וַיִּזְכֹּ֤ר אֱלֹהִים֙ אֶת־נֹ֔חַ וְאֵ֤ת כׇּל־הַֽחַיָּה֙ וְאֶת־כׇּל־הַבְּהֵמָ֔ה אֲשֶׁ֥ר אִתּ֖וֹ בַּתֵּבָ֑ה וַיַּעֲבֵ֨ר אֱלֹהִ֥ים ר֙וּחַ֙ עַל־הָאָ֔רֶץ וַיָּשֹׁ֖כּוּ הַמָּֽיִם׃
„И си спомни Елоким за Ноах и за всички животни, и за всички добитъци, които бяха с него в ковчега, и Бог накара вятър да премине над земята, и водите започнаха да спадат.“
Защо беше нужно Бог да си спомни, че Ноах (заедно със своята съпруга, децата си и техните съпруги) прекара цяла година, като обслужваше цялото животинско царство в ковчега, като им „прислугваше“, след като Бог никога не забравя нищо? Красивият образ на „прислужник“ тук показва, че Ноах е изпълнил Божията воля – да се грижи за животните в ковчега. Чрез изпълнението на тази задача той донесе частица от Божественото в ковчега.
Фразата в Тора иска да подчертае, че най-голямата грижа на Бог е била за Ноах, а не за бозайниците…
Но Танахът можеше да използва и друга дума вместо „си спомни“. Радак, един от еврейските мъдреци, ни обръща внимание, че когато Тора използва думата „спомни си“ за Бог, това е стилистична фигура, позволяваща на читателя да си представи, че сега ще бъде описано действие на Бог, което винаги е било налице, но за Ноах е било скрито.
Бог щеше да спаси Ноах и да го изведе от ковчега в обновен свят. Но за Ноах, докато беше в ковчега, това още не беше ясно, още не беше видимо. Той можеше само да се надява и да вярва, че спасението ще дойде. Сега настъпва моментът, когато Ноах започва да вижда и да преживява, че неговата надежда и вяра се сбъдват.
Същото важи и за хората на Ноах. Всички ние съзнателно избрахме да търсим сигурност в ковчега. Не в физически ковчег — въпреки че с покачването на морското равнище това също не е толкова нелепо — а в духовен ковчег. Но какво е духовен ковчег? Тук искам да направя малко отклонение в иврит…
Думата за ковчег на иврит е тева (תֵּבָה). Открих, че тази дума може да се преведе също като „дума“. Например, ивритският израз за „акроним“ е рашей тевот – „глави на думи“ (ראשי תבות), което също се пише в съвременния иврит като ראשי תיבות. Това ме впечатли, защото нормалната дума за „дума“ е мила (מילה). Това ме накара да се замисля.
Думата תבה често се появява в Писанието като хатева – „ковчегът“. Написана така, тя има числова стойност (гематрия) 412. Думата байт (בית – „дом“) също има числова стойност 412. И това виждаме в образа на ковчега: той е дом за Ноах, семейството му и животните – дом, в който те могат да живеят в безопасност по време на потопа.
Може да се мисли за най-малката буква, йуд (י), като символ на Името на Бог. Спомнете си, че четирибуквеното Име на Бог започва с йуд. Един дом е истински дом само ако Бог е също там. Така и ковчегът – ковчегът на Ноах можеше да бъде истински дом само ако Бог беше с тях, ако присъстваше в живота на Ноах чрез неговото упование в Него.
Ако вземем това йуд от думата байт и го добавим към тева, няма да се пише תבה, а תיבה. (Това е граматически правилен, но не много често срещан правопис). Използвайки обичайната гематрия, числовата стойност на תיבה е 417. Но ако използваме метода на обратната гематрия (Avgad), получаваме числова стойност 314.
Това е същата числова стойност като Тора (Тора – תורה), когато използваме метода Avgad (314), докато в класическата гематрия стойността на תורה е 611. И това ни връща към другото значение на думата тева — „дума“. Защото върховното Слово е Словото на Бог – Неговата Тора, чрез която Той се разкрива.
Ноах знаеше, че е в безопасност в ковчега, знаеше, че е в безопасност в Божията Тора.
Същото важи и за нас. Когато се свързваме с Бог чрез Неговото Слово, чрез Неговата Тора, когато се потапяме в 7-те Ноахидски закона, ние се чувстваме в безопасност и, като Ноах, можем да се доверим, че Бог ще ни изведе към обновен свят. Още тук и сега – защото ще се научим да виждаме Неговата помощ и напътствие – но също и в бъдещия свят. Свят, който Той обеща на тези, които са в ковчега.
И тази Негова обещана помощ Той ще си спомни. Нашето спасение е факт, също както спасението на Ноах беше факт — просто още не е напълно видимо. Не защото го няма, а защото е все още скрито от нашите очи. Но това, което окото още не вижда, понякога може да се усети — както не можем да видим вятъра, но можем да го почувстваме.
В Битие 1 четем: „и духът на Елоким се носеше над повърхността на водите“ – това е началото на сътворението. В Битие 8 четем: „и Бог накара дух да мине над земята“ – началото на обновен свят. И така ние знаем, че Духът на Елоким духа и днес и че бъдещият Свят ще дойде. Виждаме това, защото се изпълнява пророчеството на Исая 56:7:
כִּ֣י בֵיתִ֔י בֵּית-תְּפִלָּ֥ה יִקָּרֵ֖א לְכׇל-הָעַמִּֽים
„Защото домът Ми ще се нарече дом на молитва за всички народи.“
Когато се чувстваме сигурни в ковчега – в тева, когато изграждаме връзка с Бог чрез Неговата Тора, Неговото Слово, ние желаем да отидем в Неговия Дом, за да Му се поклоним.
Както беше споменато по-горе, обичайното ивритско слово за „дума“ е мила. Когато се молим на Бог, го правим чрез словото – чрез устата си. Ивритската дума за „уста“ е пе (פה). Използвайки класическата гематрия, и мила, и пе имат числова стойност 85. Оттук научаваме колко важно е не само да се молим в сърцето си, но и да произнасяме молитвата с уста.
И ние ще Му се покланяме — не само в този живот, в този свят, но и в бъдещия обновен Свят. Това е Неговото обещание към онези, които живеят според Неговата воля и спазват Неговите закони. Защото който се храни от Дървото на Живота, ще има живот לעלם – завинаги, което също има стойност 85, а 85 умножено по 2 е 170.
Да възхваляваме и да Му се покланяме е най-лесно, когато опознаем Него — чрез Неговата Тора и чрез четене на вдъхновяващи книги.
Автор – Анжелика Сейболтс