че не се опитва да стане поне малко по-добър, ще го съдят! А с праведните, напротив, изисква се много строго дори за онези действия, които биха били нормални за нас. Защото техният „диапазон на избор“ е много по-висок от нашия.
Във Върховния съд цари абсолютна справедливост и всеки е възнаграден според това, което е бил – мяра за мяра. Но какво да кажем за нас, хората, когато видим нечии действия? Сега няма да обсъждаме темата за съдилищата, които Тора реши да установи за евреи и неевреи – това заслужава отделна дискусия. Сега нека се докоснем до „общественото мнение“ или обсъждането на битово ниво.
Тора казва: „По справедливост съди своя ближен“. По справедливост, това означава, да се взимат впредвид всички по-горе – условия, „обхват на избор“, специфични обстоятелства, възпитание, наследственост … Ясно е, че това е невъзможно – ние не сме пророци! Нашите мъдреци обясняват: по справедливост – това е „лекаф ехут“, към оправданието! Тоест винаги трябва да мислим, че има неизвестни за нас обстоятелства, които оправдават този акт. Там, където не може да има абсолютна справедливост, или оправдавайте, или изобщо не съдете! Който съди другите „лекаф ехут“ и във Върховния съд – мяра за мяра! ще бъде съден по-меко.
Автор
Мириам Климовская
Източник- toldot.com
Превод: bneinoah-bg.com