Лицето на винаги радостния човек свети, светлина струи от него, тялото му е здраво и старостта не идва бързо при него, както се казва: „Радостното сърце осветява света“.
Радостта /симха/ идва при човека в резултат на спокойствието на ума и липсата на проблеми. Човек винаги е щастлив, ако постигне това, което иска и нищо неприятно не му се случва. Лицето на човек, който винаги е радостен, блести, светлината излиза от него, тялото му е здраво и старостта не идва при него бързо, както се казва: „Радостното сърце осветява света“ (Притчи 17; 22) . От радостта на човека идва смеха, но мъдрият човек не трябва да се отдава много на смях, защото със смеха идва и лекомислието, както се казва: „Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. ” (Еклесиаст 7:6).
И вече беше казано, че неуместният смях е един от признаците на глупост. Моралният човек няма да се смее на събрание, защото се казва, че смехът намалява страха от Всевишния. Защо? Защото докато се смее, човек не може да насочи мислите си към страх от Всевишния. И няма да има страх от Всевишния, ако се смее, забавлява се на разходка или играе на зарове. Затова трябва да дисциплинирате сина си, за да не се забавлява твърде много, за да не си намери учител или приятел, който прекалено много се развлича. Както е писано: „Не седях в събрание на веселящите се, Нито се радвах с тях“ (Еремия 15; 17); и е писано: „От всяка скръб има полза“ (Притчи 14:23).
Много злини се крият в забавлението и смеха. Например, ако някой се радва на падението на ближния си, когато му се случи беда. За това е казано: „Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.“ (Притчи 24:17). И още по-лошо е, ако някой се радва, че на ближният му не му се дава да служи на Всевишния или че ближният му знае малко. Трябва да разберете: слуга, който вярно служи на царя, се разстройва, когато вижда онези, които се бунтуват срещу неговия господар, хулят го и го позорят. Тогава е верен слуга!
Той е длъжен да ги упрекне и да им заяви, че са неблагодарни, долни и нищожни. Но ако слугата се радва, когато види унижението и позора на своя господар, той не е верен слуга! Той е „съдружник на унищожителя“ и ще понесе своята вина. И е писано: „Всевишният желае онези, които Му се боят” (Псалми 147:11), а волята на онзи, който се радва на падането на друг, не съвпада с волята на Всевишния. Ето за какво се моли равин Нехуния бен-а-Кане: „Нека моите другари не се спъват, не грешат в учението си и да им се радвам и да не греша в моето учение, и нека те да се радват за мен” (Брахот 28b).
Равин Нехуния бен-ха-Кане се молеше за това, защото виждаше колко често човек се радва на грешката на друг и заради собствената си слава се радва на победата си в научен спор. Дори някои сериозни хора не обръщат внимание на това! И всеки, чиято воля съответства на волята на Всевишния, трябва да съжалява, ако Неговата воля не бъде изпълнена. И нека човек се моли дори за ненавистника си, за да служи на Създателя. В благословиите “Ата Хонен” / “Ти даваш разум” / и “Ашивену” / “Върни ни” /, и “Слах лану” / “Прости ни” /, и във всичките “Осемнадесет благословии” / “Шмоне-есре”/ Човек трябва да се моли за всички евреи, както приятели, така и врагове.
Защото човек може да се моли „Рофе Холим” /„Изцеление на болния”/ и да произнася други благословии, но не и да желае изцеление на своя ненавистник. И тъй като такова желание често съблазнява сърцата на хората, а самите хора не винаги го усещат, нека кажем, за да предупредим страхуващите се от Всевишния: подгответе сърцето си за Всевишния с истинско намерение да излеете душата си пред Всевишния за всички евреи, и за приятелите ти, и за враговете ти. Така ще изпълните заповедта „Обичай ближния си като себе си“ (Левит 19: 18), и е казани „Но чистите по сърце ще добавят усърдие“ (Йов 17: 9).
Има и други лоши прояви на радостта и смеха. Ето някой се смее на човек, който е внимателен в служенето на Всевишния и изпълнява Неговите заповеди. В това има четири вида зло. Първият вид: присмивателят лишава душата си от светлината на заповедите, защото ако се смее на тези, които спазват заповедите и ги презира, заповедите ще му се сторят достойни за присмех. Втори вид: може да се случи така, че праведният да не понесе присмеха и да престане да бъде праведен. Трети вид: тези, които не са се опитали да следват пътищата на Всевишния, поради присмех няма да могат да се покаят и ще останат в тъмнина през всичките си дни. Така присмивателят не само лишава ближния си от голямото благо, което очаква праведния, но и го хвърля в подземния свят – и този присмивач се излага на наказание за това, че е накарал мнозина да съгрешат.
Четвъртият вид е, че такъв присмехулник е като разбойник на кръстопът, който отрязва краката на онези, които носят дарове на царя. Този човек е ненавистник и враг на царя и злото, което произтича от него, е много голямо.
Има радост, горчива. Ето някой, който развратничи, граби и върши други престъпления, и се радва на изпълнението на злите си желания. За такива хора се казва: „На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите“ (Притчи 2:14). И тяхното наказание е в ада!
И има смесена радост, тя обгръща всички заповеди в дим и кара сърцата на хората да забравят страха от Всевишния. Това са тези, които се напиват и се веселят в кръчмата – какви са последствията от това веселие? Скръбта ще последва, защото много нещастия идват поради радостта и смеха на празника. Кой е по-мъдър в мъдростта от Шломо бен Давид който каза: „Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.” (Притчи 23; 29-30).
И пророкът каза: „Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!“; и каза: „ И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.”; и каза: „ Затова Моят народ ще отиде в плен, тъй като нямат познание за Господа. Неговите велможи ще гладуват, а множеството хора ще страда от жажда.,“; и каза: „Затова преизподнята се е разширила и е разтворила безмерно устата си. И техните велможи и множеството видни хора ще слязат в нея, както и шумът им, и радостният вик.“ (Исая 5: 11-14). И той каза: „Но и тези се опиха с вино и се замаяха от силно питие. Свещеник и пророк се опиха с питие и се замаяха от вино. Съмняват се във виденията си и се колебаят в присъдата си” (пак там, 28; 7).
Виждате колко е вредно виното! И е писано: „Виното е подигравателно, старото вино е насилствено и всеки, който се увлече от него, е неразумен“ (Притчи 20:1). Защото виното кара човека да се присмива, да вика и да бърбори, а който се увлича от виното, няма да добави към мъдростта си. Нашият учител, равин Моше Бен Маймон, написа: „Посещението на събиране на онези, които са се събрали на опияняваща напитка, трябва да бъде по-срамно за вас, отколкото посещението на събиране на онези, които са изложили своя срам. Защото пиянството е едно от лошите дела: то те лишава от ума, с който те е надарил Всевишния.”
Но пиенето на вино в умерени количества е много полезно, когато отговаря на обичая на разумните хора. Шломо каза: „Дайте старо вино на загиващия и вино на тези, чиито сърца са огорчени. Нека такъв пийне и забрави своята беднотия, и да не си спомня вече за своята мъка.” (Притчи 31; 6-7). И също така е казано за виното: „Веселящо Всевишния [1] и хората“ (Шофтим 9:13) и е написано: „И вино, което радва сърцето на човека“ (Псалми 104:15) , и също така е написано: „Защото любовта ти е по-желателна от вино.” (Песен на песните 1; 2), и се казва: „И устните ти са като добро вино” (пак там 7: 10). Всичко, което беше казано, е похвала за виното, когато се използва умерено, според мярката на мъдрия.
Те пият толкова вино, че разумът им да победи виното, но не толкова, че виното да победи разума им. И пият в определено време, пият с приятели, които ги обичат, с благочестиви и праведни, а не с скитници и глупаци. Защото виното добавя мъдрост към тези, които се придържат към „дървото на живота“[2]. Виното ще придаде мъдрост на мъдрия човек, но ще увеличи глупостта на глупака; любовта на влюбения ще се поднови и омразата на врага ще събуди; То ще отвори ръката на щедрия, но ще закорави сърцето на скъперника.
Ето едно правило за пиещия вино: направете виното лекарство, което лекува безпокойството, за да можете да бъдете по-силни в изучаването на Закона, за да може да го изучавате с радост. Докато човек се притеснява, не може да учи. А съдиите, склонни към безпокойство, не могат да вземат правилното решение. Безпокойството затруднява концентрацията в молитва. Ако се обърнете към разтревожен човек с молба да направи добро, как той може да изпълни молбата? Безпокойството му отнема силите. И е писано: „В благодатно време ти отговорих“ (Исая 49:8). Така че нека мъдрият човек да действа в съответствие с това, когато пие вино. И трябва да се пазите от пиенето на много вино, за да не се налага да отменяте работа и други дейности.
Освен това трябва да се пазите много от пиенето, че поради това да не трябва да отмените обучението или молитвата си или дори да се забавлявате до степен на лекомислие. И никой да не пие толкова много, че да загуби имота си, или да се кара с приятел, или да счупи домакинските съдове. И нека не пие толкова много, че в опиянението си да разкрие свои или чужди тайни. Ако пиете така, виното ще ви стане отвратително.
Дори и на празниците, за които е писано: „И веселете се пред Всевишния” (Второзаконие 12:18) и още: „И на празниците си веселете се” (пак там 16:14), – и на празниците не удължавайте пиенето на вино със смях и лекомислие, защото се казва: „Защото не служихте на Всевишния с радост и доброта“ (пак там, 28; 47). От това можете да разберете, че ни е заповядано само такова веселие, което съдържа служба на Създателя. Невъзможно е да служиш на Всевишния пиян, несериозен и смеейки се.
От качеството на радостта зависи заповедта за признаване и оправдаване на присъдата на Всевишния, независимо какво се случва с човек. Както е казано: „И ще познаеш в сърцето си, че Всевишният те наставлява, както човек наставлява сина си” (Второзаконие 8:5). И ако след покаянието положението на човек се влоши, е заповядано да се мисли, че това е за доброто на човека.
Защото преди да се покае, Всевишният го е възнаграждавал за изпълнение на заповедите и е губил своя дял в бъдещия свят, както е казано: „И въздаващ на мразещите Го / на този свят / за да ги погуби / в бъдещият свят /” (там 7; 10). Точно както Той възнаграждава онези, които Го мразят, така Той наказва онези в този свят, които Го обичат, за греховете, които са извършили, за да могат да останат праведни и готови за живот в бъдещия свят. И всичко това зависи от качеството на радостта, тоест от факта, че човек се радва на съдбата, която Всевишният му е дал.
Но как да постигнеш радост от съдбата си, да приемеш злото с радост, както човек приема доброто – това изисква, първо, голямо доверие във Всевишния; второ, дълбока вяра; трето, разум; четвърто, умереност, тоест способността да се задоволяваш с малко. Мъдрецът казал: „Всеки има нужда от ограда, помощ и подкрепа, за да могат да се изпълнят добрите му дела.“ Какво означава „ограда“? Това е постоянно упование във Всевишния, както е казано: „Прехвърлете бремето си на Всевишния и Той ще ви храни” (Псалми 55; 23). Какво е упование? Какво кара човек да се уповава на Всевишния? Вярата във Всевишния. И тъй като човек вярва във Всевишния, вярва, че всичките му успехи в този и в бъдещия свят идват от Него и от никой друг, той е склонен да Го обича с цялото си сърце.
Какво е вяра? Какъв е човека, който вярва напълно, с пълна вяра? Това е човек, който не се страхува от нищо лошо и с радост приема всичко, което му се случва. Той е като роб, който знае, че господарят му е щедър и милостив и плаща много на тези, които вършат волята му. Той поверява на слугите си трудна и тежка работа, но за сметка на това проявява към тях много доброта, издига ги и ги извисява. Те щяха да станат негови съветници, да се хранят на масата му и да се возят в колесницата му и той щеше да ги постави начело на държавата.
Няма съмнение, че робът, който знае това за своя господар, ще се откаже от всичко, за да изпълни радостно волята на своя господар. И въпреки че работата е много тежка, той помни ползата, която ще получи чрез тази работа. И роб, който вижда как господарят му лишава робите си и знае, че господарят му е скъперник и че има повече работа и проблеми, отколкото заплата, такъв роб работи за господаря си неохотно и с горчиво съжаление.
И този, който напълно вярва в своя Създател, вярва, че Той е благ и милостив повече от всеки милостив човек, че Той е праведен Съдия и всичко, което Той прави на човека, води до негово добро, за да му даде голяма награда за всичко, изстрадано заради Неговото велико Име. И за всяка работа за Него, за служба в Неговото Име, Той ще даде големи добрини в бъдещия свят, пълен с благодат. /За Навуходоносор четем: той беше удостоен с величие и чест, защото направи три стъпки за славата на Всевишния (Синедрион 96а). И ние четем нещо подобно за Исав: той и неговите потомци бяха удостоени с величие в този свят, защото Исав почиташе баща си. Така беше и с мнозина./ Несъмнено, ако човек вярва с цялото си сърце, ще се зарадва на всяка присъда на Всевишния. Защото кой не се радва, ако му вземат медна стотинка и му дадат в замяна златно кюлче?
Уповаването във Всевишния ще доведе до безстрашието на този, който вярва във Всевишния с пълна вяра и твърдо се доверява на Него. Той няма да се страхува от никаква заплаха, произтичаща от човек, и в името на благоволението на човек няма да се поклони на никого. Той ще служи само на Създателя. Той няма да разчита на никой друг, няма да се съгласи с никого за това, което противоречи на служенето на Създателя. Те няма да го уплашат и той няма да се страхува от речите им срещу него. И ако трябва да упрекне онези, които противоречат на служението, той няма да се страхува да оскърби честта им, ако трябва да ги засрами – няма да се срамува и лъжите им няма да скрие.
Както каза пророкът: „И Всевишния ми помага, така че не се срамувам, затова направих лицето си като кремък и знам, че няма да бъда посрамен“ (Исая 50: 7). Упованието във Всевишния ще доведе до факта, че този, който се доверява на Него, ще освободи мислите си от ежедневните дела и ще ги насочи към Учението и служението. И човек трябва да изучава мнения и разсъждения, които укрепват сърцето му в необходимостта да живее с пълно доверие във Всевишния. Ето първото размишление: човек трябва ясно да знае и разбира, че Всевишния съжалява човека повече, отколкото всеки друг в света ще го съжали, и Той жали човека както тайно, така и явно. И дори ако човек не се грижи за себе си, както трябва, Всевишния го съжалява и го защитава от опасности, както е казано: „Всевишния защитава глупавите“ (Псалми 116; 6).
Второто размишление: всички блага, които човек получава от баща си и майка си, от братя, роднини и от приятели – всичко това е от Всевишния, а те са само пратеници на Създателя, благословен да бъде Той.
Трето размишление: трябва да знаете, че всички предоставени блага са безвъзмездно добро от Всевишния и това не означава, че човек е достоен за тези блага. Всевишния му прави добро не защото има нужда – това е безплатно добро (хесед) и милостиня (недава).
Четвърто разсъждение: човек трябва да знае, че всички негови дела имат мяра и предел и никой не може да добави или извади от предопределеното от Създателя; и колкото и малко да има човек, никой в света по собствена воля няма да увеличи малкото и няма да намали многото. И това, което е отредено да бъде по-късно, никой няма да пренесе във времето и никой няма да отложи онова, което е отредено да бъде по-рано – всичко според решението на Всевишния и според Неговата воля.
Пето разсъждение: човек трябва да знае, че Всевишния познава сърцето му, наблюдава мислите му и знае дали човек Му се доверява напълно и без измама. Слуга, който служи на господар от плът и кръв[3], може да измами своя господар. Слугата мрази господаря си, но господарят вярва, че слугата го обича с цялото си сърце. И като вярва, че слугата го обича, господарят му прави услуга. Създателят знае началото на сърцето и мислите, които са в човека. И Той знае какво е горе и какво е долу, Той знае вярата и неверието на човека и затова не бива да се опитвате да Го заблудите.
Шесто разсъждение: човек трябва да се ангажира да прави всичко, което Всевишният му е наредил, и да не прави нищо, за което Всевишният го е предупредил. Защото желае Създателят да направи това, в което той уповава на Него. Мъдреците казаха: „Вършете Неговата воля като своя собствена, тогава Той ще изпълни вашата воля като Своя собствена; унищожи твоето желание, което е противно на Неговото, тогава Той ще унищожи в другите желанието, което е противно на теб” (Авот 2:4).
Но който уповава на Всевишния и не изпълнява заповедите Му е престъпник и глупак! И за това се казва: „Защото каква е надеждата на лицемера – той ограбва и се надява, че Всевишният ще остави душата му на мира? Ще чуе ли Всевишният молитвата му, когато го сполети беда? (Йов 27; 8-9). И той казва: „Как? Крадете, убивайте, прелюбодействайте, кълнете се лъжливо и кадите на Ваал, и следвате чужди богове, които не сте познавали – Тогава идвате и заставате пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и казвате: ‘Спасени сме’, за да вършите всички тези отвратителни неща и казва: „Този дом, наречен с Моето име, стана ли вертеп на злодеи във вашите очи?“ (Еремия 7; 9-11).
Седмо размишление: човек трябва да знае, че Създателят го е създал способен на много занаяти и е установил, че човек може да печели храната си чрез тежък и упорит труд. И ако всички неща, храна и дрехи, бяха приготвени за човека и той не трябваше да работи, много заповеди биха били премахнати, например за милостинята, и нямаше да му е наредено да избягва грабеж, кражба и желание за чуждото. Ако всички човешки нужди се задоволяват без труд, как би възникнала страстта да се краде и граби? Но ако човек работи и премахва от себе си желанието да завладее чуждото, това означава, че той се доверява на Всевишният, а за него е казано: „Който уповава на Всевишния, е заобиколен от милост“ (Псалми 32: 10).
И Езекия, цар на Юда, скри Книгата на лекарствата (Брахот 10б), за да могат болните да се доверят на Всевишния, а не на лекарствата. И човек, който не изкарва прехраната си със своя занаят и упорита работа, би отхвърлил всичко добро и преследвал престъпленията, както е писано: „А Иесурун затлъстя и отхвърли” (Второзаконие 32:15); и мъдреците казаха: „Добре е изучаването на Учението да се съчетава с работа, защото това позволява на човек да напусне греховността“ (Авот 2; 2). Но Всевишния даде на човека два вида работа: едната е работа за храна, другата е работата по изучаване на Тора. И следователно човек трябва да се разпредели между тези работи: да отдели част от времето си за изучаване на Тора и част от времето си за своя занаят.
И вие трябва да се укрепите постоянно да извършвате и двата вида работа; в полза на себе си и вашето бъдеще. Така че единия вид работа да не навреди на другата, както се казва: „Баща ти не ядеше и не пиеше ли? Да! но той извършваше правосъдие и правда, Тогава благоденствуваше.“ (Еремия 22: 15); и казва: „Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото“ (Еклесиаст 7; 18). И трябва да се вярва, че Всевишния ще даде успех в занаята и бизнеса. Но не разчитайте на своя занаят и на вашите дела, а знайте, че вашият занаят и вашите дела са начинът, по който Всевишният ви дава храна. Мъж сече дървета с брадва. Но източникът на сила не е в брадвата, а в дърваря, а желязната брадва е само уред за сечене на дърво.
И човек, който има занаят или някакъв бизнес, с който издържа семейството си, не трябва да си мисли: „Ако не беше занаятът, щях да съм загубен!“ Нека се довери на Създателя и да си помисли: „Ако не беше работата, която върша, Създателят щеше да ми даде храна по друг начин.“ Защото всички човешки дела и нужди са в ръцете на Всевишния и Той има много пратеници, както е писано: „Защото няма пречка за Всевишния да спасява чрез мнозина или малцина“ (Шмуел I 14:6) ; и казва: „Защото Той ти дава силата да придобиваш богатство“ (Второзаконие 8:18); и казва: „Не чрез богатство и не чрез сила, а чрез Моя Дух“ (Захария 4:6).
И този, чийто живот и всичките му нужди зависят от някой човек, нека не се надява в сърцето си на този човек. Нека от дълбините на сърцето си напълно се довери на Създателя; и не само да говори за това, а да не го чувства така в душата си. Нека благодари и хвали Създателя, че не го е изоставил с милостта Си.
Ето един чудесен пример: стотина слепци вървят един след друг и всеки слага ръката си на рамото на онзи, който върви отпред. И начело им стои зрящ човек и той води всички след себе си. И всеки незрящ знае, че макар да слага ръка на рамото на приятел и той да го води, всъщност всички се протягат към зрящия, който е пред всички. И ако зрящият се отдалечи от тях, всички слепи ще се спънат и ще паднат. Вземете предвид това и помислете, че няма водач освен Всевишния и ние всички сме като слепци и всеки от нас разчита на помощта и подкрепата на друг слепец. Но спътникът е безсилен, ако не е Върховният водач, Който дава всичко и всичките Му дела са справедливи и не бива да се съмнявате в Неговата справедливост.
Както този, който получава храна, трябва да мисли за Всевишния, така и този, който помага за осигуряването на храна, не трябва да се гордее, че дава храна със собствената си сила, защото той е като слепец, който води друг слепец с помощта на зрящ водач. И за това е казано: „И ще водя слепите по пътека, която не са познавали, по пътеки, непознати за тях, ще ги водя“ (Исая 42:16); и казва: „А вие, слепи, вижте, за да видите“ и казва: „Кой е сляп освен Моя слуга и глух, освен Моя пратеник, когото изпращам? Кой е сляп като Мешулам и сляп като слугата на Всевишния?” (пак там 42; 18-19).
Всичко, за което човек трябва да се довери на Всевишния, се състои от осем части. Първото се отнася само за човешкото тяло; второто – за храната; третото се отнася до неговата съпруга, деца, роднини и приятели; четвъртото – сърцето и органите на тялото, вредите и ползите които касаят само вас; петото- органите на тялото, ползите и вредите които засягат другите; шестото- наградата в този свят; седмото – наградата в дните на Мошиах; осмото е наградата в отвъдния живот, която е запазена за праведните.
Първата част от упованието е тази, която се отнася до човешкото тяло. Това означава, че човек трябва напълно да се отдаде и да разчита на Неговата велика милост. Да знае и помни, че извън Неговата власт и преценка никой не може да го напътства и никой не може да измисли или да посъветва нещо. Въпреки че всички човешки органи са създадени от Него и продължителността на дните на човека зависи от присъдата на Създателя, човек трябва да се опита да осигури нуждите си и да се спаси, и да си състави лекарство. И нека се надява, че Всевишният ще го излекува, а лекарят и лекарствата са дошли при него от Всевишния.
Но нека не оставя това само на Всевишния. Нека не си казва: „Тъй като съм вързан от присъдата на Създателя, ще вървя по опасен път и ще пия отрова.“ В края на краищата е писано за пророк Шмуел, който каза: „Когато отида, Шаул ще чуе и ще ме убие“ (Шмуел I 16:2). И въпреки че той каза така, това не означава, че е имал малко вяра във Всевишният. И Всевишният му отговорил: „Вземи със себе си юница и кажи: „Дойдох да принеса жертва на Всевишния”” (пак там). А за онзи, който се излага на опасност, като казва: „Уповавам на Всевишния“, се казва: „А безумният самонадеяно се хвърля напред.“ (Притчи 14:16). И Тора ни предупреждава: „Не изпитвайте Всевишния“ (Второзаконие 6; 16). Който се излага на опасност, той се самоубива, така да се каже, неговото наказание е по-голямо от този, който убива други.
Вторият компонент на упованието е по отношение на печалбата /парнас/. Надявайте се, че Всевишният ще ви даде храна и това, от което се нуждаете, в достатъчна степен и не бързайте с времето и не преследвайте неща, които ви отвличат от изучаването на Учението. И когато човек уповава на Всевишния, той ще намери покой и душевен мир, и няма да гони излишното. Това, което може да намери в определен час, ще му бъде достатъчно. А в другото време той ще може да се опита да придобие живот в бъдещия свят.
И така мъдреците казаха: „Учете повече и правете по-малко бизнес“ (Нида 70б); „Направете Учението основно нещо, а делата второстепенни“ (Сифри Ваетанан 6; 7). И това е най-голямото изпитание за човек – многобройните ежедневни дела да не го объркат толкова много, че да забрави какво го чака накрая. Затова нека уповава на Всевишния: че Той ще му осигури необходимото и храната му и нека има свободни часове, за да се обърне към Всевишния.
Третият компонент на доверието е по отношение на съпругата, децата, роднините и приятелите. Нов заселник и чужденец, живеещ без жена, роднини и приятели – нека с доверие счита Всевишния за свой роднина и приятел, както е писано: „Това е моят любим и мой приятел“ (Песен на песните 5; 16). И нека мисли така: „Всеки, който има роднини, след известно време ще се озове в гроба и ще стане самотен странник; „Нито син, нито роднина, нито приятел няма да му помогне – и никой няма да бъде с него.“
И тогава нека помисли за себе си, че е свободен и от грижи за роднините, които разчитат на него – и нека смята това за благословия. Защото, ако имаше нещо общо с нещата на този свят, щеше да се тревожи много и нямаше да има мир. И ако той е зает с делата на бъдещето и с делата на заповедите и с насочване на мислите си само към Всевишния, умът му ще стане по-свободен и по-цялостен, когато е сам, без близките си. Няма никакво съмнение! Затова благочестивите /прушим/, които правеха всичко само в името на Всевишния, напуснаха домовете си и близките си и отидоха в планините, за да освободят умовете, сърцата и мислите си, за да служат на Всевишния. И ако този, който уповава на Всевишния, има жена, деца, роднини и приятели, които се нуждаят от него, нека уповава на Всевишния, че Той ще му даде сили да ги задоволи и да изпълни всичко, което е длъжен да направи за тях.
И нека се надява, че ще бъде с тях в съгласие и нека им покаже добри пътища по въпросите на Тора и служенето на Създателя. Но не защото очаква ползи от тях за това и не защото очаква почит, че им показват добри пътища, а не заради властта над тях – нека направи това в името на изпълнението на заповедта на Създателя. И нека си мисли, че е пратеник на Всевишния, изпратен да учи роднини и приятели. Но нека не приписва това на собствените си сили и ум и нека не се гордее с тях. И ако има нужда от близките си и те задоволяват нуждата му, нека смята, че те са пратеници на Всевишния, изпратени да задоволят нуждата му, и затова нека не разчита на тях. И ако поиска нещо и те откажат, нека не ги вини, а да мисли, че Всевишният има достатъчно пратеници, за да запълни това, което му липсва.
Четвъртата част от уповаването се отнася до задълженията на сърцето: човек пости и се моли и изпълнява всички други заповеди само в Името на Всевишния, като избягва греховете. Трябва да положи всички усилия, за да изпълни заповедите! Нека се моли с предано сърце, с чисти мисли, насочени към величието на Името на Всевишния. И в това трябва да се довери на Него и да Му се моли, за да му помогне и да му покаже прави пътища, както каза Давид: „Води ме в правдата Си и ме научи“ (Псалми 25:5); и казва: „Води ме по пътя на Твоите заповеди” (пак там, 119; 35); и казва: „Аз избрах пътя на вярата” (пак там, 119; 30).
Всичко това доказва, че преди всичко той е избрал да служи на Всевишния. И тогава той се помоли за две неща: първо, сърцето му да бъде укрепено в стремеж само към Всевишния и освободено от грижите на този свят; второто е за укрепване на тялото, за да има сила да върши добри дела. За това се казва: „Насочи ме по пътя на Твоите заповеди“ (пак там 119: 35), „Подкрепи ме и ще бъда спасен“ (пак там 119: 117) и много други подобни. И нека се уповава на Всевишния, че Той ще му помогне във всичко, което се отнася до тялото му и до стремежа на сърцето му само към Всевишния.
Петата част, която представлява доверието, се отнася до онези задължения на органите на тялото, които са свързани с правенето на добро на другите: например милостиня и обучение на ученици на мъдрост, учение за добро, предупреждение срещу злото, връщане на нечестивите при Всевишния, понасяйки присмеха им, когато наставлява за служба и заплашва за тяхното възмездие и наказание. И нека човек се опита с всички сили да изпълни тези дела и да се надява, че Всевишният ще му помогне и ще изпълни желанието си да се доближи до Всевишния с тези дела, защото тези дела трябва да се извършват не заради придобиването на слава и почести сред хората, не заради подкупите от хората и не заради властта над хората.
И нека се опита да скрие добрите си дела според силите си и ако въпреки всичко не може да ги скрие, тогава нека помни, че не може да има нито полза, нито вреда от творенията на Всевишния, но всичко е във властта на Създателя. И във всичко това нека уповава на Всевишния. И когато Всевишният му даде възможност да изпълни заповедта, нека знае, че това е благословия от Всевишния и дар от Него и нека не се радва, че хората го хвалят.
Шестата част от упованието се отнася до този свят. Това е надеждата на човек, че няма да изхарчи в този свят часта, който го очаква в бъдещия свят. И нека се довери на Него, че Той ще го защити от нещастията на света, от болести и от чума, и от меч, и от глад, и от други беди, които заплашват хората. Но, уповавайки, нека не разчита на добрите си дела, а да върши добрите си дела в Името на Всевишния, Който го възвиличи и въздигна на този свят и му показа добро. Няма нито един миг в целия му живот, в който Всевишният да не е проявил благост към него!
Нека си помисли, че ако добрите му дела бяха многократно по-големи, те нямаше да съставляват и едно от десет хиляди дела, които той е длъжен да извърши за всички благословии на Всевишния, получавани във всеки момент. И когато мисли за това, нека се уповава на милостта на Всевишния, Който дарява безплатна добрина и съжалява човека повече, отколкото заслужава. В Своята милост Той дава храна на влечугите, и на добитъка, и на животните, и на птиците, Той дава храна на целия свят, от най-големите животни до най-малките, и се смили над тях не заради добрите им дела, а поради Своята велика милост – и по същия начин Той ще се смили над него.
Това е седмата част от упованието – да се довериш на Царя на царете над царете, Който владее всичко, благословен да е, че в наши дни Той ще даде спасение на Израел и ще възстанови Йерусалим и Храма. И нека основната ви надежда не е да живеете в големия мир, който ще настъпи тогава, да ядете сочни плодове и да пиете сладко вино. Но нека най-важното е желанието да стигнете до тези дни, за да служите на Всевишния. Защото тогава Всевишният ще премахне злото от сърцата на Своя народ и всеки, голям и малък, ще познае Всевишния. И няма да имат пречки, нито чума, нито глад, нито война, нито беди, но всеки ще бъде свободен и ще постигне знанието на Всевишния в най-голяма степен.
И знанието ще нараства, както е писано: „Защото земята ще бъде пълна със знанието на Всевишния, както морето е пълно с води“ (Исая 11:9). Светът е такъв, че устните не могат да говорят за него и очите не могат да устоят на блясъка на красотата на праведния. Там няма храна и напитки. Но не трябва да се предполага, че след като там няма храна или напитки, това означава, че там няма удоволствие.
Трябва да разберете и да знаете: точно както рибата не познава удоволствието от летящата птица и птицата не познава удоволствието от плуващата риба, тъй като природата им е противоположна, птицата ще умре във водата, а рибата ще умре във въздуха, така и този, който живее в този свят, където душата е смесена с тялото, не може да познае истинското удоволствие на душата. Чувстваме само насладата на тялото, но не можем да усетим високата наслада на душата, не можем да я разберем – тя се познава само в резултат на много и дълги размисли. Защото ние сме в материалния свят и затова познаваме само преходното удоволствие на тялото. Удоволствието на душата е постоянно и непреходно. Между тези удоволствия няма връзка, общност или интимност.
Човек, който е удостоен след смъртта с най-високата степен на удоволствие, тоест удоволствието на душата, няма да обича удоволствията на тялото, точно както един крал няма да иска да свали дрехите на славата и честта, за да играе с деца на улицата. Но се случва малко дете да стане цар и безумието на детството да го завладее и то ще остави дрехите на царството, за да играе с децата. Защо? Защото той не разбира разликата и не може да различи тези два пътя, така както ние, често неспособни да различим удоволствията на този свят от духовния, даваме предпочитание на удоволствията на този свят пред удоволствията на света на бъдещето.
Но дори и в този свят може да научите за удоволствието на душата, как да се наслаждавате без храна и напитки. В какви случаи? Когато отмъщава на врагове и когато получава почит от хората, когато вижда нещо красиво и когато види любимия си син след дълго отсъствие, и когато чува добри новини, всичко това е удоволствие, което не се получава от храна и напитки .
И ако във видимия свят на телата душата се наслаждава на всичко това изброено, то представете си каква е насладата на душата, когато се издигне нагоре, където я очаква насладата от най-висшето сияние и „блясъка на Всевишния”! Тази наслада не може да се опише, не може да се сравни с никоя наслада на този свят, както каза пророкът, който се чудеше и дивеше на славата на бъдещия свят: „Колко е голямо благото, което съхраняваш за онези, които Ти се боят“ (Псалми 31:20). А за бъдещия свят, който е границата на всички хора, нека всеки се надява, че Всевишният ще го заведе в горния свят и няма да го отхвърли от Себе Си.
Но човек не трябва да се надява, без да е заслужил добри дела. Само когато човек се стреми да върши добри дела с всички сили, той се издига до съпътстващите нива на благочестие. Въпросът е, че той ще премахне любовта към този свят от сърцето си и ще придобие любов към Всевишния, и ще даде себе си за освещаването на Неговото име, и ще се радва в Него. И правейки това и вярвайки, че Творецът ще му покаже безвъзмездно добро, така както показа безвъзмездно добро на всички пророци и благочестиви, той е щастлив и щастлива е неговата участ! Упованието във Всевишния е много добра и голяма добродетел! И човек трябва да се потруди, да се поправи, преди да влезе в дълбините на упованието.
Този, който се доверява на Всевишния, е готов да получи милост, както е писано: „И който се уповава на Всевишния, милостта го заобикаля“ (Псалми 32:10). Защо се казва „заобикаля“? Защото този, който уповава на Всевишния, в някои случаи трябва да действа против собствената си изгода на този свят – той трябва да наставлява своите ближни и цялото общество, дори и да има страх, че ще навредят на тялото и имуществото му. И не трябва да разчита на помощта на роднини и приятели и да отказва да тръгне с тях, ако не следват добрия път, а не да ги ласкае. Той също така ще трябва да остави настрана много от делата на този свят и да освободи мислите си от суетата на света и да изучава Тора. Това изисква голямо упование! И затова се казва: „милост го обгражда“.
Уповаването е невъзможно без вяра, както е писано: „И на Тебе уповават онези, които знаят Твоето име“ (пак там, 9; 11). Тези, които познават Неговото велико име и са наясно с Неговото величие и сила, и вярват с цялото си сърце, те могат да Му се доверят, защото упованието и вярата са паралелни: ако няма вяра, няма упование, а ако няма упование, няма вяра. Вярата е началото на Закона, както е писано: „Аз съм Всевишният <…> да нямаш идоли“ (Изход 20; 2-3).
Каква полза от познаването на Тора, ако човек не вярва? А когато човек вярва от дълбините на сърцето си, че Създателят ще изпълни всичко, което е написано в Тора – ще накаже нечестивите и ще даде добра награда на тези, които изпълняват Закона – такъв човек спазва Закона. Крадците и разбойниците биха спрели да крадат и ограбват, ако знаеха, че ще бъдат убити за кражба и грабеж и няма да могат да избягат. Но крадците и разбойниците вярват, че ще бъдат спасени, затова правят каквото си искат. Знаейки и вярвайки в неизбежността на наказанието, което го очаква, нечестивият не би съгрешил.
Ето защо целият смисъл на Тора се състои във вярата, както е писано: „И праведният ще пребъде чрез вярата си” (Авакум 2:4). А за Авраам се казва: „И той повярва на Всевишния и Той му го счете за правда“ (Битие 15:6). А за всички останали добри дела, които е извършил Авраам, не се казва „правда”; а само за вяра. А за Мойсей е писано: „Той е верен в целия Ми дом” (Числа 12:7). И се казва в Мидраш: „Колко важна е вярата пред Всевишния се доказва от факта, че когато нашите предци повярваха, духът на пророчеството (руах а-кодеш) ги осени и те пееха, както е писано: „И те повярваха във Всевишния и в Мойсей, Неговия слуга ”(Изход 14; 31); и е написано (пак там 15:1): „Тогава Моше и Бней Израел запяха“ (Шмот Раба 22:3).“ И благодарение на вярата те бяха спасени, както е писано: „И хората повярваха“ (Изход 4:31); и още е казано: „Всеки, който приема една заповед с вяра, е достоен да бъде осенен от духа на пророчеството /руах ха-кодеш/. И изгнаниците ще се съберат, спечелили вяра, както се казва: „Погледни от висотата на вярата“ (Шир Хаширим 4; 8) и казва (Осия 2: 22): „И ще те сгодя за Мен в вяра” (Мехилта Бешалач, стр. 6).”
Сега да се обърнем отново към темата за радостта. Който вярва с цялото си сърце и се доверява на помощта на Твореца, винаги се радва и понася всички страдания, както болен, който приема горчиво лекарство за изцеление. Той е свободен от суетата на света и се задоволява с малкото, като казва: „Достатъчно ми е това, което ми е дал Създателят“. Погледнете и вижте: всичко съдържа радост. Защо? Защото човек, който се тревожи за грижите на този свят, няма мир в сърцето си през всичките си дни, безпокоейки се за печелене на пари и не се задоволява с това, което Всевишният му е дал. И който е доволен от своя дял, е богат, дори и да е беден, защото се радва на Всевишния, Който е негов дял и наследство, и е писано: „Моят дял е Всевишният“ ( Псалми 119; и е писано: „Всевишният е моя част и моя съдба“ (пак там, 16: 5), и също така е казано: „Нека се радват сърцата на тези, които се стремят към Всевишния“ (пак там, 105: 3 ).
Това достойнство се съдържа в душите на праведните, които са в съвършено удоволствие от служението и в голямата радост от своето откъснато уединение, както е казано: „ Веселете се в Всевишният и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.“ (пак там, 32; 11); и също така се казва: „Светлина се сее за праведните и радост за праведните“ (пак там, 97; 11). Затова нека всеки направи Учението своя радост. Изпълнявайки заповедите, нека се радва в сърцето си, че е достоен да бъде слуга на Всевишния Цар, Когото всички почитат. И Давид каза: „Радвам се на думите Ти като човек, който е намерил голяма плячка“ (пак там, 119; 162). Този, който изпълнява заповедите с радост, получава хилядократно по-голяма награда от този, за когото заповедите са бреме.
Авраам и Давид се занимаваха с Учението ден и нощ, изпълнявайки заповедите – прославяха и възхваляваха Всевишния с песни и химни, издигайки гласове от радост. Това е, когато човек успява във всичките си пътища и придобива добро разбиране! И Всевишният му дава духа на пророчеството /руах ха-кодеш/, и сърцето му се радва и се изпълва с любов към Всевишния, и душата му се весели. И Той му разкрива тайни и му позволява нови открития (хидушим), защото той се страхува от Всевишния и е прям и разумът влиза в него.
Шломо каза за това: „Душата ми напусна тялото, когато Той проговори“ (Песен на песните5; 6); „И вътрешността ми се радва, когато устните Ти говорят истина“ (Притчи 23:16). И Давид каза: „Благослови, душе моя“ (Псалми104:1). Защото душата принадлежи на по-високо и издигащо се ниво и, като научи тайната си, ще обикне своя Създател и ще събере съкровищата на Неговите заповеди. И като достигне подходящото за нея място и ниво, тя ще разпознае Неговото единство в своите скривалища и ще се радва в своите покои. По всяко време и всеки момент тя желае Неговата любов и Го помни през нощта на леглото си. Тогава Всевишния й изпраща желание за радост и сърцето й ще гори и ще пламне с голямо желание за любов, както е казано: „Ще се радвам на Всевишния, душата ми ще се радва в Него“ (Исая 61:10) . И щастлива е душата, удостоена с такава радост!
„Всевишния сияе с присъствието Си само от радост“ (Шабат 30б). И пророците не можеха да пророкуват, когато поискаха, но насочваха мислите си и се оттегляха в радост и веселие. Защото пророчеството не пада върху мързеливите и мрачните, то пада върху радостните. И учениците на пророците донесоха арфа и тамбури, и свирка, и лютня, и засвириха, и едва тогава поискаха пророчество, както е писано: „И когато свирачът започна да свири, пророческият дух го осени“ (Малахим II 3:15).
Славата на душата се прославя от славата на радостта, с която тя се радва на Всевишния. И блясъкът на нейния страх от Всевишния ще блесне, така че честта на нейната слава ще блести и светлината на нейния стремеж ще угоди на нейния Създател, в любящо желание за Най-висшето (ельон), тя ще се увенчае с короната на красотата на чистите и непорочни мисли и ще въздъхне с голямата радост на радостта си пред своя Най-висш възлюбен и ще се прилепи към Него чрез благодатта на Неговото благоволение и ще започне да разпознава добродетелите, чрез които човек може да получи светлината на живота.
Докато се издига, увеличава и приобщава, за да познае светостта на своя Създател, тя се прилепва в своята вярност към Създателя и се разпространява в радост и веселие и се разширява в своята радост. В този час тя е осветена от светостта на Светая Светих и става любима и угодна на Царя на царете, Светия, благословен да бъде Той, и става високо почитана, и е украсена и прославяна със славата на величието, мощта на силата, славата на любовта. И тогава Всевишният я избира, за да грее сиянието й, за да я въведе в покоите на сиянието и да я върже във възела на живота. Нека Милосърдният ни направи хора, които Му служат и които Му се радват!
Има и полза от радостта, за която говори Елияху, посочвайки двама и казвайки, че те ще бъдат достойни за живот в следващия свят, тъй като са били весели хора; направиха тъжния човек щастлив и се шегуваха със спорещите, докато не сключиха мир (Таанит 22a). Същото важи и за ученето: те започват с нещо забавно, за да отворят сърцето и ума, за да могат да учат с радост (Шабат 30б). Но не с мерзка или празна и безполезна радост, а с радостта, свързана със заповедите, която радва сърцето, както е писано: „Заповедите на Всевишния са прави, те доставят радост на сърцето“ (Псалми19: 9). Всичко това се съдържа в радостта от заповедта!
И когато и страдания да сполетят човек, той трябва да се радва, защото мъдреците са казали: „Страданието е сладко“ (Бава Меция 85a). И мъдреците също казаха: „Който се радва на страданието, носи спасение на света“ (Таанит 8а). Тренирайте устата си да казва: „И това е за добро“ (пак там, 21а) или: „Всичко, което Всевишният прави, е за добро“ (Брахот 60б), защото често се случва неприятностите да се окажат добри.
А стихът „Благодаря Ти, че си ми ядосан, защото гневът Ти ще утихне и Ти ще ме утешиш“ (Исая 12:1) мъдреците обясняват по този начин – това е като как двама души решават да плават на кораб, но единия от тях ранил крака си, така че не можел да плува, но неговият другар се качи на кораба. Първият се разстрои и започна да проклина деня си и след известно време научи, че този кораб е потънал и хората на него са загинали. И той започна да хвали Създателя, защото разбра, че случилото се с него е за негово спасение (Нида 31а). Затова нека се радва човек на страданията и щетите, които са му нанесени, защото не знае какво добро ще му донесе в бъдеще. Това направи Нахум Иш-Гамзо (Таанит 21а).
Да веселиш младоженеца и невестата е друга добра радост, както е казано: „Гласът на радостта и гласът на веселието е гласът на младоженеца и невестата“ (Еремия 7:34). Но трябва да се пазие от забавления с нецензурни думи, защото такава радост е мерзост, гнус и гниене, предизвикващи гняв!
И нека няма съвместно забавление между мъжете и жените, защото такава радост е лекомислие. Дори за времена на траур и скръб се казва: „Мъжете отделно и жените отделно“ (Сукка 52a), и още повече – по време на забавление; и се казва: „И ходете скромно“ (Михей 6:8) – когато придружавате изнасянето на починалия и когато придружавате булката под хупата (пак там, 49б).
Човек трябва да се радва в събота и празник, и на Пурим, защото всичко това е в памет на изхода от Египет и в памет на чудесата, които Всевишният извърши за онези, които Той избра. Затова се радвай в сърцето си, като си спомняш безвъзмездната доброта и милост и голямото благо, показано от Всевишният към онези, които вършат Неговата воля. И затова приготвят празнични ястия и обличат празнични дрехи и пият вино, за да веселят сърцето. Но радостта не трябва да бъде насочена към празната суета, а тази радост трябва да бъде насочена към любовта към Всевишният, наслаждавайки се на удоволствието от любовта на Създателя.
И нека се радват и веселят с радостта на Господа на всички, Който им заповяда да се радват и веселят в тези дни. И човек трябва да помни в онези дни за удоволствието от бъдещия свят, което е границата на удоволствието. И подобава на човек, когато се наслаждава, да си спомня за големите удоволствия и да жадува за тях, както е писано: “И ако наречеш съботата наслада, <…> ще бъдеш възнаграден с наслада пред Всевишния” (Исая 58; 13-14).
И наблюдавайки радостта на злосторниците и удоволствията на престъпниците, човек също трябва да се радва, казвайки: „Ако това е за онези, които престъпват Неговата воля, то многократно повече ще има за тези, които вършат Неговата воля“ (Макот 24b). Давид каза за това: „Ти даде на сърцето ми по-голяма радост, отколкото имаха те, когато хлябът и виното им се увеличиха“ (Псалми 4:8). Така беше и с поканените от царя гости. След като стигнаха до царския двор, те видяха кучета, които ядат гъски и кокошки. А гостите се зарадваха и казаха: „Ако е така за кучетата, то за нас, поканените на пиршество с царя, какво ще ни приготвят!“ (Мидраш Теилим 4; 8).
Не трябва да се радвате на пустите блага в този свят, защото този, който познава този свят, няма да се радва на неговото добро и на нищо друго освен това, което води до служене на Всевишния.
Изисква се човек много да внимава да не се радва на нещо, което е добро за него, но се обръща в зло за друг. Например, човек, който има много зърно, да не се радва на глада и покачването на цените на зърното, в името на собствената си изгода, не трябва да се радва на нещастието на мнозина. И също така, нека не се радва на смъртта на лицето, което наследява, или лицето, от чиято смърт ще получи някакви други облаги.
И в заключение: не се радвайте на нещастието на никого. За това се казва: „И обичай ближния си като себе си“ (Левит 19; 18). И нека приучи сърцето си да се радва на доброто на другия. И най-вече да се радва, когато види хора, които търсят поводи да изпълнят заповедите, за да изпълнят волята на Твореца, благословен да е Той.
Но не се весели и не пълни устата си със смях (Брахот 31а), защото в наше време всяка радост е помрачена. Защото в деня, когато Рабейну ХаКадош се засмя, бедата дойде в света (Недарим 50б). И равин Йирмия се опита да разсмее равин Зейра, но той не се засмя (Нида 23а).
Кога трябва да се радвате и да се смеете? Когато Шехина се върне в Сион, което ще бъде най-голямата радост, както е писано: „Тогава устните ни ще се изпълнят със смях и езиците ни с радост, тогава народите ще кажат: Всевишният извърши велики неща с тях“ (Псалми 126; 2).
[1.] Когато вино се излива върху олтара, Неговата воля се изпълнява.
[2] „Дървото на живота“, „етц Хаим“ това е Тора.
[3] Тоест на човек.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com