Познание за вярата 33. Тайната на наслаждението е анулирането на злото

За съществуването на злото и мисията на човека в света

Цел на творението: разкриване на анулирането на злото

Както беше обяснено, това разкритие е в основата на управлението на мазал, което не взема предвид действията на хората. Неговата крайна цел е да доведе мирозданието до разкритието на светлината, проникваща от тъмнината. Това е откровението, че злото е „голямото добро“ на мирозданието. За да стане това, злото трябва да бъде разкрито и укрепено до максималната възможна степен, във всички негови аспекти, така че светлината, която израства от него, да бъде възможно най-съвършена. И това е тайната на наслаждението от бъдещия свят.

Защото такава е основата на мирозданието, светът на метаморфозите, че всяко добро идва от обръщането на злото, а всяко усещане за наслада идва от запълването на недостатъка. Удоволствието от живота е отрицание на смъртта, удоволствието от мира и спокойствието е отрицание на злото и така във всичко, както казват мъдреците: „От гнева – благоволеене, от тъмнината – светлина, от злост – милосърдие, от отделението – приближаване, от падането – издигане.“

„И така е винаги във всички благословии и спасения, защото те излизат и се произвеждат чрез силите на Присъдата, които бяха разкрити и реализирани чрез самите бедствия, които бяха против тези благословии“ (Лешем, пак там.). Помислете върху това внимателно.

Доброто – от отричането на злото

Необходимо е да се разбере защо всъщност Творецът е направил света така, че доброто може да се разкрие и разбере само чрез отричане на злото.

Нека се опитаме да обясним корена на този проблем и на първо място следния предговор.

Както знаем от целта на плана на сътворението, Всевишният е искал да даде на човека възможно най-доброто в реалността. Максималното благо е самият Създател и човек може да бъде възнаграден с това добро чрез общение със Създателя, а това е възможно чрез разбирането Му и уподобяването Му.

Но човекът няма и не може да има положително разбиране за нищо, което се отнася до същността на Твореца. Човек може да разбере само Неговото единство, тъй като това е разбиране чрез отрицание, както обяснихме във втората основа на вярата от думите на Рамхал в Даат Твунот.

Съответно, всички осъзнавания и истински прозрения на човека се основават на разбирането на позитивното съществуване от отрицанието на отсъствието. Знаейки, че всяко разбиране на истината има своя корен в истинската същност на Създателя, всяко усещане за удоволствие идва от корена на Източника на удоволствието. Всяко желание за мир и спокойствие е желание за единство с корена и за абсолютно спокойствие в резултат на това.

И както няма разбиране на корена на всичко – самия Създател, а само чрез отрицание, така няма възможност за разбиране на всичко, което е създадено от Него, но само по пътя на отрицанието. Разберете всичко това добре.

Тайната на наслаждението е анулирането на злото

Истинските удоволствия на една възвишена душа идват от унищожаването на злото. Нека обясним:

Има три реалности: материя, форма и въображение. Материята е физическа реалност. Формата е духовна: тя е вътрешното съдържание, коренът на всичко материално. Условието за съществуването на материалните неща е природата, ограничена и дефинирана от собствените си закони. Съществуването на духовното се крие в анулирането на материалната природа, защото това е същността на ума (света на душите): абстрахиране от всеки материален аспект и пречистване от всяко зрънце материя. Въображението също премахва границите на материята, но не защото е насочено към духовното, а напротив, целият му стремеж и желание е към материалното, но тъй като границите на материята не задоволяват неговите желания, то анулира границите на материята и ограниченията на природата. Това е същността на Гейном (ад) – отсъствие, както се изразява Маарал.

Вкопчването на злодея в света на въображението води до анулиране на неговата реалност, тъй като цялата реалност, от която той се храни и черпи своята жизненост, не съществува нито в рамките на природата, нито във вечното битие на духовността. Следователно неговата реалност е анулирана и в двата свята: „злодеите, докато са живи, се наричат ​​мъртви“. И обратното, праведникът, който е привързан към духовността, към вечния свят на ума, се храни с материалното само доколкото е необходимо. И освен това светецът, чиято храна е възвисяване за материята, живее в „два свята“. „Праведният се нарича жив.“

Както беше обяснено в книгата, Познание за съботата, в есето „Светът на свободата“, когато човек яде храна, той изразходва това, което е под него. И това е неговото удоволствие и възвишение, когато всички искри, които са в неодушевените, растения и животни, ще бъдат изправени и издигнати нагоре.

Когато човек се издигне до нивото на разумна форма, храната му, която той изразходва и разхищава, ще бъде едно ниво под него – това е въображението. Умът изпитва удоволствие изяждайки въображението, с други думи, той събира в себе си всички анулации на всички удоволствия на нашия свят и неговите фантазии. „В крайна сметка най-приятното удоволствие е да властваш над животинския дух. Това е постоянно удоволствие, което успокоява душата” (Чазон Иш). Помислете върху това внимателно.

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com