Пътища на мира и доброто – 31.Булка и младоженец

Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър

Голяма заповед е да се танцува, свири и радваш на сватбата – за да доставиш истинска радост на младоженците.

Организацията на хупа (сватбената церемония под венчален балдахин) е една от най-важните заповеди, установени от мъдреците на Израел. Тя не се изчерпва само с финансова или логистична подкрепа. Задължението е да се създаде радостна, празнична атмосфера и да се направи всичко възможно, за да се зарадват младоженците.

Дори и онези, които се занимават с постоянно изучаване на Тора, трябва да прекъснат, за да се включат в тази заповед – защото колкото повече хора участват, толкова по-величествена е самата заповед.

Според някои мнения, не само пряк свидетел трябва да прекъсне учене, а дори и този, който е чул от другите за предстояща сватба – дори ако не е роднина или близък приятел на младоженците. В големите градове, където почти всеки ден има сватби, тази строгост не се прилага – особено не за учащи и преподаватели в ешиви и други учебни институции, които следват определен дневен режим. Но ако човек е получил лично покана, добре е да се постарае да присъства на церемонията.

2. Един от елементите на тази заповед е ахнасат кала – съпровождането на невестата от дома на баща ѝ до мястото, където ще се състои сватбената церемония. Днес тази част се изпълнява основно от жени. Мъжете могат да изпълнят заповедта, когато съпровождат младоженеца при бедекен – обредът по покриване на лицето на невестата с воал. Женихът се приближава до невестата, уверява се, че това наистина е тя, и я покрива с воала.

Има и мнение, според което самото приближаване на важни личности към невестата, а след това тяхното завръщане към мястото на церемонията, също се счита за изпълнение на заповедта.

3. В Тора е написано, че сам Всевишният е украсил Хава преди да я доведе при Адам. Оттук мъдреците учат, че дори важен и високопоставен човек трябва лично да помага на младоженците и да участва в тяхната радост.

4. Известно е, че по времето на Храма едни мъдреци се занимавали с украсяването на сватбения балдахин (хупа), както и на самия младоженец, а други звънели с малки камбанки пред него.
Но след разрушаването на Храма мъдреците постановили да се прекратят тези обичаи.
Също така забранили да се слага на невестата златна или сребърна корона по време на седемте дни празнуване след сватбата (шева брахот) Относно корона от плат, украсена със злато или сребро, мненията са различни. Причината за тези забрани е траурът за разрушения Храм и изгнанието на еврейския народ.

5. Голяма заповед е да се танцува, свири и радваш на сватбата – за да се донесе истинска радост на младоженците. Също така е прието да се казват на младоженеца хубави думи за невестата и да се хвали – дори ако тя не е известна с красота или добродетели.

В Талмуда се разказва как раби Йеуда бар Илай танцувал пред невеста с миртова клонка и пеел: „Кала наа ве-хасуда“ („Невеста приятна и добродетелна“). А рав Шмуел, син на рав Ицхак, танцувал с три миртови клонки и ги подхвърлял нагоре като жонгльор.

Тези традиции не са останали в миналото. Разказват, че праведникът раби Ицхак Блазер винаги отговарял на сватбени покани. Когато намирал подходящ момент, се качвал на масата, танцувал пред младоженците и пеел. Внасял живот и радост във въздуха, повдигайки настроението на всички присъстващи.

Дори на сватбата на своя близък приятел раби Нафтали Амстердам, който се женел повторно на над 70-годишна възраст, той се държал по същия начин. Когато го попитали защо толкова се старае, при положение че става дума за възрастна двойка, той отговорил: „Нима има разлика между млади и възрастни, когато става дума за заповедта да веселиш младоженци?“

22 декември – 21 юни

6. Мъдреците са казали: „Смята се, че този, който се наслаждава на сватбена трапеза, но не весели младоженците, постъпва неправилно.“ И обратното – онзи, който весели младоженците, се удостоява с мъдростта на Тората. Той е сравняван с човек, който принася благодарствена жертва в Храма и възстановява разрушения Йерусалим.

Според някои мнения, дори ако човек само присъства на мястото, където се провежда сватба, но не участва в самата трапеза, пак е длъжен да се включи в радостта.

В градчето Елкост, до Ковно, живеел един млад мъж, който решил да напусне своята работа и изцяло да се посвети на изучаването на Тора. Дотогава той се занимавал с мазилки и боядисване и никога не се бил учил, а сега неговото „работно място“ станала синагогата. Всеки ден той изучавал Тора, а няколко праведни жени му носели храна.

След време му предложили шидух (предложение за женитба), а сватбата трябвало да се състои в друг град. Рав Ицхак Блазер лично пътувал до тази сватба. Когато местният равин го видял, бил силно изненадан. Забелязвайки това, рав Блазер обяснил: „В този случай заповедта ‘гмилут хасадим’ – да помагаш на другия – е изключително велика. Ние дори не можем да си представим с какви заслуги тя дарява човека.“

След завръщането на рав Блазер у дома, му съобщили, че детето му е глътнало монета и тя се е заклещила в гърлото му. Лекарите се опитвали да я извадят или да я придвижат надолу, но без успех. И изведнъж, още преди рав Ицхак да се прибере, детето самó погълнало монетата, и всичко завършило благополучно.

Когато научил за това, равинът веднага свързал случилото се със своето решение да отиде на сватбата. Той бил уверен, че именно изпълнената заповед „гмилут хасадим“ е спасила детето му.

23 декември – 22 юни

7. Въпреки че танцуването пред невестата е голяма заповед, много знатни познавачи на Тората не разрешават на мъж да танцува с невестата, дори ако държат двата края на дълъг шал.
Но ако човек го прави с намерение да изпълни заповедта, като съблюдава всички правила за скромност, не се счита за задължително да бъде спиран. Също така е забранено на мъж да гледа внимателно невестата.

8. Макар че има заповед да се радват младоженците, сватбеното празненство не бива да се превръща в лекомислено и безогледно веселие. Трябва да се внимава мъжете да останат от своята страна, а жените от своята – по време на танците и трапезата.

Мъдреците пишат, че трапеза, на която мъже и жени седят заедно без разделение, вече не се счита за свята или заповедна, независимо от повода, по който е организирана. Такива неща често водят до прекалено свободно общуване между половете и до нарушаване на заповеди от Тората.

9. Бащата има заповед да помогне на сина или дъщерята при организирането на сватбата.
За тази цел е позволено дори да се приемат дарения.

10. Смята се за голяма заповед да се намери подходящ партньор за мъж или жена.
Същото важи и за всякаква помощ в организацията на сватбата и в материалната подкрепа на младото семейство с най-необходимото – дрехи, дом, съдове, мебели и др.

Ако човек е изключително беден, дори е нужно да му се помогне да осигури всичко необходимо за семейния живот, включително и квартира – преди изобщо да се пристъпи към сватба.

Ако в касата на синагогата или в благотворителните фондове останат средства, най-доброто е да бъдат използвани за сватбени нужди на бедни момичета. Ако общината няма достатъчно средства, за да помогне на сираци за сватбени разходи, е позволено дори да се продаде синагога, свитък на Тора или други свети предмети.

Някога Виленският Гаон получил писмо от евреин в малкия град Кайдан, който описвал своята бедност и страдание. Той имал десет дъщери, и най-голямата отдавна трябвало да се омъжи, но нямал никакви средства да ѝ помогне. Във Вилнюс нямал никого и затова се обърнал към Виленския Гаон.

Великият мъдрец сам нямал достатъчно пари, за да изхрани децата си, но с необикновена отдаденост се заел със задачата да събере нужната сума. В крайна сметка, благодарение на неговите усилия, и десетте дъщери били омъжени успешно.

Източник – toldot.com